Р Е Ш Е Н И Е  № 4

 

Гр.Тополовград, 08.02.2019 год.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

         ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание  на  девети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА

 

При секретаря: А.А.

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 308 по описа за 2018 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Ищците  К.Д.Д. и М.Д.К. твърдят в качеството на наследници на Д. Г. В. – б.ж. на  с.Българска поляна са придобили по давностно владение и наследство недвижим имот представляващ ПИ – 244, находящ се в квартал 10 по плана на селото, одобрен през 1962 г. и единствен план действал на територията на населеното място, с обща площ 8100 кв.м., от които 2900 кв.м. в регулационни граници и 5100 кв.м. извън регулация по плана на селото. Този имот е бил закупен от наследодателя на ищците с Договор от 03.02.1975 г. от К.К.К. наследодател на първите ответници по делото. Имота е включвал земя и сгради както следва: дворно място и градина от 8000 кв.м., кухня, сушилня със сая от 120 кв.м., салма долепена до къщата, къща – паянтова от етаж и половина, горният етаж с четири стаи и долния етаж състоящ се от 2 избени помещения. Съгласно договора наследодателя на ищците е получил владение върху целия имот в края на месец май 1975 г. Ищците твърдят също, че след смъртта на техния наследодател през 2000 г., те са продължили да владеят необезпокоявано имота и го владеят и до момента на подаване на исковата молба.

         В исковата молба се твърди, че преди няколко месеца ищците са разбрали, че наследниците на бившия собственик на процесния имот К. К.К. са извършили доброволна делба на земеделски земи възстановени на наследодателя им с Решения на ОСЗГ от 22.04.1999 г. и от 25.06.1999 г., която е материализирана в договор за доброволна делба, вписана в Службата по вписванията при РС - Тополовград на 16.05.2007 г. Съгласно този договор единия от наследниците Г. К.К. е получил дял и е станал собственик на нива от 5,198 дка., 10 категория, находяща се в местността „Ч.“, представляваща имот № 096022 по картата на землището на с.Българска поляна /дял трети, точка 5 от договора/. Твърди се, че този имот представлява част от собствения имот на ищците описан в исковата молба и се намира извън регулация. На 14.10.2013 г., Г. К.К. и К. П. К. в качеството си на собственици и продавачи са продали на „А. И.” АДСИЦ с ЕИК ******** – 11 имота, единия от които е част от процесния имот, а именно процесната нива в местността „Ч.“. Твърди се също в исковата молба, че продавачите декларират неверни обстоятелства, че се единствени и пълноправни собственици на имотите и дружеството купувач по извършената продажба с нот.акт вписан при Службата по вписванията при РС – Тополовград, не е собственик на имота, тъй като го е придобил от несобственици, тъй като този имот към момента на продажбата е бил собственост на ищците в резултат на давностно владение и наследство и нивата в местността „Ч.“ е отредена от целия имот с обща площ от 8100 кв.м. предмет на договора от 1975 г. Твърди се, че от 1975 г. до момента на подаване на исковата молба ищците владеят целия имот необезпокоявано, явно, спокойно и несъмнено и на основание чл.79 от ЗС са придобили правото на собственост върху имота.

         Поради което претендират да бъде постановено решение с което да се признае за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че по отношение на наследниците на К. К.К. и М.К. – б.ж. на с.Българска поляна, ищците са единствени собственици на недвижим имот, представляващ ПИ – 244 в квартал 10 по ПУП на с.Българска поляна и по отношение на „А. И.” АДСИЦ с ЕИК ******* ищците са единствени собственици на ПИ – представляващ нива с № 096022 по плана за земеразделяне на с.Българска поляна с площ 5,198 дка, 10 категория, находяща се в местността „Чукарата“, представляваща част от ПИ - 244 в квартал 10 по ПУП на с.Българска поляна. Претендират се и направените по делото разноски.

         Ответниците М.К.М., К.К.К., С.П.К., П.Ж.К. и Т.Ж.П. не оспорват исковете, като изрично част от тях в писмени отговори, а други в писмени становища преди насроченото първо съдебно заседание твърдят, че признават изцяло предявените искове , че нямат никакви претенции към имота предмет на настоящото дело и претендират да бъде постановено решение при признание на исковете, като последните да не бъдат осъждани да заплащат разноските по делото, тъй като по никакъв начин не са причинили с поведението си завеждането му, с оглед разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК.

         Единствено ответниците Ж.Г.К. и „А. И.“ АДСИЦ – гр.София оспорват исковете, като първият в писмен отговор и по същество в хода на съдебното дирене твърди, че иска е недопустим и неоснователен, тъй като се касае за различни по статут имоти, неправилна е квалификацията, исковата молба е неясна, тъй като не е ясно кой е ответник и оспорва изцяло твърдението за необезпокоявано владение. Твърди че договора от 03.02.1975 г. е нищожен, тъй като подписа преди името на К. не е положен от наследодателя му и претендира да бъде открита процедура по чл.193, ал.1 от ГПК. Също така твърди, че всички сгради за което се твърди в исковата молба че  са налични са незаконни и ищците не са изпълнили задължението си по договора за заплащане на сумата от 1500 лева до края на месец май 1975 г. Поради което претендира да бъдат отхвърлени исковете изцяло.

         Ответникът „А. И.“ АДСИЦ – гр.София в писмения отговор оспорват изцяло исковете, като твърдят че исковете са изцяло неоснователни и недоказани. Извършената продажба с нот.акт от 14.10.2013 г. е действителна, валидна и  същата е породила целените правни последици. Твърди се, че продажбата на чужда вещ не е недействителна, налице е съгласие по договора за продажба и собствеността на недвижимия имот е прехвърлена на тях като купувачи. Освен това, твърди се че от датата на закупуване от 2013 г. до завеждане на исковата молба Дружеството ответник ползва процесния имот непрекъснато явно и спокойно и това е видно от сключени договори за наеми приложени към отговора. За това се оспорва твърдението на ищците, че техния наследодател е владял имота от 1975 г. до момента. Твърди се че продавачите по договора за покупко-продажба основават своето право на собственост към момента на продажбата, с годни актове да ги направят собственици на продаваемия имот. За това се претендира отхвърляне изцяло на предявените искове и направените разноски.

         От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

          Ищците са наследници на Добри Г. ***, починал на 20.11.2000 г. видно от приложеното удостоверение за наследници. Първите ответници са наследници на К. К.К., б.ж. на с.Българска поляна, общ.Тополовград, починал на 08.06.1988 г., видно от приложеното удостоверение за наследници. С договор от 03.02.1975 г. Карчо К.К. като продавач продава на Д. Г. В. недвижим имот в с.Българска поляна дворно място и градина от 8000 кв.м., кухня, сушилня със сая от 120 кв.м., салма долепена до къщата, къща – паянтова от етаж и половина, горният етаж с четири стаи и долния етаж състоящ се от 2 избени помещения. Съгласно договора наследодателя на ищците е придобил владение върху целия имот в края на месец май 1975 г., като купувачът е получил сумата от 3000 лева, която е част от общата продажна цена 4500 лева и в договора е записано, че останалите 1500 лева ще получи до края на месец май 1975 г., като тогава ще освободи имота изцяло на купувача. Договорът е подписан от двете страни и от двама свидетели с инициали Л.А. и Ж.А..

Към исковата молба са приложени удостоверение за данъчна оценка, скица и удостоверение на О. Т., от които е видно, че имотът е деклариран от ищците и е открита партида на тяхно име, като към момента на издаване на удостоверението за данъчна оценка – 11.06.2018 г. последните нямат задължения за съответните партиди. Видно от скицата имотът е записан по разписен лист на К. К.К. и има всичко 8100 кв.м., от които в регулационни граници 2900 кв.м. В удостоверението на Община Тополовград от 26.06.2018 г. е записано отново, че имотът се води  по разписен лист на К. К. и подробно е дадена характеристика на имота, като в т.1 е записано, че той представлява дворно място с квадратура 8100 кв.м., като от общата площ – 2900 кв.м. са в регулационните граници, а останалите 5200 кв.м. представляват извън селищна територия при граници на целия имот: от две страни път и извън селищна територия. В останалите точки на удостоверението са описани построените в имота сгради и квадратурата им.

         Към делото е приложена преписка вх.№ БП82/1992 г. на ПК – Тополовград, от която е видно, че с решение № БП82/22.04.1999 г. е възстановено правото на собственост в стари реални граници на наследниците на К.К. и М.К. нива от 5,198 дка в местността „Ч.“ имот № 096022 по картата на землището, при граници съответно нива , пасище и населено място на село Българска поляна.

         С договор за доброволна делба рег.№ *** от 16.05.2007 г., вписан в Службата по вписвания при РС – Тополовград наследниците на К. и М. К. са си поделили съответно земеделски имоти – ниви и други трайни насаждения, като въпросната нива в местността „Ч.“ попада в дял  трети на Г. К.К., който получава в дял и става собственик на тази нива, наред с другите описани в съответния дял.

         С нотариален акт № 137 том V по нот.дело № 406 от 2013 г. от 14.10.2013 г. на съдия по вписванията при РС – Тополовград Г. К.К. и съпругата му продават на „А. И.“ АДСИЦ земеделски земи в землището на село Българска поляна, между които под № 5 е записана и нива в местността „Ч.“ с площ от 5,198 дка.От приложеното към делото удостоверение за наследници на К. К.К. е видно,че Г. К.К. е починал на 12.04.2014 г.и негов наследник е ответника Ж.К..

         По делото са разпитани двама свидетели Д. Д. и К. С., които посочват, че ищците действително обработват и се грижат за имот-градина, който е в село Българска поляна, с площ около 8 декара и цялата градина е засадена със съответни култури и овощни дръвчета и никой не им оспорва владението на имота. И двамата свидетели твърдят, че повече от 30 години ищците владеят имота и техният наследодател го е купил от К. К.. Св.Д. дори посочва в показанията си, че познава фамилията А. – Л. А. и Ж. А., които са двама братя и са били на сделката по продажбата на имота през 1975 г., като това те са го споделили в т.нар.“хоремаг“ пред много хора, включително и пред този свидетел.

         По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че единственият изработен и действащ към момента план на село Българска поляна е този от 1962 г. Вещото лице посочва подробно в заключението си какво представлява имота, каква е площта му, каква част е в регулационните граници и каква извън регулацията, като тези твърдения съвпадат и с писмените доказателства по делото – приложената скица и удостоверение на О.Т.. Вещото лице посочва също, че липсват данни за включени земи в блоковете на ТКЗС, както и данни процесния имот да е бил държавен или общински. Вещото лице е приложило към заключението и комбинирана скица на двата имота – ПИ-244 кв.10 по ПУП на селото и на нива с № 096022 от КВС на землище  Българска поляна. Вещото лице е посочило в обстоятелствената част и при огледа на място какво представлява процесният имот визуално, като посочва, че незастроената част от имота, в близост до сградите е изорана, виждат се останки от корени на зеленчуци и в края има два реда лозе. На юг от тази част е разположена овощна градина от три реда овощни дръвчета, а останалата  част от имота не се обработва, но е почистена от храсти и високи треви и на места има плодни дръвчета, произволно разположени. В заключението си вещото лице посочва, че съгласно КВС частта от имот № 244 която е извън регулацията е регистрирана като земеделска  земя и възстановена като такава на наследниците на К. и М. К.. Вещото лице посочва в заключението си, че процесната нива не е била заявена в заявлението до ПК – Тополовград. От самото заявление е видно, че в местността „Ч.“, макар и с малко по-различна площ са заявени три ниви и три ниви са възстановени  с решението от 22.04.1999 г. в тази местност с №№ 11, 12 и 13 в процесното решение.  

         Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло,както и  от свидетелските показания, на които съдът дава вяра, тъй като са обективни и непротиворечиви, в съответствие със събраните по делото писмени доказателства. Единствено не следва да се кредитира заключението на вещото лице, относно обстоятелството дали процесната нива в местността „Ч.“ е заявена или не пред ПК, тъй като в тази част заключението е в противоречие със самото заявление до ПК, приложено по делото.

         С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

         Предявените искове са с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, във вр.чл.79 ал.1 от ЗС.

         Съгласно горепосоченият текст всеки може да предяви иск за да възстанови правото си когато то е нарушено или да установи съществуването на едно право, когато има интерес от това. В случая ищците се домогват да докажат съществуването на едно тяхно право,тъй като имат интерес от това , а именно , че са собственици в резултат на давностно владение и наследство на недвижим имот, представляващ ПИ-244 кв.10 по ПУП на село Българска поляна. Този иск е предявен по отношение на наследниците на К. и М. К. – първите ответници по делото за целия имот,като се позовават на сключен договор за продажба между наследодателите на страните от 03.02.1975 г.,който тъй като не е сключен в изискуемата от закона форма е началния момент на давностното владение.Също така предявен е и такъв иск – установителен и по отношение на втория ответник – „А. И.“АДСИЦ-дружеството-купувач по нот.акт от 14.10.2013 г.но само за признаване право на собственост върху част от имота, представляващ нива с № 096022 с площ от 5,198 дка, като отново ищците се позовават на давностно владение с начален момент сключване на процесния договор.

         Съдът счита,че иска предявен по отношение на наследниците на К. е частично основателен и доказан , а по отношение на втория ответник изцяло неоснователен и недоказан.Съображенията за това са следните:

         По делото се събраха безспорни доказателства, че действително наследодателят на ищците е сключил договор с наследодателя на първите ответници за продажба на процесния имот и от месец май 1975 г. е започнал владението на последния. Не се доказаха твърденията на единия от ответниците в писмения отговор, че договорът е нищожен тъй като не са спазени договорките в него и подписа не е на наследодателя му. В тази насока не бяха представени никакви доказателства – нито писмени, нито гласни. Установи се от свидетелските показания, че действително наследодателят на ищците е владял процесния имот, без някой да оспорва собствеността му и без да бъде обезпокояван, но съдът счита, че не се доказа по безспорен начин твърдението, че ищците като негови наследници от 1975 г. до момента на завеждане на делото са владели целия имот необезпокоявано, явно, спокойно, несъмнено и никой не се е противопоставил на това тяхно владение, поради което са придобили правото на собственост върху целия имот. Установено е по делото от приложеното удостоверение за наследници, че наследодателят на ищците е починал на 18.11.2000 г. Преди неговата смърт и респективно преди да бъде открито наследство с решение на ПК – Тополовград, което е от 22.04.1999 г. е възстановено/ и то в съществуващи или възстановими стари реални граници , а не с план за земеразделяне /правото на собственост на наследниците на К. и М. К., т.е. на първите ответници по делото върху нива от 5,198 дка в местността „Ч.“, която се установи /от заключението на вещото лице и от приложените самостоятелна скица № К01387 от 09.10.2013 г. и комбинирана такава, приложена към заключението/, че е част от ПИ-244 кв.10 по плана на с.Българска поляна. По своята правна същност решението на ПК-Тополовград представлява стабилен, индивидуален административен акт, като издаден от компетентен орган, в кръга на материалната му компетентност, по установения ред, който не страда от формални пороци, след като по делото се установи, че процесната нива е била заявена в заявлението по преписката и съответно възстановена на наследниците на К.. Това решение е влязло в сила, като няма данни същото да е било оспорено в срока му за обжалване, както и да е бил иницииран спор за материално право по реда на чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ между наследниците на К. и М. К., в т.ч.и Ж.Г.К., който единствен от наследниците оспорва настоящите искове и съответно наследодателя на ищците Д. Г. В., който към 1999 г. е бил жив, нито пък в последствие от неговите наследници – първите ответници по настоящото дело.Още повече,че подаването и разглеждането на исковете по чл.14.ал.4 с изменението на ЗСПЗЗ от 2007 г.беше ограничено със срок и след 2007 г. е недопустимо разглеждането им.  Решението на ПК-Тополовград е с конститутивно действие и определя имотите, които се възстановяват и кръга от лица, в чиято полза настъпва реституционният ефект. То в случая легитимира като правоимащи всички наследници на К. и М. К., включително и наследодателя на ответника Ж.К.-Г. К., който в последствие след сключване на договор за доброволна делба с другите наследници /който договор е също действителен, сключен в изискуемата от закона форма и по съответния ред вписан в Службата по вписвания/ продава на втория ответник по делото процесната нива. Следователно, няма как при тези доказани и установени факти и обстоятелства наследниците на живия тогава Д.Г. В., в случая ищците по делото да обусловят и докажат явно и необезпокоявано владение върху тази част от имота, съставляваща процесната нива. Към момента на откриване на наследството на Вълканов през 2000 г., тази нива която е била част от целия имот – ПИ-244, кв.10 по плана на селото не е била в патримониума на Вълканов и няма как наследниците да придобият по наследство собствеността върху нея. Освен това, установи се от заключението на вещото лице и от приложената скица, че единствения и сега действащ кадастрален и регулационен план на с.Българска поляна е изработен и действа от 1962 г., преди сключването на договора за продажба между наследодателите на страните от 1975 г. и съгласно този план и преди сключването на договора процесната нива, като част от целия имот се намира и попада извън регулацията на селото. И с изработването на КВС същата е заснета и съответно възстановена видно от решението на ПК в съществуващи или възстановими стари реални граници, а не с план за земеразделяне, т.е. съществувала е видима граница на място.

Освен това, по делото от заключението на вещото лице се установи, че тази част от целия имот ПИ-244, която е в регулацията на селото, заедно със сградите се полза от ищците и се стопанисва добре, но останалата част извън регулацията на селото, в която попада и процесната нива не се обработва от ищците. Вещото лице в обстоятелствената част е записало, че тази част от незастроената част от имота, която е в близост до сградите и на юг се ползва и е добре стопанисвана, и в нея е разположена овощна градина и два реда лозе. Но вещото лице изрично посочва, че останалата част от имота не се обработва, макар че е почистена от храсти и високи треви и съответно в съдебно заседание по същество при разпита на вещото лице, то посочва че края на овощната градина е видимия граничен знак и този граничен знак е видим на комбинираната скица, приложена към заключението. От нея е видно, че граничния знак е в регулацията, преди червените линии, които вещото лице посочва, че отразяват регулационната граница на населеното място. От тези установени и доказани факти и обстоятелства може да се направи извода, че ищците не са владели и към настоящият момент не владеят тази част от имота, предмет на договора от 1975 г., която е извън регулацията и съставлява нива от 5,198 дка. Затова съдът счита, че по отношение на тази част от имота – нива в местността „Ч.“ от 5,198 дка исковете не следва да се уважават, а да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

За това по отношение на първите ответници следва да се признае правото на собственост върху процесния имот с изключение на тази част която представлява нива с площ от 5,198 дка, поземлен имот № 096022. А по отношение на втория ответник – дружеството купувач, иска следва да се отхвърли изцяло, тъй като се установява от събраните по делото доказателства, че това дружество е придобило на законно основание процесния имот и от датата на закупуване на имота през 2013 г., до завеждане на исковата молба владее и ползва процесния имот, макар и чрез трети лица с оглед отдаването му под наем, видно от приложените по делото договори за наем с различни лица. Договора за покупко-продажба извършен с нотариален акт между единия от наследниците на К. и М. К. и наследодател на единия от ответниците Ж.К. и въпросното дружество е действителен и е породил своя транслативен ефект. Продавачите по този договор са били собственици на имота към момента на продажбата и тяхното право на собственост произтича от решение на ОСЗГ Тополовград, предишно наименование ПК Тополовград, което както се посочи по-горе е стабилен административен акт, влязъл в сила и неоспорен от страните и договор за доброволна делба и всички тези актове са годни да направят продавачите собственици на продаваемия имот. Също така налице е съгласие между страните по договора, спазена е и законоустановената нотариална форма, поради което този договор не страда от пороци и е акт, годен да направи дружеството- купувач собственик на процесния имот.

         Не може да се възприемат възраженията на ищцовата страна в писмените бележки и твърденията им, че решението на ПК, с което е възстановена собствеността върху процесната земя е абсолютно нищожно, че ПК се е произнесла неправомерно и тази земя не подлежи на възстановяване, тъй като няма статут на такава. След като по-горе съдът изложи съображения относно стабилността на издадения от ПК – Тополовград индивидуален административен акт и липсата на процесно обжалване или иницииране на спор за материално право по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, не може да се приеме, че възраженията на ищците са основателни.

         При този изход на делото и при частично уважаване на предявения иск, съдът счита, че следва да се присъдят направените от ищците разноски съразмерно с уважената част от иска и то само по отношение на ответника Ж.Г.К., който следва да поеме частта от разноските съразмерно на уважената част от иска, а именно 799,75 лв., като се има предвид всички разноски направени от ищците, съгласно приложения списък, както и допълнително платеното възнаграждение за вещото лице.

         По отношение на другите ответници, тъй като същите признават исковете и не са дали повод за завеждането им разноски не следва да се присъждат, с оглед разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК.

         По отношение на ответника „А. И.“ АДСИЦ също не следва да се присъждат разноски, тъй като по отношение на него иска се явява неоснователен и недоказан.

         Водим от гореизложеното съдът

 

                                               Р  Е  Ш  И :

        

По исковете на К.Д.Д. с постоянен адрес:***,  с ЕГН ********** и М.Д.К. *** с ЕГН **********   чрез пълномощника си адв.Е.Д. ***, със съдебен адрес *** офис 13 ПРОТИВ  М.К.М. с ЕГН ********** ***, ж.к.М. р., бл.59, вх.1, ет.1; К.К.К. с ЕГН ********** ***.св.Кирил и Методий № 110, ет.3, ап.9 – наследник на К.К. ***. Ж.Г.К. с ЕГН ********** ***, наследник на Г. К. ***; С.П.К. с ЕГН ********** *** – наследник на Жельо К.К.; П.Ж.К. с ЕГН ********** *** – наследник на Ж.К.К.; Т.Ж.П. с ЕГН ********** *** и „А. И.” АДСИЦ с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр.София, район С., П. Е. № 22, ет.1, представлявано от Г. С. М. с ЕГН ********** и П. С. Х. с ЕГН **********

ПРИЗНАВА за установено по отношение на наследниците на К. К.К. и М.К.,***, че К.Д.Д. с ЕГН ********** и М.Д.К. с ЕГН ********** са собственици на недвижим имот, представляващ ПИ-244, кв.10 по ПУП на село Българска поляна, с изключение на частта от имота, представляваща нива с № -******** по КВС на землище село Българска поляна, с площ от 5,198 дка, десета категория, находяща се в местността „Ч.“, при граници: имот № 096021 – нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; имот № 000102 – индивид.застр. на село Българска поляна; имот № 096023 – пасище, мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; имот № 096052- нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ.

         По отношение на „А. И.“ АДСИЦ гр.София, с ЕИК ******** ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск за признаване правото на собственост върху нива с № 096022 по КВС на землище село Българска поляна, с площ от 5,198 дка, десета категория, находяща се в местността „Ч.“, при граници: имот № 096021 – нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; имот № 000102 – индивид.застр. на село Българска поляна; имот № 096023 – пасище, мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; имот № 096052- нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, представляваща част от ПИ-244 кв.10 по плана на село Българска поляна, общ.Тополовград.

         ОСЪЖДА Ж.Г.К. ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.Д. и М.Д.К. направените по делото разноски в размер на 799,75 лв.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от съобщението му на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: