Р Е Ш Е Н И Е  № 13

 

гр.Тополовград, 10.04.2019 год.

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Тополовградският районен съд в публично заседание на тринадесети март  през  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА

 

при секретаря: К.П.

 

като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 354 по описа за 2018 г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по повод предявената искова молба от  “Райфайзенбанк /България/” ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, Експо 2000, бул.”Никола Вапцаров” № 55, подадена чрез пълномощник П.П.Т.,***, против К.С.И. ***, с която са предявени и обективно съединени главни установителни искове и евентуални осъдителни искове. Твърди се, че между страните е сключен договор за потребителски кредит с уговорени условия и срок в него. Съответно кредитополучателят съгласно уговореното е била длъжна да върне предоставената й сума след изтичане на срока. Това не е направено и последната е изпаднала в забава.

Поради което се претендира да бъде установено с решение на съда спрямо ответника К.С.И. съществуването на вземанията на Банката произтичащи от Договор за потребителски кредит № 1601201148020905 от 25.01.2016 г., а именно:

-        Изискуема главница в размер на 6787,81 лева, от която 641,67 лева – редовно падежирали главници за периода от 10.05.2016 г. до 10.02.2017 г. вкл. и 6146,14 лева – предсрочно изискуема главница

-        Изискуема редовна лихва в размер на 455,59 лева, начислена за периода от 10.04.2016 г. до 22.02.2017 г. вкл., от която 438,93 лева – просрочени редовни лихви за периода от 10.04.2016 г. до 10.02.2017 г. и 16,66 лева – редовна лихва върху предсрочно изискуема главница за периода от 10.02.2017 г. до 22.02.2017 г.

-        Изискуема наказателна лихва в размер на 202.68 лева, начислена за периода 10.05.2016 г. до 10.04.2017 г. вкл., от която изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж в размер на 62,55 лева, начислена за периода от 10.05.2016 г. до 10.04.2017 г. вкл. и изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 140,13 лева, начислена за периода от 23.02.2017 г. до 10.04.2017 г. вкл.

-        Законна лихва за забава за периода от 18.04.2017 г. до изплащане на вземането.

         В случай, че съдът счете, че установителните искове не следват да бъдат уважени в пълния им размер и приеме, че към датата на подаване на заявлението за незабавно изпълнение, вземането на Банката не е било изискуемо изцяло, се претендира да бъдат уважени предявените установителни искове, само за тази част от вземанията, които са били изискуеми /с редовно настъпил падеж/, като се постанови решение за следните суми с настъпил падеж до 11.04.2017 г.:

-        641,67 лева – редовно падежирали главници за периода от 10.05.2016 г. до 10.02.2017 г. вкл.

-        438,93 лева – просрочени редовни лихви за периода от 10.04.2016 г. до 10.02.2017 г.

-        62,55 лева – изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж за периода от 10.05.2016 г. до 10.04.2017 г. вкл.

-        Законна лихва за забава за периода  от 18.04.2017 г. до изплащане на вземането.

При условията на евентуалност в случай, че главните установителни искове бъдат отхвърлени изцяло или частично като неоснователни поради нередовно обявена предсрочна изискуемост, на основание чл.79 във вр. чл.86 от ЗЗД и във връзка с указаното в ТР№ 4/2013 г./т.11б/ на ОСГТК на ВКС се претендира да бъде осъден ответника К.С.И. да заплати на банката сумите:

-        Изискуема главница в размер на 6787,81 лева, от която 641,67 лева – редовно падежирали главници за периода от 10.05.2016 г. до 10.02.2017 г. вкл. и 6146,14 лева – предсрочно изискуема главница

-        Изискуема редовна лихва в размер на 455,59 лева, начислена за периода от 10.04.2016 г. до 22.02.2017 г. вкл., от която 438,93 лева – просрочени редовни лихви за периода от 10.04.2016 г. до 10.02.2017 г. и 16,66 лева – редовна лихва върху предсрочно изискуема главница за периода от 10.02.2017 г. до 22.02.2017 г.

-        Изискуема наказателна лихва в размер на 202.68 лева, начислена за периода 10.05.2016 г. до 10.04.2017 г. вкл., от която изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж в размер на 62,55 лева, начислена за периода от 10.05.2016 г. до 10.04.2017 г. вкл. и изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 140,13 лева, начислена за периода от 23.02.2017 г. до 10.04.2017 г. вкл.

-        Законна лихва за забава за периода от 18.04.2017 г. до изплащане на вземането.

 

         Претендират се и направените по делото съдебни разноски по настоящото съдебно производство, както и тези в заповедното производство.

Ищецът поддържа исковата си молба и претендира съдът да постанови исканото решение, с всички законни последици. Представена е и писмена защита, в която се потвърждават изложените в исковата молба и в с.з. по същество съображения.

         Ответницата К.С.И. не е намерена на постоянния адрес и съответно е призована и всички процесуални действия по отношение на нея са извършени по реда на чл.47 от ГПК, поради което й е назначен особен представител – адв.М., който в с.з. не оспорва предявените искове, твърди че са налице основанията за уважаването им, както в писмения отговор, така и в с.з. по същество и претендира да бъде уважен първоначалния установителен иск, ведно с исковете за забава, като твърди, че не оспорва, че е налице предсрочна изискуемост на кредита, редовно обявена и не следва да се уважават осъдителните искове, както и тези при условията на евентуалност, тъй като писмото за обявяване на   предсрочната изискуемост е достигнало до адресата чрез негови близки на обявения по делото постоянен адрес.

         От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:   

         Между ищеца и ответницата е сключен на 25.01.2016 г. договор за потребителски кредит № 1601201148020905, съгласно който на ответницата е предоставена сума в размер на 6911,05 лв., която ще бъде използвана за рефинансиране на кредит и потребителски нужди и е с краен срок на погасяване 10.02.2023 г. Съгласно чл.5 т.2 от договора кредитът следва да бъде погасен на 84 анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 10-то число на съответния месец, считано от 10.03.2016 г. до 10.02.2023 г. с включващи приложимата годишна лихва съгласно чл.4.1, съответно чл.4.2 от договора. Основно задължение на заемателя е било да върне заетата сума в уговорения срок, но последният е изпаднал в забава по отношение на плащането, като не са платени вноските включващи главница и лихва с падежи от 10.05.2016 г. до 10.02.2017 г. включително. До ответницата е изпратено писмо с изх.№ 001-21787 от 17.02.2017 г., с което се обявява предсрочната изискуемост на кредита. Писмото е с обратна разписка до постоянния адрес, посочен по делото, което е достигнало до адреса и е получено от майката на ответницата на 23.02.2017 г.. Предсрочната изискуемост на всички вземания на банката по договора за кредит е осчетоводена на 23.02.2017 г.

На 18.04.2018 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и е образувано заповедно производство – ч.гр.д. № 93/2017 г., по което е издадена заповед за незабавно изпълнение  и изпълнителен лист срещу длъжника К.С.И.. На 27.06.2018 г. е получено уведомление по чл.418 ал.5 от ГПК от ЧСИ И.Х. по образувано изпълн.дело № 20178780400666 с приложени към него документи, от които е видно, че е извършено връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Поради което на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК с определение № 315/02.08.2018 г. ТгРС е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си. В резултат на което е предявена настоящата искова молба в законно установения срок.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от която се установява, че ответницата действително не е изпълнила задълженията си по Договора за кредит, като вещото лице посочва, че размера на дължимите суми е точно такъв, какъвто се претендира в исковата молба, относно претендираните плащания, въпреки че не е конструирал напълно в заключителната си част всички суми, но от приложените таблици- справки № 1, 2, 3 и 4 е видно, че сумите като главници и лихви съвпадат с претендираните.

         Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните, както и от заключението на вещото лице, което е напълно мотивирано, обективно и в съответствие с другите писмени доказателства по делото.

         С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

         С исковата молба са предявени и обективно съединени следните искове:

          - Главни установителни искове, обективно съединени при условията на кумулативност, с процесуалноправна квалификация: чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. чл.422, във вр. чл.415, ал.1 от ГПК и материалноправна квалификация: чл.432, ал.1 от ТЗ, във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл.86 от ЗЗД.

          - Евентуални осъдителни искове, обективно съединени при условията на кумулативност, с процесуалноправна квалификация: чл.124, ал.1 от ГПК, във вр.чл.210 от ГПК и материалноправна квалификация: чл.432, ал.1 от ТЗ, във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл.86 от ЗЗД.

         Съдът счита, че допустими и основателни се явяват главните установителни искове за претендирана главница, редовна и наказателна лихва в пълен размер, а не тези, които са предявени частично за сумите 641,67 лв.; 438,93 лв. и 62,55 лв.

 От материалите по ч.гр.д. №  93/2017 г. се установява, че след като ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и е издадена такава ведно с изпълнителен лист, последните са връчени на ответницата по реда на чл.47 от ГПК от ЧСИ и съдът на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок.    Настоящата искова молба е подадена в законния едномесечен срок, поради което съдът намира, че същата е допустима, след като са спазени всички законни изисквания за нейното редовно разглеждане и установения срок.

Съдът намира, че установителният иск е основателен и доказан по основание и размер и следва да се уважи така както е предявен.

 От всички събрани поделото доказателства може да бъде направен правен извод, че са налице предпоставките за успешното уважаване на установителния иск по чл.422 ал.1 от ГПК: доказа се по безспорен начин, че съществува валидно облигационно правоотношение с процесуално легитимиран ответник, възникнало на основание сключен между страните договор за банков кредит и последващи анекси към него; ищцовото дружество е изправна страна по процесния договор и е изпълнило задължението си да предостави реално за временно и възмездно ползване уговорената парична сума на кредитополучателя; вземането е възникнало; не е осъществен дължимия резултат от страна на длъжника, тъй като не е изпълнил задължението си да върне заетата сума в уговорения срок; вземането е станало предсрочно изискуемо /видно от изпратеното и достигнало до адресата писмо за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита/ и конкретният размер на дължимите суми е напълно доказан, с оглед назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от ответната страна.

В хода на съдебното производството ответницата и нейния представител не са представили никакви писмени доказателства, че са изплатили задълженията си по кредита, още повече че в отговора на исковата молба и в съдебно заседание по същество, назначения особен представител твърди, че иска е е основателен и ответникът не е заплатил посочените в исковата молба месечни погасителни вноски и че банката надлежно е обявила предсрочната изискуемост на кредита. Т.е. този факт   не се оспорва от ответната страна. Съдът приема, че действително с получаването на писмото от адресата на 23.02.2017 г., за което по делото са представени необорими доказателства е настъпила  предсрочната изискуемост на всички вземания на банката по договора за кредит и напълно основателен се явява предявеният установителен иск и именно той следва да се уважи, а не осъдителните искове и тези предявени при условията на евентуалност. Поради което съдът следва да признае съществуването на  вземанията, така както са предявени в първоначалния установителен иск. Съответно следва да се отхвърлят като неоснователни предявените установителни искове частично за сумите 641,67 лв.; 438,93 лв. и 62,55 лв., тъй като с оглед изложените по-горе съображения, съдът приема, че вземането на банката е било изискуемо изцяло, а не само за част от вземанията. Следва да се отхвърлят и евентуално предявените осъдителни искове, тъй като съдът прие, че предсрочната изискуемост на кредита е редовно обявена и не следва да се изпълняват указанията, посочени в ТР № 4/2013 г. ОС ГТК на ВКС.

         При този изход на делото следва да се присъдят направените от ищеца разноски по настоящото дело и по производството по ч.гр.д. № 93/2017 г. на ТгРС, които са в размер на 148,92 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство следва да бъдат заплатени разноски, както следва: внесената държавна такса в размер на 178,88 лв., възнаграждението за особен представител в размер на 739,75 лв., както и разноски за вещото лице в размер на 177,54 лв. или общо в настоящото производството разноските са в размер на 1096,17 лв., а от заповедното производство разноските са в общ размер на 298,92 лв.

          Водим от гореизложеното съдът

 

                                         Р  Е   Ш   И :

 

УВАЖАВА  предявения иск от ищеца “Райфайзенбанк /България/” ЕАД, ЕИК 831558413 със седалище и адрес на управление:***, Експо 2000, бул.”Никола Вапцаров” № 55, подадена чрез пълномощник П.П.Т.,***, ПРОТИВ К.С.И. с ЕГН **********,***, КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответницата дължи на ищеца изпълнение на парични задължения произтичащи от Договор за потребителски кредит № 1601201148020905 от 25.01.2016 г., а именно:

-        Изискуема главница в размер на 6787,81 лева /шест хиляди седемстотин осемдесет и седем лв. и 81 ст./, от която 641,67 лева – редовно падежирали главници за периода от 10.05.2016 г. до 10.02.2017 г. вкл. и 6146,14 лева – предсрочно изискуема главница

- Изискуема редовна лихва в размер на 455,59 лева /четиристотин петдесет и пет лв. и 59 ст./, начислена за периода от 10.04.2016 г. до 22.02.2017 г. вкл., от която 438,93 лева – просрочени редовни лихви за периода от 10.04.2016 г. до 10.02.2017 г. и 16,66 лева – редовна лихва върху предсрочно изискуема главница за периода от 10.02.2017 г. до 22.02.2017 г.

- Изискуема наказателна лихва в размер на 202.68 лева /двеста и два лева и 68 ст./, начислена за периода 10.05.2016 г. до 10.04.2017 г. вкл., от която изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж в размер на 62,55 лева, начислена за периода от 10.05.2016 г. до 10.04.2017 г. вкл. и изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 140,13 лева, начислена за периода от 23.02.2017 г. до 10.04.2017 г. вкл.

- Законна лихва върху главницата считано от 18.04.2017 г. до изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА ответницата К.С.И. да заплати на ищеца “Райфайзенбанк /България/” ЕАД  разноски по делото от настоящото производство в размер на 1096,17 лв. /хиляда деветдесет и шест лв. и 17 ст./  и от заповедното производство по ч.гр.д. № 93/2017 г. разноски в общ размер на 298,92 лв. /двеста деветдесет и осем лв. и 92 ст./

         ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове частично за сумите 641,67 лв.; 438,93 лв. и 62,55 лв., както и предявените при условия на евентуалност осъдителни искове за сумите 6787,81 лв.; 455,59 лв. и 202,68 лв.

         Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: