Р Е Ш Е Н И Е  29

 

гр.Тополовград, 22.05.2019 год.

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Тополовградският районен съд в публично заседание на тринадесети май  през  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА

 

при секретаря: К.П.

като разгледа докладваното от съдията  Гр.д. № 363  по описа за 2018 г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявената искова молба от Е.Б.Е. ЕАД – г. против  К.Й.В. ***, за сумата 639,59 лв., от която 570,90 лв. представляваща стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия, начислена цена за достъп до разпределителната мрежа, за периода от 12.01.2017 г. – 11.05.2017 г. и 68,69 лв., представляваща стойността на законната лихва за забава за периода от 28.02.2017 г. – 28.06.2018 г. Претендира се и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение – 29.06.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.  Претендират се и направените по делото разноски и разноските от заповедното производство.

         Ответникът е призован по реда на чл.47 от ГПК, поради което на основание чл.47, ал.6 от ГПК му е назначен особен представител – адвокат от АК Ямбол, който оспорва исковете, като твърди, че ответника не е единствен собственик на имота, поради това не е единствено задължено лице и изразходваната ел.енергия не е от него. Поради което се претендира отхвърляне на иска със всички законни последици.

         От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:   

          Ответника е ползвател на обект с ИТН № 2901892, находящ се в с.У., общ.Тополовград, ул.“М.“ № 2, представляващ къща и е задължен да заплаща всички задължения свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и начините определени в действащите общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. Б.”. От приложените към делото писмени доказателства: заявление-декларация, декларация за достъп до мрежата и удостоверение за наследници е видно, че процесния имот е наследствен и ответникът е един от наследниците, но единствено и само той е подал заявление-декларация за започване на продажба на ел.енергия от 19.01.2016 г., въз основа на която му е открит клиентски номер в качеството на собственик на имота. Ответникът в качеството на наследник на наследствения имот е подписал и към делото е приложена и Декларация за достъп до мрежата от 19.01.2016 г. Ел.енергията е била използвана за битови нужди и видно от приложените към делото фактури е била на обща стойност 570,90 лв. и до момента тази сума не е заплатена от ответника. Консумираната енергия е за периода 12.01.2017 г. – 11.05.2017 г.

         Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред РС – Тополовград, по което е образувано ч.гр.д. № 234/2018 г. и е издадена заповед за изпълнение, която е съобщена на ответника по реда на чл.47 от ГПК. След изтичане на законоустановения срок на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Поради което се предявява и настоящият иск в срока по чл.415 ал.2 от ГПК.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

         Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК – „иск за съществуване на вземането”, във вр. с чл.415 ал.1, вр.чл.79 ал.1 предл.1-во и чл.86 от ЗЗД.

 От материалите по ч.гр.д.№ 234/2018 г. се установява, че с разпореждане № 261/29.06.2018 г. по повод на молбата на ищеца по чл.411 ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение за сумата 570,90 лв. представляваща стойност на електрическата енергия и мрежови услуги доставяни за периода от 12.01.2017 г. до 11.05.2017 г., 68,69 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата, както и разноски по делото в размер на 75 лв. Главницата е присъдена ведно със законната лихва, считано от 29.06.2018 до окончателното изплащане на сумата. Издадена е заповед със същият номер и дата.

  След изтичане на законния двуседмичен срок от връчване на Заповедта по реда на чл.47 от ГПК на ответника, съдът на основание чл.415 ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Настоящата искова молба е подадена в законния едномесечен срок, поради което съдът намира, че същата е допустима, след като са спазени всички законни изисквания за нейното редовно разглеждане и установения срок.

Съдът намира, че искът е основателен и доказан както по основание, така и по размер.    

          Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката ищецът продава енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Съгласно чл.13 ал.2 от Общите условия снабдяването с ел.енергия и предоставянето на мрежови услуги на клиентите започва след подаване на заявление за продажба по образец. С този документ клиентът заявява желанието си да бъде потребител, идентифицира се като клиент и обектът се индивидуализира с номер. Ответника е подал заявление-декларация за продажба на ел.енергия от 19.01.2016 г. за обект – къща в с.У., общ.Т., ул.“М.“ № 2 с ИТН 2901892. Открит е и клиентски номер на ответника като собственик. При това положение съгласно общите условия ответникът се е задължил да изплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел.енергия в сроковете и по начините определени в последните и при неплащане в срок на дължимите суми, съгласно чл.127 ал.1 от Общите условия, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Видно от приложените и издадени на ответника фактури последният е консумирал ел.енергия и са му предоставени мрежови услуги на обща стойност 570,90 лв., която сума не е заплатена от него, въпреки че той е бил задължен, съгласно чл.11 т.1 от Общите условия.

          Поради което съдът следва да признае съществуването на това вземане в посочения размер. Законна лихва следва да се присъди върху главницата посочена по-горе, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.

         Установено е по безспорен начин, че ответника е изпаднал в забава, тъй като не е изплатил дължимите суми в сроковете посочени в Общите условия, затова се дължи обезщетение за забава, което  видно от документите по делото и от заключението на вещото лице е в размер на 68,69 лв. и в този размер следва да се признае вземането.

         Размера на дължимите суми, както и факта, че електромера отговаря на всички изисквания като са отчетени точно количествата енергия, които съвпадат с фактурираните такива и са правилно изчислени и осчетоводени се доказа по безспорен начин от изготвеното и изслушано в с.з. експертно заключение, което съдът кредитира изцяло.

         При този изход на делото следва да се присъдят направените от ищеца разноски в общ размер на 745 лв., съгласно приложеният списък по чл.80 от ГПК,  от които 75 лв. ДТ; 300 лева депозит за особен представител; 70 лева депозит по съдебно-счетоводна експертиза и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и разноските по ч.гр.д. № 234/2018 г. в размер на 75 лв.  

          Водим от гореизложеното съдът

 

 

Р  Е   Ш   И :

 

         УВАЖАВА предявения иск от ищеца „Е. Б. Е.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,  ЕИК ********  чрез юрисконсулт К.А. ПРОТИВ К.Й.В. *** с ЕГН **********, КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца изпълнение на парично задължение в размер на сумата 639,59 лв. /шестстотин тридесет и девет лева и 59 ст./, от която: 570,90 лв./петстотин и седемдесет лева и 90 ст./, представляваща стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия, начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода от 12.01.2017 г. до 11.05.2017 г.,  ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение – 29.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и 68,69 лв. /шестдесет и осем лева и 69 ст./, представляващи лихва за забава за периода от 28.02.2017 г. – 28.06.2018 г.

ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца сумите 745,00 лв. /седемстотин четиридесет и пет лв./ -  разноски по делото от настоящото производство и 75,00 лв. /седемдесет и пет лв./ разноски по ч.гр.д. № 234/2018 г. по описа на ТгРС.  

 

         Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: