Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   35

 

Гр. Тополовград, 05.06.2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

          ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на   двадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА

 

СЕКРЕТАР: К.П.

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 267 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищците твърдят, че заедно с ответниците са наследници на С. Х. Г. *** и на И. М. *** и са съсобственици  общо на 11 бр. земеделски земи находящи се в землището на с.Срем, община Тополовград, възстановени с решение № СРЕМ/24.11.2000 г. и № СР/12.05.1999 г.  по преписка № СР271 на ПК Тополовград и решение № СРЕМ/24.11.2000 г. по преписка № СР271А на ПК – Тополовград. 

   Твърди се, че наследодателите са имали 4 деца, които са починали и всички те са оставили свои низходящи наследници. Освен това, С. Г. е имала и втори съпруг Х. Х., който я е преживял и от който има преродено дете Г.Г.. Вторият съпруг е имал и доведено дете от първия брак М. Н., която наследява дял само от баща си. Поради което се твърди, че дяловете от двете наследствени маси, макар и наследниците да са едни и същи са различни.

Страните съделители не могат доброволно да си поделят земеделските имоти, поради което се поражда правен интерес от завеждане на настоящото дело.

Поради което се претендира да бъде постановено решение с което да се допусне делба между страните по отношение на седем броя поземлени имоти в наследство от С. Х.Г., подробно описани в исковата молба и четири броя поземлени имоти в наследство от И. М. С., също подробно описани в исковата молба, като са посочени и квотите по отделно за всеки един от съделителите от наследството на Г. и от наследството на С..

Претендират се и направените разноски по делото.

Ответницата Д. е подала писмен отговор по чл.131 от ГПК в който не оспорва допустимостта и основателността на иска, но макар и преждевременно преди допускане на делбата отправя искания по сметки, по което искане съдът ще се произнесе на по-късен етап от производството. В съдебно заседание по същество, последната не се явява и не взема становище.

          Ответниците Г. и Д. С. са подали писмен отговор в който оспорват допустимостта на иска, като твърдят, че имотите са от двама наследодатели и не могат да бъдат предмет на едно производство и също оспорват основателността на предявения иск, като се твърди, че собственик на процесните имоти по нотариален акт от 2017 г. е Г.И.С.. Твърди се, че той е владял повече от 10 години имотите и ги е придобил в резултат на изтекла в негова полза придобивна давност. В съдебно заседание процесуалния представител на Г.И.С. поддържа подадения писмен отговор, като в с.з. по същество не се явява и не взема становище след приключване на съдебното дирене.

          Ответника С.И. С. не е подал писмен отговор, не се е явявал в с.з. и не е взел становище по иска.

          В с.з. от 22.04.2019 г., пълномощника на ищците на основание чл.537, ал.2 от ГПК е оспорил представения с отговора на ответниците Г.С. и Д.С. нот.акт № 157 по нот.дело № 317/2017 г. на и.д.Нотариус при РС – Тополовград и това оспорване е допуснато с определение на съда, като се претендира отмяна на нотариалният акт до размера на идеалната част, която се полага на ответника Г.С., касателно процесните земи.

          От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

           Страните са наследници на С. Х. Г. – бивш жител ***, починала на 31.10.1952 г. с.Срем, общ.Тополовград и на И. М. С. - бивш жител ***, починал на 29.05.1924 г. с.Срем, общ.Тополовград. Видно от приложените удостоверения за наследници наследодателите са имали четири деца, които са починали и всички те са оставили свои низходящи наследници. Освен това, С. Г. е имала и втори съпруг Х. Х., който я е преживял и от който има преродено дете Г.Г.. Вторият съпруг е имал и доведено дете от първия брак М. Н..

Видно от приложените към исковата молба Решения на ПК Тополовград от 24.11.2000 г. и от 12.05.1999 г., на страните като наследници на С. И. М. и И.М. С. е възстановено правото на собственост върху земеделски имоти, находящи се в землището на с.Срем, община Тополовград, предмет на исковото производство.

На 10.10.2017 г. единия от наследниците – ответник по делото Г.И.С. се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно владение и наследство с № 157 по нот.дело № 317/2017 г. на Съдията по вписванията при ТгРС, с който е признат за изключителен собственик на земеделски имоти, като част от тях съвпадат с тези, предмет на настоящото производство. Описаните във въпросния нот.акт ниви от №1 до № 4, съвпадат с тези, описани в исковата молба, като оставени в наследство от И. М. С.. А описаните във въпросния нот.акт от № 14 до № 20 съвпадат с тези, описани в исковата молба, като оставени в наследство от С. Х.Г..

По искане на ищцовата страна е изискана и приложена преписка № 800/2016 г. на РП – Тополовград, от която е видно, че тя е образувана по жалба на С.Г., относно неизплатена рента от наем на земеделска земя. Преписката е приключена с Постановление с отказ да се образува наказателно производство и по нея е установено, че Г.И.С. е сключил договор за аренда като е отдал наследствена земеделска земя за ползване от арендатора Н.П.Г. и получената рента е вземал само за себе си. В снети обяснения Г.С. е заявил, че ще изплати полагащата се рента на Г.. Постановлението за отказ е мотивирано с това, че се касае за граждански правоотношения.

Към делото са приложени и разписки от 2015 г. и разходни касови ордери от 2015 г., от които е видно, че Г.И.С. е получавал рента от Н.П.Г.. Приложени се и служебни бележки от ЗП Н.П.Г. и от П.П.П., от които е видно, че М.Н.Т., Х.К.Й., Н.П.Й., К.Й. и Р.Й. са се интересували за получаване на рента като наследници на земеделска земя, собственост на С. М. и И.М. С.. От въпросните служебни бележки е видно, че ЗП Н.П.Г. е ползвал наследствените земи от 2008/2009 г. и до настоящия момент, а П.П.П. ги е обработвал като арендатор от 2011 г. до 2018 г.

          По делото са разпитани свидетелите Н. М. Н. и И. Ж. М., които не са в близки отношения със страните и дават показания относно това кой е получавал рента за процесните наследствени земи, като двамата свидетели заявяват, че са работили при Н.П.Г. – арендатор на земите и са давали рента на наследниците, като част от тях са в залата и ги посочват, а други не и посочват имената им.

          Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, съставени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните и от свидетелските показания, на които съдът дава вяра, тъй като са обективни, безпристрастни, логични и не противоречиви и в съответствие със събраните по делото писмени доказателства.

          С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

          Предявените искове са с правно основание чл.341 и сл. от ГПК за делба на недвижими имоти и чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт.

Съдът намира предявените искове за допустими и основателни поради следните съображения:

 По делото безспорно е установено, че процесните имоти с решения на ОбСЗ са възстановени на всички наследници на С.Х. Г. и И. М. Стойков и те са придобили в съсобственост тези имоти в резултат на наследяване. От събраните доказателства по безспорен начин се установява, че ответника Г.И.С. не е владял изцяло земеделските имоти, по никакъв начин не е манифестирал владението си пред никого, нито пред ищците, нито пред другите ответници, не ги е уведомявал за своите действия по отношение на тези земи, напротив, между страните по делото е възникнал спор от момента, в който последните са установили, че е издаден нотариален акт по давностно владение и наследство на този ответник за наследствените земи и той е признат за изключителен техен собственик.  

           Съгласно константната съдебна практика придобиването по давност на сънаследствен недвижим имот може да стане само ако сънаследник промени държането на спорния имот като владее за себе си и против волята на другите наследници техните идеални части.

          Съгласно разпоредбата на чл.68 от ЗС, съдържаща легалните определения на владение и на държане, общото между тях е, че и при двете е налице упражняване на фактическа власт върху вещ, но докато при владението субективното намерение е да се държи вещта като своя, то при държането такова намерение да се свои липсва. При това характеристиките, с които законът определя дали едно лице е владелец или държател на вещта са две: 1.Обективна – да се упражнява фактическа власт и 2.Субективна – намерението, с което се упражнява тази власт.

          В отношенията между съсобственици, които са и сънаследници презумпцията на чл.69 от ЗС не се прилага, тъй като съсобствеността възниква от юридическия факт на смъртта на общия наследодател. Тя е обективно основание за възникване на съвладение между сънаследниците от този момент, без оглед на волята им. Ако някой от тях желае да придобие по давност частите на другите съделители, той трябва не само да установи фактическа власт върху техните части, което представлява само държането им, но и да демонстрира пред тях, че е променил установеното държане на техните части във владение за себе си, което те да възприемат недвусмислено. Това манифестиране на претенциите за изключителна собственост чрез изменение на основанието на владението не е достатъчно ако то протича само в съзнанието на сънаследника. Той следва да предприеме такива действия, които да отричат правото на останалите наследници върху техните части и това изменение да достигне до знанието им. Променилият намерението да владее само за себе си не може да го държи в тайна. Поради това едва след този момент и когато сънаследникът установи фактическа власт и демонстрира намерението си за своене пред другите сънаследници, може да се приеме, че владее за себе си и техните части.

          Презумпцията на чл.69 от ЗС не се отнася за държателя, а за този, който по безспорен начин е доказал, че е установил владение. Следователно, във всички случаи този който твърди, че владее един имот следва да докаже и двата елемента на владение: обективния и субективния. Меродавен за извършването на преценка дали и към кой момент в полза на един от сънаследниците е изтекъл предвиденият в чл.79 ал.1 от ЗС давностен срок е моментът на установяването на самостоятелна фактическа власт върху целия имот.

          В конкретният случай ответника Г.И.С. по никакъв начин не е доказал, че е установил самостоятелна фактическа власт върху процесните имоти, нито е демонстрирал, че е променил основанието за упражняване на фактическа власт от държане във владение, нито по някакъв начин е отрекъл правото на останалите сънаследници върху техните части и да е изразил ясно и недвусмислено намерението си, че счита процесните имоти за свои.

          Твърденията, че владее имотите само за себе си, ответника манифестира за първи път с искането за издаване на нотариалния акт по образуваното нот.дело № 317/2017 г. и за първи път противопоставя на другите наследници своето твърдение в писмения отговор по настоящото дело.

          В конкретния случай издадения нотариален акт на Г.С. следва да бъде отменен. Същият няма доказателствена сила и не създава права, а само констатира факти, които в хода на настоящото производство напълно се опровергаха от събраните доказателства. По никакъв начин не се установи необезпокоявано самостоятелно владение от страна на С. на процесните имоти, предмет на делбата и то да е непрекъснато в продължение на повече от 10 години. Нито пък се доказа, че ищците са се дезинтересирали от тези имоти. Напротив от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че тези имоти са наследствени и Г.С. единствено ги е отдавал под наем и дори е вземал рента, без да дава такава на другите наследници за което има и образуван преписка в РП – Тополовград в която той изрично признава, че дължи рента и на другите наследници и ще я даде. Освен това от свидетелските показания се установява, че в определени години, включително и за 2017 г., когато е издаден въпросния нотариален акт, наследниците М.Т., С.Г., К.Б. и Н.Й. – син на К., са получавали рента от арендодателя Н.П..

          Освен това от нот.дело приложено към настоящото е видно, че разпитаните пред и.д.Нотариус при РС – Тополовград свидетели дават идентични показания и всички те посочват, че С. владее имотите, но никой не посочва конкретно какво включва това владение, по какъв начин се осъществява и върху кои точно земи и наистина, както твърди процесуалния представител на ищците се забелязва един фрапиращ факт, че единия от свидетелите – И.Н. И. е роден през 1990 г., а свидетелства за осъществено владение от молителя и неговата наследодателка преди 2006 г, когато той е бил невръстно дете. Въпросния нот.акт, следва да бъде отменен само в частта касаеща процесните ниви, тъй като в него фигурират и други земи, които не са предмет на настоящото производство и то само до размера на идеалната част, която се полага на ответника Г.С., е тя е 84/2160 ид.части от наследството на И. М. С. и 12/432 ид.части от наследството на С. Х. Г..

          С оглед на всичко изложено съдът намира, че след като липсват каквито и да е доказателства, обуславящи изключителна собственост на ответника Г.С. върху процесните имоти, то следва да се приеме, а и доказателствата по делото са в тази насока, че процесните земеделски имоти са наследствени, съсобствени между страните по делото, като останали в наследство от общите им наследодатели и тези имоти няма пречка да се поделят между всички наследници, след като последните не могат доброволно да постигнат съгласие и да уредят спора по между си.

          Като взе предвид факта, че наследодателите са имали четири деца, които обаче са починали от техните низходящи по право на заместване, както и факта, че С. Г. е имала и втори съпруг Х. Хаджиев, който я е преживял и от който има преродено дете Г.Г., а и втория съпруг е имал доведено дете от първия брак М. Н., която ще наследява дял само от баща си, то следва да се допусне делбата относно процесните земеделски имоти, при квотите посочени за страните в исковата молба, правилно определени и подведени под общ знаменател.

Водим  от гореизложеното съдът

 

                                      Р   Е   Ш   И :

         

 

ДОПУСКА ДЕЛБАТА между С.М.Ш. с постоянен адрес:*** с ЕГН **********; Х.М.И. с постоянен адрес:*** с ЕГН **********; К.Н.Б. с постоянен адрес:*** с ЕГН **********; С.Н.А. с постоянен адрес:*** с ЕГН **********; Е.Д.Т. с постоянен адрес:*** с ЕГН **********; Д.Г.К. с постоянен адрес:*** с ЕГН **********; Н.Г.Т. с постоянен адрес:*** с ЕГН **********; М.Н.Т. с постоянен адрес:*** с ЕГН **********; К.К.Й. с постоянен адрес:*** с ЕГН **********; К.П.Й. с постоянен адрес:*** с ЕГН **********; Н.П.Й. с постоянен адрес:*** с ЕГН **********; Х.К.Й. с постоянен адрес:*** с ЕГН **********; Р.К.Й. с постоянен адрес:*** с ЕГН  **********; Г.Х.Х. с постоянен адрес:*** с ЕГН **********; А.Х.Х. с постоянен адрес:*** с ЕГН **********; С.Г.Г. с постоянен адрес:*** с ЕГН **********; С.Г.Г. с постоянен адрес:*** с ЕГН **********; И.Г.Н. с постоянен адрес:***7 с ЕГН **********; К.Г.Д. с постоянен адрес:*** с ЕГН **********; П.Г.М. с постоянен адрес:*** с ЕГН ********** и Х.Г.Н. с постоянен адрес:*** с ЕГН **********; Е.Г.Д. с постоянен адрес:*** с ЕГН **********; Д.Б.С. с адрес *** с ЕГН **********; Г.И.С. с адрес *** с ЕГН ********** и С.И.С. с постоянен адрес:*** с ЕГН **********,

по отношение на следните земеделски имоти оставени в наследство от С.Х. Г. – б.ж. на с.С., починала на 31.10.1952 г., както следва:

1.Поземлен имот от 8 599 кв.м., шеста категория, в местността „П.“, с идентификатор 68583.17.14, по кадастрална карта, номер по предходен план № 017014 по КВСЗ на село Срем, НТП – нива;

2. Поземлен имот с площ 3 400 кв.м., шеста категория, в местността „ Ч.“, с идентификатор 68583.62.10 по кадастрална карта, номер по предходен план № 062010 по КВСЗ на село Срем, НТП – нива;

3. Поземлен имот от 19 000 кв.м., девета категория, в местността „К.“, с идентификатор 68583.108.10, по кадастрална карта, номер по предходен план № 108010 по КВСЗ на с.Срем, НТП – нива;

4. Поземлен имот с площ 7 800 кв.м.,  трета категория, в местността „Б.“, с идентификатор 68583.147.2 по кадастрална карта, номер по предходен план № 147002 КВСЗ на с.Срем, НТП – нива;

 5. Поземлен имот с площ 5 399 кв.м., шеста категория, в местността „Д.“, с идентификатор 68583.154.32, по кадастрална карта, номер по предходен план № 154032 по КВСЗ на село Срем, НТП – нива;

6. Поземлен имот с площ 9 497 кв.м., шеста категория, в местността „Ч.“, с идентификатор 68583.158.12, по кадастрална карта, номер по предходен план № 158012 по КВСЗ на село Срем, НТП – нива;

7. Поземлен имот с площ 1 050 кв.м., трета категория, в местността „А.“, с идентификатор 68583.189.81, по кадастрална карта, номер по предходен план № 189081 по КВСЗ на село Срем, НТП – нива

и по отношение на следните земеделски имоти оставени в наследство от И. М. С. – б.ж. на с.Срем, починала на 29.05.1924 г., както следва:

1.Поземлен имот с площ 2 200 кв.м., девета категория, в местността „Ч. ш.“ с идентификатор 68583.66.8, по кадастрална карта, номер по предходен план № 066008 по КВСЗ на село Срем, НТП – нива;

2.Поземлен имот с площ 5 599 кв.м., шеста категория, в местността „А.“, с идентификатор 68583.84.15, по кадастрална карта, номер по предходен план № 084015 по КВСЗ на село Срем, НТП – нива;

3.Поземлен имот с площ 2 200 кв.м., трета категория, в местността „Б.“ с идентификатор 68583.144.8, по кадастрална карта, номер по предходен план № 144008 по КВСЗ на село Срем, НТП – нива;

4.Поземлен имот с площ 10 499 кв.м., трета категория, в местността „К.“ с идентификатор 68583.180.7, по кадастрална карта, номер по предходен план № 180007 по КВСЗ на село Срем, НТП – нива.

 При следните квоти:

 От наследството на И.М. С.:

С.М.Ш. – 252/2160 идеални части;

Х.М.И. – 252/2160 идеални части;

К.Н.Б. – 126/2160 идеални части;

С.Н.А. – 126/2160 идеални части;

Е.Д.Т. – 42/2160 идеални части;

Д.Г.К. – 42/2160 идеални части;

Н.Г.Т.  – 42/2160 идеални части;

М.Н.Т. – 126/2160 идеални части;

К.К.Й. – 56/2160 идеални части

К.П.Й. – 56/2160 идеални части

Н.П.Й. – 56/2160 идеални части

Х.К.Й. – 168/2160 идеални части

Р.К.Й. – 168/2160 идеални части

Г.Х.Х. – 18/2160 идеални части

А.Х.Х. – 18/2160 идеални части

С.Г.Г. – 36/2160 идеални части

С.Г.Г.  – 36/2160 идеални части

И.Г.Н. - 9/2160 идеални части

К.Г.Д. - 9/2160 идеални части

П.Г.М. - 9/2160 идеални части

Х.Г.Н.- 9/2160 идеални части

Е.Г.Д. – 252/2160 идеални части

Д.Б.С.  - 84/2160 идеални части

Г.И.С. - 84/2160 идеални части

С.И.С.  - 84/2160 идеални части

 

          От наследството на С. Х. Г.:

 

С.М.Ш. –36/432 идеални части;

Х.М.И. – 36/432 идеални части;

К.Н.Б. – 18/432 идеални части;

С.Н.А. – 18/432 идеални части;

Е.Д.Т. – 6/432 идеални части;

Д.Г.К. – 6/432 идеални части;

Н.Г.Т.  – 6/432 идеални части;

М.Н.Т. – 18/432 идеални части;

К.К.Й. – 8/432 идеални части

К.П.Й. – 8/432 идеални части

Н.П.Й. – 8/432 идеални части

Х.К.Й. – 24/432 идеални части

Р.К.Й. – 24/432 идеални части

Г.Х.Х. – 18/432 идеални части

А.Х.Х. – 18/432 идеални части

С.Г.Г. – 36/432 идеални части

С.Г.Г.  – 36/432 идеални части

И.Г.Н. - 9/432 идеални части

К.Г.Д. - 9/432 идеални части

П.Г.М. - 9/432 идеални части

Х.Г.Н.- 9/432 идеални части

Е.Г.Д. – 36/432 идеални части

Д.Б.С.  - 12/432 идеални части

Г.И.С. - 12/432 идеални части

С.И.С.  - 12/432 идеални части

 

ОТМЕНЯ на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК нотариален акт № 157, том IІ, рег. № 597, по нот.дело № 317/10.10.2017 г. на Съдията по вписванията при ТгРС в частта му относно удостовереното право на собственост върху следните ниви:

1.Поземлен имот с площ 2 200 кв.м., девета категория, в местността „Ч. ш.“ с идентификатор 68583.66.8, по кадастрална карта, номер по предходен план № 066008 по КВСЗ на село Срем, НТП – нива;

2.Поземлен имот с площ 5 599 кв.м., шеста категория, в местността „А.“, с идентификатор 68583.84.15, по кадастрална карта, номер по предходен план № 084015 по КВСЗ на село Срем, НТП – нива;

3.Поземлен имот с площ 2 200 кв.м., трета категория, в местността „Б.“ с идентификатор 68583.144.8, по кадастрална карта, номер по предходен план № 144008 по КВСЗ на село Срем, НТП – нива;

4.Поземлен имот с площ 10 499 кв.м., трета категория, в местността „К.“ с идентификатор 68583.180.7, по кадастрална карта, номер по предходен план № 180007 по КВСЗ на село Срем, НТП – нива /посочени под № от 1 до 4 в нотариалния акт/ над 84/2160 идеални части /за горницата в размер на общо 2076/2160 идеални части/, както и върху следните ниви:

1.Поземлен имот от 8 599 кв.м., шеста категория, в местността „П.“, с идентификатор 68583.17.14, по кадастрална карта, номер по предходен план № 017014 по КВСЗ на село Срем, НТП – нива;

2. Поземлен имот с площ 3 400 кв.м., шеста категория, в местността „ Ч.“, с идентификатор 68583.62.10 по кадастрална карта, номер по предходен план № 062010 по КВСЗ на село Срем, НТП – нива;

3. Поземлен имот от 19 000 кв.м., девета категория, в местността „К.“, с идентификатор 68583.108.10, по кадастрална карта, номер по предходен план № 108010 по КВСЗ на с.Срем, НТП – нива;

4. Поземлен имот с площ 7 800 кв.м.,  трета категория, в местността „Б.“, с идентификатор 68583.147.2 по кадастрална карта, номер по предходен план № 147002 КВСЗ на с.Срем, НТП – нива;

 5. Поземлен имот с площ 5 399 кв.м., шеста категория, в местността „Д.“, с идентификатор 68583.154.32, по кадастрална карта, номер по предходен план № 154032 по КВСЗ на село Срем, НТП – нива;

6. Поземлен имот с площ 9 497 кв.м., шеста категория, в местността „Ч.“, с идентификатор 68583.158.12, по кадастрална карта, номер по предходен план № 158012 по КВСЗ на село Срем, НТП – нива;

7. Поземлен имот с площ 1 050 кв.м., трета категория, в местността „А.“, с идентификатор 68583.189.81, по кадастрална карта, номер по предходен план № 189081 по КВСЗ на село Срем, НТП – нива /посочени под № от 14 до 20 в нотариалния акт/  над 12/432 идеални части /за горницата в размер на общо 420/432 идеални части/.

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен  срок от съобщението на страните.

 

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: