Р Е Ш Е Н И Е  № 8

 

гр.Тополовград, 28.02.2019 год.

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Тополовградският районен съд в публично заседание на тридесет и първи януари през  две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН Х.

 

при секретаря: А.А.

като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 250  по описа за 2018 г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявената искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Стара Загора  против  Н.Х. *** за сумата 571,33 лв., представляваща главница - стойността на консумираната питейна и отведена канална вода за  периода 01.09.2016 г. – 01.02.2018 г. за водоснабден имот, собственост на ответника, находящ се в гр. Тополовград, ул.”********” № *, вх.* ет.*, ап.** и  44,43 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 02.09.2016 г. до 14.03.2018 г.  Претендира се и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.  Претендират се и направените по делото всички съдебни разноски, включително и разноските по ч.гр.д.№ 154/2018 г.

В законоустановения едномесечен срок за отговор ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Ищецът „В и К” ЕООД – Стара Загора редовно призовани не изпращат представител в съдебно заседание, като е постъпила молба от пълномощника им – адв.Е.М. *** за гледане на делото в тяхно отсъствие.

         В съдебно заседание по същество ответникът изразява становище за неправилно отчитане на консумираната вода, като не е представил никакви доказателства в тази насока. Представя писмена защита.

         От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:  

         Ответникът е собственик на водоснабден имот, находящ се в гр. Тополовград, ул. „********” № *, вх.*, ет.* ап.**, за който е открита партида 739 и като такъв е потребител на ВиК услуги. Продажбата на тези услуги се осъществява от ВиК ЕООД – гр. Стара Загора при условията на публично известни общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Общите условия имат силата на договор между страните, без да е необходимо приемането им от потребителите. Съгласно тези общи условия и съгласно чл. 327 ал. 1 от ТЗ ежемесечно се фактурира консумираната вода при наличие на консумация или служебно се начисляват количества и с изтичането на 30-дневен срок след датата на фактуриране се дължи неизплатената сума по фактурите и мораторна лихва за забава в размер на законната лихва върху задължението за съответния период. Ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки по партида – лихвен лист, фактури и от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е използвал доставената от ВиК ЕООД – Стара Загора питейна и отведена канална вода за периода 01.09.2016 г. – 01.02.2018 г., която е на стойност 571,33 лв., като няма данни последният да е изплатил това свое задължение. В самото извлечение и от експертизата са изброени номерата на неплатените фактури, датата им на издаване и сумата по всяка фактура. Съответно начислената лихва върху неизплатените суми възлиза общо на 41,43 лв.

         Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред РС – Тополовград, по което е образувано ч.гр.д. № 154/2018 г. и е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът е подал писмено възражение в срок. Поради което се предявява и настоящият иск в срока по чл.415 ал.1 от ГПК.

         Видно от приложените към делото писмени доказателства – лихвен лист, фактури за потребена питейна вода и отведена канална такава, и от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза по категоричен начин се установява размера на начислените задължения на ответника в счетоводството на „В и К” Стара Загора и съответно факта, че тези задължения към момента на разглеждане на делото не са изплатени. Видно от това заключение за откритата партида на ответника в ЕООД”В и К” под № 739 ответникът е ползвал доставена питейна и отведена отпадъчна вода до имота му и за процесният период от 01.09.2016 г. до 01.02.2018 г. ответникът има неизплатени задължения към дружеството в размер на  571,33 лв., съгласно изготвените и начислени помесечни квитанции, които са подробно описани в заключението на вещото лице.

         Доставената от „В и К” ЕООД – Стара Загора питейна и отведена канална вода се заплаща от 1 до 30-то число следващ месеца на отчитане на водомера. При неспазване на срока, за всеки просрочен ден се начислява законна лихва за забава, като тази лихва за забавено плащане от 02.09.2016 г. до 14.03.2018 г. е в размер на 41,43 лв.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

         Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК – „иск за съществуване на вземането”, във вр. с чл.415 ал.1, вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

 От материалите по ч.гр.д. № 154/2018 г. се установява, че с разпореждане № 170/14.05.2018 г. по повод на молбата на ищеца по чл.411 ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение за сумата 571,33 лв. представляваща главница - стойността на консумираната питейна и отведена канална вода през периода 01.09.2016 г. – 01.02.2018 г. за водоснабден имот, собственост на ответника, находящ се в гр. Тополовград и 41,43 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 02.09.2016 г. до 14.03.2018 г. Главницата е присъдена ведно със законната лихва, считано от 14.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Издадена е заповед със същият номер и дата.

  В законния двуседмичен срок от ответника е постъпило писмено възражение, като съдът на основание чл.415 ал.1 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Настоящата искова молба е подадена в законния едномесечен срок,   поради което съдът намира, че същата е допустима, след като са спазени всички законни изисквания за нейното редовно разглеждане и установения срок.

Съдът намира, че искът е основателен и доказан както по основание, така и по размер.    

          Съгласно публично известни общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, които имат силата на договор между страните, ищецът – ВиК ЕООД – Стара Загора е продал на ответника като собственик на водоснабден имот, находящ се в гр. Тополовград, тези услуги, които ответникът е следвало да заплати в 30-дневен срок след датата на фактурирането, което е ежемесечно. Съгласно приложената към делото партида – лихвен лист, са издадени множество фактури за консумирана вода за периода 01.09.2016 г. – 01.02.2018 г., като във всяка фактура е записана дължимата сума по месеци. Общо сумата е в размер на 571,33 лв. Няма данни по делото това задължение да е заплатено от ответника в договорените срокове.

          Поради което съдът следва да признае съществуването на това вземане в посочения размер. Законна лихва следва да се присъди върху главницата посочена по-горе,   считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.

         Установено е по безспорен начин, че ответникът е изпаднал в забава, тъй като не е изплатил дължимите суми в сроковете посочени в Общите условия, затова се дължи обезщетение за забава, което  видно от документите по делото – приложения лихвен лист и изготвената съдебно-счетоводна експертиза и е в размер на 41,43 лв. и в този размер следва да се признае вземането.

         По делото не могат да се приемат възраженията на ответника, касаещи размера на процесното задължение, тъй като същите не са подкрепени с  доказателства, от които да се направи извода, че той не дължи посочените по-горе суми и че потребената питейна вода и отведена канална такава не се отчита правилно. Ответникът не представи никакви доказателства в тази насока

         С оглед на изложеното, съдът счита, че възраженията на ответника относно размера на вземането не могат да бъдат уважени, тъй като липсват доказателства те да са основателни и да се отразят на общо установения размер по приложените по делото писмени доказателства. Още повече, че последните доказващи размера на въпросното задължение не са оспорени по законно установения ред от ответната страна.

         При този изход на делото следва да се присъдят направените от ищеца разноски в общ размер на 790 лв., от които 50 лв.разноски за държавна такса по ч.гр.д. № 154/2018 г. и от настоящото производство, 300 лв. за адвокатско възнаграждение по настоящото дело, 240 лв. за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 154/2018 г., 100 лв. за възнаграждение на вещо лице.  

 

          Водим от гореизложеното съдът

 

Р  Е   Ш   И :

 

         УВАЖАВА  предявения иск от ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Стара Загора, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Т.Р., чрез процесуалния представител адв.Е.М. ***,  ПРОТИВ  Н.Х.М. ***7, ЕГН **********, КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца изпълнение на парично задължение в размер на сумата 571,33 лв. /петстотин седемдесет и един лева и 33 стотинки/, представляваща главница - стойността на консумираната питейна и отведена канална вода през периода 01.09.2016 г. – 01.02.2018 г. за водоснабден имот, собственост на ответника, находящ се в гр. Тополовград, ведно със законната лихва, считано от 14.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и 41,43  лв. /четиридесет и един лева и 43 стотинки/ – мораторна лихва върху главницата за периода 02.09.2016 г. – 14.03.2018 г.

ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца разноски по делото   в общ размер на 790,00лв. /седемстотин и деветдесет лева/.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: