Р Е Ш Е Н И Е  № 1

 

гр.Тополовград, 04.02.2019 год.

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Тополовградският районен съд в публично заседание на трети януари през  две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ

 

при секретаря: А.А.

 

като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 330 по описа за 2018 г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от ЗД”Б.И.” АД , с ЕИК ***********, гр.София, бул.”*********” № **, представлявано от С.П. и К.К., чрез адв.М.Г. *** против С.И.С. с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.274 ал.1 от Кодекса за застраховане (отменен). Предявен е осъдителен иск с цена на иска 481,05 лв., от които главница – 372,04 лв. и лихва за забава в размер на 109,01 лв., като главницата се претендира ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до пълното й изплащане, като се претендират и съдебните разноски по делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.

         В исковата молба се твърди, че на 19.12.2014 г. в гр.Ямбол, по път ІІІ-536, на 1 км.от село Роза е реализирано ПТП с участието на МПС „Фолксваген Голф” с № ********, управлявано от ответника С.И.С. и МПС „Фиат Брава” с № ********, управлявано от Й.Д.Й.. Според представения протокол за ПТП, съставен от органите на КАТ причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на С.И.С., който престоява на пътното платно за движение в тъмната част на денонощието при намалена видимост под 50 м., поради мъгла, без да сигнализира МПС, с което става причина за възникване на ПТП с материални щети. Твърди се, че МПС „Фолксваген Голф” с № ********** е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” в ЗД”Б.И. АД, с валидна застрахователна полица към момента на събитието.  В дружеството е била заведена щета и след направената оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 357,04 лв. на увредения автомобил „Фиат Брава” с № У 4037 АВ.

 Видно от протокола за ПТП С.И.С. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над допустимата по закон норма – 2,31. По този начин „Б.И.” АД има право да получи от него платеното застрахователно обезщетение.

Твърди се, че с писмо е уведомен ответникът да заплати претендираната сума, но до момента такава не е изплатена.

Предвид на което, моли съда да бъде осъден ответникът да заплати на „Б.И.”АД претендираната сума в размер на 372,04 лв. представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение.

На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД се претендира и мораторна лихва върху застрахователното обезщетение в размер на 109,01 лв. за периода от 20.05.2015 г. – датата на падежа за плащане до датата на завеждането на настоящия иск – 20.03.2018 г.

         Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника на 19.04.2018 г.  В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК  ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва иска, като се е претендира, че е изтекла 3-годишна давност за търсене на обезщетение от този вид.

         От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна

         На 19.12.2014 г. по път ІІІ-536 около 05.45 часа на  около един километър след табелата за край на гр.Ямбол по посока към село Роза обл.Ямбол е настъпило пътно транспортно произшествие при което лек автомобил „Фиат Брава” с рег.№ ******** с водач Й. *** блъска отзад спрели на платното за движение лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ ********, с водач С.С. ***. Произшествието е настъпило извън населено място, в условията на нощна тъмнина и намалена видимост от паднала мъгла под 50 м. и мокро асфалтово покритие на платното за движение. Към момента на удара лекия автомобил „Фолксваген Голф” е бил спрял на платното за движение, без водача му ответника С.С. да сигнализира посредством включване на аварийни светлини  или поставен светлоотразителен триъгълник. Към момента на произшествието лекият автомобил „Фиат Брава” е бил в движение попътно зад спрелия лек автомобил „Фолксваген”, като водачът му не е съобразил режима на движение на автомобила с конкретните пътни и атмосферни условия. За лекия автомобил „Фолксваген Голф” ударът е бил фронтален отзад обособен по целите му задни състави. За лекия автомобил „Фиат Брава” ударът е бил челен обособен по цялата му широчина на предните му състави. В резултат на настъпилото ПТП са причинени материални щети на двата процесни автомобила съответно по задните състави на „Фолксваген Голф” и по предните състави на лек автомобил „Фиат Брава”.  Съобразено с така описания механизъм на настъпване на произшествието и с посочените  в опис-заключение по претенция № 14964949000086 от 26.12.2014 г. увреждания по лек автомобил „Фиат Брава” е налице причинно-следствена връзка между механизма на настъпване на ПТП описан в представения протокол за ПТП и останалите документи по делото и щетите причинени върху лек автомобил „Фиат Брава” с рег.№ ******** Ударът е челен отпред за л.а.”Фиат Брава”, като характерът на реализирания удар съответства на увредените детайли, които са позиционирани върху предните състави на автомобила, а именно: предна броня, челно стъкло, фарове, предни калници и пластмасови подкалници, елементи от двигателя, предното окачване и др. Стойността на причинените имуществени вреди на лек автомобил „Фиат Брава” с рег.№ ********* е 732,26 лв.

         Според представения протокол за ПТП съставен от органите на КАТ причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на С.И.С., който престоява на платното за движение в тъмната част на денонощието при намалена видимост под 50 м., поради мъгла, без да сигнализира МПС-то, с което става причина за възникване на ПТП с материални щети. 

         МПС „Фолксваген Голф” с рег.№ ******* е бил застрахован по застраховка”Гражданска отговорност” в ЗД”Б.И.” АД със застрахователна полица № 02114000790235, която е била валидна към момента на събитието. В ищцовото дружество е заведена щета под № 14964949000086 от 26.12.2014 г. след направена оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 357,04 лв. на увредения автомобил „Фиат Брава” с рег.№ **********

         Видно от протокола за ПТП ответникът С.И.С. е бил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона норма.

         С регресна покана № 02300 от 06.04.2015 г. ответникът е бил уведомен да заплати претендираната сума, но към момента същата не е изплатена.

        

         При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

         Съгласно чл.274 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховане отменен с новия КЗ, в сила от 01.01.2016 г., но действал към момента на застрахователното събитие, застрахователят има право да получи от застрахования платеното от него обезщетение, когато застрахованият при настъпването на ПТП е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество, или е отказал да се подложи или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.

         Предявеният иск е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ (отменен) е допустим, тъй като е предявен от лице имащо право на това и са спазени всички изисквания за неговото редовно разглеждане.

         Съдът не споделя становището на процесуалния представител на ответника за изтекла погасителна давност, тъй като регресната покана до същия е била изпратена на 06.04.2015 г., а иска е предявен в Софийски районен съд на 02.04.2018 г., т.е. преди да изтече предвидената в закона тригодишна давност. Разгледан по същество иска се явява неоснователен и недоказан, поради следните съображения:

         Регресната претенция на ищеца се основава на виновно поведение на ответника свързано с употребата на алкохол и управление на автомобила в това състояние в следствие на което е настъпило ПТП. Това е основанието на което се позовава ищеца за изплащане на регресията. По делото обаче е приложено постановление за прекратяване на наказателно производство, от което е видно, че по никакъв начин не е установено ответникът да е управлявал МПС в пияно състояние. Мотивите на прокурора в тази връзка са логични и следва да бъдат възприети изцяло. Безспорно по делото е установено, че на 19.12.2014 г. в кръвта на С. се е съдържал метилов алкохол с концентрация 2,31 промила. Същият обаче не е управлявал процесното МПС и действително към момента на ПТП процесното МПС е било спряно на пътното платно. В тази връзка са и свидетелските показания на св.Й.Д.Й., който заявява, че е ударил спрелия автомобил и е категоричен, че към момента на ПТП МПС в което се е намирал С. е било в покой, спряно и не е имало включени аварийни светлини.  В случая самият ищец е допуснал грешка като преди да изчака влизането в сила на някакъв административен или съдебен акт от компетентния орган да изплати на друг участник в ПТП сума за нанесени щети по автомобила. Тази грешка на застрахователя по никакъв начин не следва да влия в правната сфера на ответника. Отделно от това, самото постановление за прекратяване е било изпратено на застрахователя преди той да плати сумата, но въпреки това е настъпило плащане. Друго задължително условие е ответникът да е получил регресна покана от ищеца, която носи дата от 06.04.2015 г., но по делото липсват доказателства за това получаване. В чл.274 от КЗ изрично е записано, че застрахователят има право на регрес ако виновния водач е употребил алкохол или други упойващи вещества. Такъв факт не е установен, тъй като не е било налице управление на автомобила. Този факт се потвърждава и от разпитания в съдебно заседание свидетел. След като не е налице основанието по чл.274 ал.1 т.1 от КЗ застрахователят няма право на регресен иск спрямо ответника, от там и иска по настоящото дело се явява неоснователен и недоказан.

         Предвид на гореизложеното главния и акцесорния иск следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

         С оглед на този изход от делото следва да бъдат присъдени направените разноски от ответника за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

        

          Водим от гореизложеното съдът

 

 

Р  Е   Ш   И :

 

         ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният граждански иск от ЗД”Б.И.” АД , с ЕИК *******, гр.София, бул.”********” № **, представлявано от С.П. и К.К. чрез адв.М.Г. *** против С.И.С. с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.274 ал.1 от Кодекса за застраховане (отменен) за осъждане на ответника да заплати на ЗД”Б.И.”АД сума в размер на 372,04 лв. представляваща изплатено от ЗД”Б.И.” АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба – 02.04.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

         ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният иск от ЗД”Б.И.” АД , с ЕИК *******, гр.София, бул.”********” № **, представлявано от С.П. и К.К., чрез адв.М.Г. *** против С.И.С. с ЕГН ********** *** по чл.86 ал.1 от ЗЗД иск за заплащане на мораторна лихва в размер на 109,01 лв. за периода от 20.05.2015 г. – датата на падежа на плащане до датата на завеждане на настоящия иск – 02.04.2018 г.

 

         ОСЪЖДА ЗД”Б.И.”АД, с ЕИК ********, гр.София, бул.”/**********” № **, представлявано от С.П. и К.К., чрез адв.М.Г. *** ДА ЗАПЛАТИ на С.И.С. с ЕГН ********** *** сумата от 300 лв. (триста лева) представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: