Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 17

 

Гр. Тополовград, 02.05.2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

          ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на   първи април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА

 

СЕКРЕТАР: К.П.

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 322 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищцата З.Я.К. твърди, че  страните са наследници по закон на К. И.К., б.ж. на с.Синапово, починал в с.П., общ.Н. К., обл.Ш. на 16.01.1966 г.

С решения на ПК – Тополовград е възстановено правото на собственост на наследниците на К. И.К. върху земеделски земи в землището на село Хлябово, общ.Тополовград, както следва:

          1. Нива – имот № ******* с площ от 26,040 дка, десета категория, в местността „К. к.”.

          2. Нива – имот № *******с площ от 5,805 дка, седма категория, в местността „Б.”;

          3. Нива – имот № ****** с площ от 21,861 дка, пета категория, в местността „П.”.

          С нотариален акт № 134, по нот.дело № 518/26.11.2014 г. на Съдията по вписванията при Районен съд – Тополовград покойният син на първата ответница – З. А. К., починал на 23.07.2015 г. се е снабдил въз основа на обстоятелствена проверка по давностно владение с документ за собственост на горепосочените ниви.

          Твърди се в исковата молба, че никой от наследниците не се е отказвал от наследството на общия наследодател, нито се е дезинтересирал от имотите през последните 10 години.

          З. А. К. е знаел, снабдявайки се с нотариален акт, че всички наследници са добросъвестни владелци и той няма право да ги придобива и въпреки това го е направил. След смъртта на З. К. първата ответница и негова майка – Д.С.К. с нотариален акт № 19 по нот.дело № 518 от 02.09.2015 г. на съдията по вписванията при РС Тополовград продава лично на другия си син Г.А. К. процесните имоти. В последствие и другият син на първата ответница и купувач на имотите е починал и като негови законни наследници се явяват втората и третата ответници, които се твърди, че са собственици по наследство на имотите останали от покойния им баща Г.А. К..

          Ищцата твърди, че е разбрала за всичко това преди няколко месеца случайно и е изпратила до втората и третата ответници нотариална покана за уреждане на имотните им отношения. Но въпреки това ответниците не са се отзовали. И в момента имотите са държани от втората и третата ответници без правно основание.

          Поради изложеното се претендира да бъде постановено решение с което да се признае за установено, че наследниците на К.И.К. са собственици на процесните три ниви. Да бъдат осъдени ответниците да предадат на наследниците на К. К. владението на тези ниви и на основание чл.537 ал.2 от ГПК да се отмени нотариален акт № 134, по нот.д.№ 518/2014 г. на ТРС, както и да бъде постановено решение, с което на основание чл.76 от ЗН да се обяви за недействителен нотариален акт № 19, по нот.дело № 518/2015 г. на ТРС.

          Претендират се и направените разноски по делото.

С допълнителна молба след като с определение на съда исковата молба е оставена без движение е уточнена исковата претенция, наследствените дялове и се претендира да бъдат конституирани като необходими другари всички наследници на общия наследодател, което е и направено. С уточняващата искова молба се претендира  да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищцата заедно с конституираните необходими другари са собственици на общо 66/72 идеални части от наследството на общия с ответниците наследодател К. И.К. и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението на процесните имоти, като се претендира и отмяна на нотариален акт от 2014 г., само в частта над 6/72 идеални части и съответно обявяване относителната недействителност на нотариален акт от 2015 г., също в частта над 6/72 идеални части.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответниците съответно на 09.10.2018 г. и на 10.10.2018 г. В законоустановения едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК втората и третата ответници по делото са подали писмен отговор, в който се оспорва редовността на исковата молба, допустимостта на исковете и тяхната основателност.

          С оглед подаденият писмен отговор от част от ответниците по делото, съдът  с определение № 479 от 12.11.2018 г. е оставил без движение исковата молба за отстраняване на посочената в обстоятелствената част на определението нередовност. В указания срок ищцата с молба вх.№ 1163 от 26.11.2018 г. е отстранила нередовността. Исковата молба е приета с определение № 500 от 26.11.2018 г. и съответно изпратена за отговор. В едномесечния срок е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Д. и Д. К., в който се оспорва допустимостта на исковете и се претендира прекратяване на производството по делото, което не е уважено от съда с посочени подробно мотиви за това.

          В съдебно заседание пълномощника на ищцата подържа изцяло исковата молба и претендира нейното уважаване.

От необходимите другари на страната на ищцата, редовно призовани в с.з. се явява само И.А.И., която подържа исковата молба и навява твърдения съвпадащи с тези на ищцата, като претендира всеки от наследниците да получи полагаемия му се дял от наследството на общия наследодател.

В с.з. ответниците не се явяват и не изпращат представители. Въпреки твърденията в писмения отговор на втората и третата ответница, последните не представят никакви доказателства нито писмени, нито гласни такива.

          От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

           Страните са наследници на К. И.К. – бивш жител ***, починал на 16.01.1966 г. в с.П., общ.Ш.. Видно от приложеното удостоверение за наследници, последния е имал шест деца – две дъщери и четирима сина. Ищцата З.Я.К. е наследница на починалия син на общия наследодател З. К.К. и е вписана в удостоверението за наследници под №  2.1.3. Ответничката Д.С.К. е съпруга на един от синовете на общия наследодател А. К.К. и е вписана в удостоверението за наследници под № 4.1 и същевременно майка на починалия З. А. К., вписан  в удостоверението за наследници под № 4.5, като последния е починал на 23.07.2015 г. Г. А. К., видно от удостоверението за наследници е другия син на ответницата Д.С.К. и е починал на 27.03.2018 г., вписан в удостоверението за наследници на общия наследодател под № 4.6. Георги Атанасов К. е баща на другите две ответници Д.Г.К. и Д.Г.К..

          Видно от приложените към исковата молба Решения на ПК Тополовград от 06.01.1997 г. и от 12.06.1999 г., е възстановено правото на собственост върху 15 броя земеделски имоти, находящи се в землището на с.Хлябово, община Тополовград и землището на гр.Тополовград, на наследниците на К. И.К.. В Решението с план за земеразделяне от 06.01.1997 г. под № 1 и в стари съществуващи или възстановими граници под № 6, както и в Решението от 12.06.1999 г. в стари граници под № 1 са описани процесните три ниви.

На 26.11.2014 г. З. А. К., вписан в удостоверението за наследници на общия наследодател под № 4.5 се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно владение с № 134 по нот.дело № 518/2014 г. на Съдията по вписванията при ТРС, с който е признат за изключителен собственик на процесните земеделски имоти, подробно описани и в нотариалния акт.

След смъртта на З. А. К., неговата майка Д.С.К. в качеството си на негова наследница е продала процесните земеделски имоти на сина си Г. А. К. също вписан в удостоверението за наследници на общия наследодател на страните с нотариален акт за покупко-продажба № 19 по нот.дело № 518/2015 г., издаден от Съдията по вписванията при ТРС на 02.09.2015 г. Видно от удостоверението за наследници Г. А. К. е починал на 27.03.2018 г. и е оставил за свои законни наследници втората и третата ответници по делото.

Пълномощника на ищцата е представил в съдебно заседание по същество Договор за наем на земеделска земя, сключен за срок от пет стопански години, считано от 29.12.2014 г. от който е видно, че ищцата З.Я.К. в качеството на наследник на К. И.К. е предоставила  под наем десет броя земеделски имоти на трето лице нестрана по делото, между които и процесните три имота. Към Договора е представена декларация по параграф 10, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ 42/22.05.2018 г.) от която е видно, че петима от наследниците на общия наследодател са декларирали, че потвърждават сключения от ищцата договор за наем в качеството на съсобственици на повече от 25/100 идеални части.

          По делото са разпитани свидетелите С. И. и С. А. по искане на ищцовата страна. Първия свидетел е съпруг на една от наследниците на К. И.К. и посочва в показанията си, че знае за земеделските имоти, виждал е документи за тях и те са на всички наследници на К. И.К.. Този свидетел посочва, че знае за прехвърлянето на имотите и то е станало без да знаят другите наследници, но никога земите не са били работени само от З. или само от Г.. С показанията си свидетеля И. сочи, че веднъж Г. е дал на него и на жена му като наследница 110 лева от аренда. Другия свидетел – св.А. е наемател по сключения договор за наем с З.Я.К. и посочва, че познава и другите наследници на земите и че те се интересуват от тях, тъй като са подписали декларация с която са изразили съгласие да се сключи договора така, както е изисквал Закона.

          Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, съставени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните и от свидетелските показания, на които съдът дава вяра, тъй като са обективни, безпристрастни, логични и не противоречиви и в съответствие със събраните по делото писмени доказателства.

          С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

          Предявените искове са с правно основание чл.108 от ЗС и чл.537 ал.2 от ГПК и чл.76 от ЗН.

Съдът намира предявените искове за допустими и основателни поради следните съображения:

 По делото безспорно е установено, че процесните имоти с решения на ОбСЗ са възстановени на всички наследници на К. И.К. и те са придобили в съсобственост тези имоти в резултат на наследяване. От събраните доказателства по безспорен начин се установява, че ответниците не са владяли изцяло земеделските имоти, по никакъв начин не са манифестирали владението си пред никого, нито пред ищцата, нито пред необходимите другари, не са ги  уведомявали за своите действия по отношение на тези земи, напротив, между страните по делото е възникнал спор от момента, в който ищцата и необходимите другари са установили случайно, че са издадени нотариален акт по давностно владение на наследодателя на първата ответница и че тя като наследник е продала с друг нотариален акт тези имоти на наследодателя на втората и третата ответница.  Този момент е настъпил когато ищцата е сключила договор за наем със св.А., в който договор фигурират и процесните земи и това се потвърждава от показанията на тази свидетелка.

           Съгласно константната съдебна практика придобиването по давност на сънаследствен недвижим имот може да стане само ако сънаследник промени държането на спорния имот като владее за себе си и против волята на другите наследници техните идеални части.

          Съгласно разпоредбата на чл.68 от ЗС, съдържаща легалните определения на владение и на държане, общото между тях е, че и при двете е налице упражняване на фактическа власт върху вещ, но докато при владението субективното намерение е да се държи вещта като своя, то при държането такова намерение да се свои липсва. При това характеристиките, с които законът определя дали едно лице е владелец или държател на вещта са две: 1.Обективна – да се упражнява фактическа власт и 2.Субективна – намерението, с което се упражнява тази власт.

          В отношенията между съсобственици, които са и сънаследници презумпцията на чл.69 от ЗС не се прилага, тъй като съсобствеността възниква от юридическия факт на смъртта на общия наследодател. Тя е обективно основание за възникване на съвладение между сънаследниците от този момент, без оглед на волята им. Ако някой от тях желае да придобие по давност частите на другите съделители, той трябва не само да установи фактическа власт върху техните части, което представлява само държането им, но и да демонстрира пред тях, че е променил установеното държане на техните части във владение за себе си, което те да възприемат недвусмислено. Това манифестиране на претенциите за изключителна собственост чрез изменение на основанието на владението не е достатъчно ако то протича само в съзнанието на сънаследника. Той следва да предприеме такива действия, които да отричат правото на останалите наследници върху техните части и това изменение да достигне до знанието им. Променилият намерението да владее само за себе си не може да го държи в тайна. Поради това едва след този момент и когато сънаследникът установи фактическа власт и демонстрира намерението си за своене пред другите сънаследници, може да се приеме, че владее за себе си и техните части.

          Презумпцията на чл.69 от ЗС не се отнася за държателя, а за този, който по безспорен начин е доказал, че е установил владение. Следователно, във всички случаи този който твърди, че владее един имот следва да докаже и двата елемента на владение: обективния и субективния. Меродавен за извършването на преценка дали и към кой момент в полза на един от сънаследниците е изтекъл предвиденият в чл.79 ал.1 от ЗС давностен срок е моментът на установяването на самостоятелна фактическа власт върху целия имот.

          В конкретният случай ответниците по никакъв начин не са доказали, че са установили самостоятелна фактическа власт върху процесните имоти, нито са демонстрирали, че са променили основанието за упражняване на фактическа власт от държане във владение, нито по някакъв начин са отрекли правото на останалите сънаследници върху техните части и да са изразили ясно и недвусмислено намерението си, че считат процесните имоти за свои.

          Твърденията, че владеят имотите само за себе си, първата ответница манифестира за първи път със сключването на Договора за покупко-продажба през 2015 г., с който тя като наследник на сина си З. А. продава на другия си син Г. А. -наследодател на втората и третата ответница процесните имоти; а втората и третата ответница манифестират това едва след завеждане на делото с подаване на писмения отговор.

          А и в съдебно заседание по същество по никакъв начин не са представени нито писмени, нито гласни доказателства в подкрепа на твърденията им. Дори ответниците проявяват процесуално бездействие, като първата от тях дори не е подала писмен отговор, а втората и третата, въпреки, че са подали такъв не са представили никакви доказателства, нито пък са направили доказателствени искания в хода на производството. В конкретния случай са издадени два нотариални акта, които не могат да легитимират ответниците като изключителни собственици на процесните имоти, тъй като първият от тях от 2014 г., съдът намира, че следва да бъде отменен, а втория да бъде обявен за относително недействителен.

          По никакъв начин по делото не се установи З. А. К., който се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка и е признат за изключителен собственик на процесните имоти по давностно владение да е упражнявал такова и да е придобил собствеността върху тези имоти. Напротив от доказателствата по делото е видно,  че процесните земеделски имоти са наследствени, съсобствени между страните по делото, като останали в наследство от общия им наследодател К. И.К.. По никакъв начин не е установено по делото З. А. К. да е установил фактическа власт върху наследствените части на другите сънаследници, да е демонстрирал пред тях, че е променил държането на техните части във владение за себе си, което те да възприемат недвусмислено. Не се доказа по делото той да е предприел някакви действия, които да отричат правото на останалите наследници върху техните части и това да е достигнало до знанието им. Въобще този сънаследник не се доказа да е установил фактическа власт върху имотите и да е демонстрирал  намерението си за своене пред другите сънаследници за да се приеме, че той е владял за себе си и техните части. Нито от обективна, нито от субективна страна може да се приеме, че З. К. е владял и е изтекла в негова полза придобивната давност изискуема по Закон, напротив по делото се събраха доказателства, че другите сънаследници не са се дезинтересирали от имотите, напротив свидетеля И. посочва в съдебно заседание, че те дори са получавали пари от аренда, а от свидетелските показания на св.А. и от приложения Договор за наем и декларация е видно, че част от наследниците са отдали под наем на св.А. процесните имоти и то с ясното съзнание, че те са наследствени и именно като такива са описани в самия Договор и в самата декларация.

           След като не се установи по делото З. А. К. да е придобил по давностно владение процесните имоти, то няма как неговата майка ответницата Д.К. да ги е получила в  резултат на наследяване, тъй като те не са били в патримониума на нейния наследодател и съответно негова собственост. За това нотариалния акт издаден по обстоятелствена проверка от 2014 г. не може да легитимира ответницата Д.К. като собственичка на имотите и след като тя не е собственик, няма как да прехвърли собствеността със сключване в последствие на договор за покупко- продажба с другия си син – наследодател на втората и третата ответница. Съгласно трайната съдебна практика продажбата на чужда вещ в това число и недвижим имот, не е нищожна сделка, а води до нейната относителна недействителност по отношение на собственика на имота неучастващ в Договора, какъвто е настоящия случай. В случая първата ответница е продала чужда вещ – земеделски имоти които са наследствени, съсобствени между всички страни по делото и  по отношение на другите наследници на общия наследодател Кръстьо И.К. Договора за продажба от 2015 г. се явява недействителен и следва да бъде обявен за такъв в частта над притежаваните от трите ответници 6/72 ид.части от наследствените имоти. Останалите 66/72 ид.части са съсобствени на ищцата и на конституираните по делото необходими другари в качеството им на наследници на общия им наследодател Кръстьо И.К..

          С оглед на всичко изложено съдът намира, че след като липсват каквито и да е доказателства, обуславящи изключителна собственост на ответниците върху процесните имоти, то следва да се приеме, а и доказателствата по делото са в тази насока, че процесните земеделски имоти са наследствени, съсобствени между страните по делото, като останали в наследство от общия им наследодател. Затова предявеният установителен иск за признаване правото на собственост по отношение на ответниците следва да се уважи за техните идеални части, в случая 66/72 идеални части.

Установи се, че ответниците без правно основание  владеят процесните имоти, като се легитимират с нотариални актове, които немогат да ги направят собственици, поради което се явява основателен и доказан и другият иск – за осъждане на ответниците да предадат владението на имотите над 6/72 идеални части (първата ответница като наследница на общия наследодател има 4/72 идеални части, а другите две по 1/72 идеална част).

Напълно основателен и доказан се явява и третият иск – за частична отмяна на нотариалния акт, издаден на името на наследодателя на първата ответница от 2014 г., в частта му относно удостовереното право на собственост над 6/72 ид.част за горницата в размер на общо 66/72 ид.части. Установи се, че този нотариален акт е незаконосъобразен, тъй като не е било налице давностно владение в полза на сина на ответницата Златко Атанасов К., за да се приеме, че той е бил изключителен собственик на това основание на имотите.

Съгласно трайната съдебна практика /ТР № 11/21.03.2013 г. на ВКС по тълк.дело № 11/2012 г. на ОСГК/, „обстоятелството, че издаването на констативен нотариален акт се извършва по специално регламентиран от закона ред, след проверка от нотариуса на представени писмени доказателства или след разпит на трима свидетели, не обосновава презумпция за вярност на направения от него извод относно принадлежността на правото на собственост, предвид факта, че тази проверка се извършва в рамките на едностранно охранително производство, в което оспорващата страна не е участвала.” Следователно в случая ищцата и необходимите другари като оспорваща страна, неучаствала в едностранното охранително производство, са в правото си да искат отмяна на издадения констативен нотариален акт, още повече, че същият е издаден без правно основание, тъй като липсва давностно владение в полза на К. и това обстоятелство се доказа по безспорен начин в настоящото производство. Поради което следва да се отмени издаденият нотариален акт.

Основателен и доказан се явява и другия иск за обявяване относителната недействителност на договора за покупко-продажба сключен през 2015 г., между първата ответница и наследодателя на другите две, с оглед изложените по –горе съображения поради това, че първата ответница не може да се легитимира като собственик на продаваемия имот, предвид обстоятелството, че нейния наследодател не е бил собственик и се е снабдил с нотариален акт без да е изтекла предвидената в Закона в негова полза придобивна давност.

Процесните земеделски имоти са напълно идентични по описание в исковата молба в последствие в уточняващата молба, с тези фигуриращи в решенията на ОСЗ Тополовград. Към делото са представени скици на поземлените имоти, които доказват тази идентичност и следва да се признае правото на собственост върху тези имоти, като последните бъдат описани със съответните характеристики по Кадастралните скици от 2018 г., тъй като те са актуални към настоящия момент и най-прецизни с оглед влезлия в сила Кадастрален план за процесните землища.

При този изход на делото следва да се присъдят направените от ищцата разноски с оглед представения списък по чл.80 от ГПК, които  са  в размер на 1450  лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева, видно от договорите за правна защита и съдействие и 50 лева ДТ.

Водим  от гореизложеното съдът

 

                                      Р   Е   Ш   И :

         

          По иска на З.Я. *** с ЕГН ********** ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците: Д.С.К. с ЕГН ********** ***, Д.Г.К. с ЕГН ********** *** и Д.Г.К. с ЕГН ********** ***, че ищцата З.Я.К. с ЕГН ********** ***, заедно със: З.И.И. с ЕГН ********** ***; И.Я.П. с ЕГН ********** ***; Я.П.П. с ЕГН ********** ***; П.Я.П. с ЕГН ********** ***; Г.Я.Е. с ЕГН ********** ***; Н.М.М. с ЕГН ********** ***; П.С.К. с ЕГН ********** ***; С.Я.К. с ЕГН ********** ***; С.З.К. с ЕГН ********** ***; М.И.К. с ЕГН ********** ***; И.А.И. с ЕГН ********** ***; К.А.Д. с ЕГН ********** ***; Н.А.Б. с ЕГН ********** ***; К.Г.К. с ЕГН ********** ***; П.Й.Г. с ЕГН ********** ***; П.Г.К. с ЕГН ********** ***; А.Н.П. с ЕГН ********** ***  са собственици общо на 66/72 ид.части /шестдесет и шест от седемдесет и две ид.части/ по наследство от общият с ответниците наследодател К. И.К. ***, починал на 16.01.1966 г. в с.П., общ.Н. К., обл.Ш., акт за смърт № 0002/17.01.1966 г., съставен в с.П., обл.Ш. от следните недвижими имоти:

1. Поземлен имот с идентификатор 72761.16.168 по кадастралната карта и КР, одобрени със Заповед РД-18-670/09.03.2018 г. на ИД на АГКК, находящ се в землището на гр.Тополовград, местността П., с площ 21860 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, пета категория, при съседи: 72761.16.165; 72761.16.169; 72761.16.173; 72761.16.174; 72761.16.354; 72761.16.175; 72761.16.131; 72761.16.132; 72761.16.167; 72761.16.360; 72761.16.166; Данъчната оценка на имота е 2142,28 лева

2. Поземлен имот с идентификатор 77325.110.2 по кадастралната карта и КР, одобрени със Заповед РД-18-670/09.03.2018 г. на ИД на АГКК, находящ се в землището на с.Хлябово, общ.Тополовград, местността Б., с площ 5804 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, седма категория, при съседи: 77325.110.16; 77325.110.44; 77325.110.4; 77325.110.3; 77325.110.1; 77325.106.249; Данъчната оценка на имота е 304,71 лева.

3. Поземлен имот с идентификатор 77325.76.10 по кадастралната карта и КР, одобрени със Заповед РД-18-670/09.03.2018 г. на ИД на АГКК, находящ се в землището на с.Хлябово, общ.Тополовград, местността К. к., с площ 26038 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, десета категория, при съседи: 77325.76.11; 77325.76.8; 77325.87.189; 77325.76.227; 77325.76.9; Данъчната оценка на имота е 164,04 лева.

ОСЪЖДА  ответниците ДА ПРЕДАДАТ владението върху  процесните имоти, описани по-горе.

 

ОТМЕНЯ на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК нотариален акт № 134, том VІ, рег. № 1426, по нот.дело № 518/26.11.2014 г. на Съдията по вписванията при ТРС в частта му относно удостовереното право на собственост над 6/72 идеални части /за горницата в размер на общо 66/72 идеални части/.

 

ОБЯВЯВА на основание чл.76 от ЗН за относително недействителен Договора за покупко-продажба сключен с нотариален акт № 19, том V, рег.№ 1174, по нот.дело № 518/02.09.2015 г. на Съдията по вписванията при ТРС в частта му относно правото на собственост над 6/72 идеални части /за горницата в размер на общо 66/72 идеални части/.

 

ОСЪЖДА ответниците ДА ЗАПЛАТЯТ на ищцата направените разноски в размер на 1450 лв./хиляда четиристотин и петдесет лева/.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен  срок от съобщението на страните.

 

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: