Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 6

 

Гр. Тополовград, 28.01.2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

          Тополовградският районен съд в публично заседание на шестнадесети януари  през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА

 

При секретаря  А.А.

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.д.- БП № 394 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Ищцата Д.П.К. твърди, че с ответното Дружество ООД „*********“ гр.********е имала трудов договор № 001 от 31.01.2018 г. и съгласно него е изпълнявала длъжността „ръководител звено“. На 16.10.2018 г. е получила препоръчано писмо, което е съдържало предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ и меморандум относно проведена беседа за икономическото и финансово състояние на фирмата. С уведомление от 30.10.2018 г. до Дружеството, получено от същото на 01.11.2018 г., ищцата твърди, че е прекратила трудовото си правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Твърди се, че за периода в който е била в трудово правоотношение в Дружеството са й били изплатени две възнаграждения за месеците февруари и март, платени на 04.04.2018 г. в размер на 2172,74 лева и това е отразено на страница 3-та от банково извлечение, тъй като на всички служители заплатите са се изплащали по банков път. Твърди се, че не са й  изплатени съответно: трудовите възнаграждения за периода април-октомври  2018 г., в общ размер 9800 лв.,  обезщетение за неползван отпуск за 15 дни в размер на 913,04 лева.

          Също така твърди се, че в уведомлението до Дружеството ищцата е дала срок в който да се оформят надлежно съответните й документи за прекратяване на договора. Но до момента на подаване на исковата молба не са предприети никакви действия от страна на ответника.

          Предвид това, ищцата моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че трудовото правоотношение с ответника е прекратено на 02.11.2018 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, както и да бъде осъден ответника да й заплати, както следва: трудовите възнаграждения за периода април-октомври  2018 г., в общ размер 9800 лв., лихва за забава върху сумата в общ размер на 73,50 лв.и обезщетение за неползван отпуск за 15 дни в размер на 913,04 лева. Претендират се всички главници със законната лихва от завеждане на исковете и разноските по делото.

          В съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с пълномощника си адв.С.. По искане на ищцата е допуснато с определение на съда изменение на размера на предявения иск за заплащане на лихва за забава на основание чл.214 от ГПК, като същия да се счита предявен за сумата от 208,46 лева, а не за 73,50 лева както е първоначално предявен. В съдебно заседание исковете се поддържат изцяло и се претендира тяхното уважаване със всички законни последици. В последното съдебно заседание съдът е дал възможност на страните по тяхно искане в едноседмичен срок от деня на заседанието да представят писмени защити. Такава не е представена от ищцовата страна към настоящия момент.

          Ответникът ООД“*********“ гр.********* оспорва исковете изцяло, като в законоустановения едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК е подал писмен  отговор в който оспорва исковете като неоснователни, като се твърди, че ищцата де-факто не е осъществявала реално трудова дейност и не е изпълнявала задължения по трудово правоотношение; няма представени документи за постъпване на работа и съответно няма издадени такива от Дружеството за да е налице трудово правоотношение. Също така твърди се, че тя не се е ангажирала с престиране на труд, не се е съобразявала с трудовата и технологична дисциплина и не е спазвала редовната счетоводна отчетност. Освен това в отговора се твърди, че същата е извършвала епизодични доставки и действия за които й е заплатено от съдружника Г.К. в размер на 1000 евро, а също е осъществявала поправка на хидрофора за което е получила сумата от 500 евро, които не е върнала. В съдебно заседание се претендира да бъде обявен трудовия договор за недействителен предвид на това, че не е подписан и на това основание също да се  приеме, че е налице неоснователност на претенцията за изплащане на възнагражденията и обезщетението.  С оглед на всички посочени обстоятелства се претендира да бъдат отхвърлени исковете изцяло като неоснователни. Претендират се направените по делото разноски като е представен списък на последните с приложения към него.

           Представени са писмени бележки от ответното дружество с молба вх.№ 90/25.01.2019 г., в които процесуалният представител подробно и обстоятелствено доразвива тезите, посочени в писмения отговор и в съдебно заседание и претендира отново да бъдат отхвърлени исковете на ищцата като недоказани и неоснователни. В края на писмената защита се претендира прекратяване на делото, поради липса на правен интерес.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

          Ищцата Д.К. е полагала труд като „ръководител звено“ в ответното Дружество с място на работа „Къща за гости с.*******“, без да има сключен трудов договор. Бланков договор с клаузи на трудов такъв е изготвен от лице, което е имало сключен договор за счетоводни услуги с Дружеството работодател – св. Б.Д.. Трудовия договор приложен по делото е с дата 31.01.2018 г., и в него са посочени всички данни на работодателя и на ищцата, посочено е че той е сключен на основание чл.68 от КТ за срок до 02.02.2019 г. В бланковия договор са посочени: място на полагане на труда; задълженията /които не са конкретно описани, но е записано, че са утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика представляваща неразделна част от договора/, като такава не е представена по делото; работното време; размера на основното месечно възнаграждение – 1400 лева; общо установените задължения на работодателя и на работника /раздел II и III/; размера на платения годишен отпуск и срока на предизвестие. В договора е записано, че работника следва да се яви на работа на 01.02.2018 г. Този договор не е подписан от страните по него и този факт не се оспорва нито от работодателя, нито от работника. И двете страни изрично заявяват в с.з., че не са подписали трудовия договор. В раздел IX е записано „днес 01.02.2018 г., получих оригинал от настоящия договор, копие от уведомление и длъжностна характеристика/, но липсва подпис на работника под този текст. Този факт, че на работника не са връчени посочените документи също не се оспорва от страните и се потвърждава от тях.

          Видно от приложеното по делото писмо на ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково и справка за актуално състояние на всички трудови договори на ищцата, на 31.01.2018 г. има регистриран трудов договор между страните, със същата дата на сключване, който договор е регистриран по електронен път с КЕП на Б.Г.Д.. В писмото на НАП е записано, че трудовият договор към момента на изготвяне на справката – 15.01.2019 г. не е прекратен. От справката е видно, че този договор е със срок 01.02.2019 г. и посочена основна заплата 1400 лв.

          По делото е приложено банково извлечение за периода – 01.02.2018 г. – 30.10.2018 г. на Банка ДСК, в което от 04.04.2018 г. е налице запис за извършена финансова операция преведена работна заплата за месеците 02 – 03 2018 г. от сметката на дружеството на Д.П.К., като сумата е 2172,74 лв. Други записи за преведени заплати на ищцата липсват в банковото извлечение. Съответно в банковото извлечение са налице неколкократни записи за преведени работни заплати за лицата Д.З.Г. и М.А.С. Името на ищцата в банковото извлечение фигурира за направени от нея вноски по сметката, съгласно цитирано в банковото извлечение пълномощно. И те са направени неколкократно във визирания период.

          Към исковата молба са приложени меморандум и предизвестие, от които е видно, че на 08.10.2018 г. е проведена на основание чл.130 ал.4 от КТ беседа между управителя на дружеството и ищцата, касаеща икономическото и финансово състояние на фирмата и засягащи трудово-правните отношения на Д.К.. Т.нар.“Меморандум“ е подписан от управителя, не и от ищцата, а в предизвестието, подписано от управителя е цитиран чл.328 ал.1 т.3, без да е посочен нормативен акт. В предизвестието е записано, че разговора между представител на дружеството и ищцата е проведен на 18.09.2018 г., а т.нар. „меморандум“ е с дата 08.10.2018 г. Към посочените документи е представен пощенски плик на латиница, от който е видно, че е изпратена кореспонденция от Швейцария от С.К. – управител на дружеството, лично на ищцата, на нейния постоянен адрес.

          Към исковата молба е приложено уведомление от ищцата с дата 31.10.2018 г., в което е посочено, че ищцата счита трудовото правоотношение за прекратено от 02.11.2018 г., на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ. В уведомлението се претендира на основание чл.128а ал.3 от КТ да бъде издадена заповед в законовия срок и на основание чл.350 от КТ да бъде оформена трудовата книжка. В уведомлението ищцата претендира да й бъде посочено време, място и час за предаване документите и ключовете на автомобила и на търговския обект в с.******** и за съставяне на съответен протокол. Уведомлението е изпратено с обратна разписка и получено на 01..11.2018 г. от упълномощено лице на дружеството – Н.К..

          В съдебно заседание  освен бланковият трудов договор представен от ответната страна - неподписан от страните, са представени от ищцовата страна протокол от общо събрание на дружеството състояло се на 08.10.2018 г.,  с нотариална заверка на подписите на съдружниците.  От протокола е видно, че се е обсъждала дейността на дружеството като цяло и бил избран нов управител – г-ца С.К. В точка 2 от протокола е записано името на ищцата като то се споменава във връзка с това, че г-н Г.К. е предложил къщата за гости да бъде поверена на г-жа К., като е говорено с нея и тя е била съгласна. Също така, представен е приемо-предавателен протокол с дата 08.11.2018 г., от който е видно че ищцата е предала на Н.К. в качеството му на съдружник документи и ключове на лек автомобил, и ключове на сградата, договор с МТЕЛ, СИМ карта, карта на ДСК с пин кода.

          В съдебно заседание са разпитани седем броя свидетели, между които двамата съдружници – Г. и Н.К., счетоводителя на дружеството – св.Б. и свидетелите В., Й., У. и Г.

          Съдружниците в дружеството посочват в показанията си обстоятелствата изложени в писмения отговор на ответника относно дейността на дружеството, относно разговорите, които са провеждани и взаимоотношенията им с ищцата, като и двамата съдружници посочват, че ищцата не е изпълнявала добросъвестно задълженията си, като не е спазвала дисциплината и работното време на обекта. Съдружникът Г.К. посочва в показанията си, че лично той на ръка в брой е давал на ищцата сума в евро, която е била предназначена за заплата.

          Свидетелите В., Й. и У. в показанията си единствено установяват факти, касаещи работното време на заведението, в което твърди, че е работила ищцата – къщата за гости, че то не е било спазвано и къщата е била затворена за клиенти, както и поддържането на хигиената и чистотата в нея.

          Св.Г. като бивш служител в ответното дружество и колега на ищцата свидетелства за отношенията им по време на работа, начина на изплащане и времето на трудовите възнаграждения, както и посочва факта, че той е бил свидетел на една от срещите на ищцата със съдружника М. и е превеждал разговора, тъй като последният не владее български език.

          По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че ответникът дължи на ищцата  сумата от 10921,50 лв., в която се включват неизплатени заплати – 9800 лв., лихва за забава върху тях – 208,46 лв. и обезщетение за неползван отпуск за 2018 г. – 913,04 лв. При разпита си в съдебно заседание вещото лице посочва, че не са му представени никакви документи нито оригинални по смисъла на закона за счетоводството ведомости за заплати, нито трудово досие на ищцата, нито форма 76 за присъствието й на работното място. Единствено счетоводителката на дружеството му е предоставила уведомление до НАП и бланков трудов договор без подписи на страните, както и счетоводни документи – банково извлечение от 02.04.2018 г. от което е видно, че са изплатени две работни заплати на ищцата.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, вкл. и от заключението на вещото лице, които съдът кредитира, тъй като са обективни и непротиворечиви. Съдът кредитира заключението на вещото лице само относно изчислените и визирани в него суми, касаещи трудовите възнаграждения, лихвата за забава и обезщетението за неползван отпуск. Съдът счита, че не следва да се взема предвид и не следва да се кредитира то в частта, в която вещото лице противно на законовите изисквания си е позволило да посочва правни изводи относно това налице ли  е или не трудово правоотношение между страните. В тази част заключението на вещото лице е недопустимо и не следва да се взема предвид.

Относно многобройните гласни доказателства, събрани в хода на съдебното дирене, съдът счита, че те не следва да се кредитират изцяло, а дори отчасти са и недопустими и неотносими към правния спор. Не следва да се кредитират показанията на свидетелите касаещи всички факти и обстоятелства свързани с установяване наличието или не на трудово правоотношение между страните и началото на изпълнение на трудовите задължения респективно постъпването на работа на ищцата. В тази част свидетелските показания на свидетелите са недопустими, предвид разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК, която не допуска със свидетелски показания да се установяват обстоятелства за доказването на които закона изисква писмен акт. В случая съгласно разпоредбите на КТ трудовият договор се сключва в писмена форма / чл.62 ал.1 от КТ/ и изпълнението на задълженията по него започва с постъпването на работника или служителя на работа, което също се удостоверява писмено /чл.63 ал.4 от КТ/. За тези две обстоятелства, които са от съществено значение за решаване на правния спор, свидетелските показания са недопустими.

Съдът счита, че са неотносими  към правния спор и не следва да се кредитират и свидетелските показания на свидетелите В., Й. и У., тъй като те установяват факти и обстоятелства свързани с неизпълнение на задължения на ищцата,неспазване на работно време,трудова дисциплина и др., които факти и обстоятелства са неотносими към спора дали да бъде изплатено или не трудово възнаграждение. Тези факти и обстоятелства касаят евентуално търсене на дисциплинарна отговорност от работодателя, а настоящото производство няма за предмет такава. 

          С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

          С исковата молба са предявени и кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.357, ал.1 от КТ за установяване момента на прекратяване на трудовото правоотношение, както и по чл. 128 във вр. с чл. 242 КТ за неизплатено трудово възнаграждение, по чл. 224 ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за неползван отпуск и по чл.86 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху сумите.

            Относно иска по чл. 128, вр. с чл. 242 КТ за неизплатени трудови възнаграждения. Съдът счита, че същият е основателен и доказан и следва да се уважи.

          В производството по предявен такъв иск ищецът следва да установи и докаже с оглед разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК фактите на които основава своите искания, а именно: че въз основа на трудов договор, както се твърди в исковата молба е възникнало трудово правоотношение; че е полагал труд, т.е. че е постъпил на работа при работодателя и е започнал изпълнението на трудовите си задължения, за което му се дължи съответно възнаграждение, което не е изплатено от работодателя за процесния период, каквото задължение има последния съгласно разпоредбата на чл.128 т.2 от КТ и чл.242 от КТ.

          В случая по делото е безспорно установено, че трудовият договор, който е едно от основанията за възникване на трудово правоотношение е изготвен като бланков такъв, с дата 31.01.2018 г. с всички клаузи и основни елементи, които следва да се съдържат в него съгласно законовите разпоредби - място на полагане на труда, работно време, възнаграждение, отпуски и др. В трудовия договор е записано също, че работникът се задължава да постъпи на работа на 01.02.2018 г.; както и че работникът е получил на 01.02.2018 г. трудов договор, копие от уведомление и длъжностна характеристика. Този договор обаче не е подписан от страните по него и липсва подпис на работника, че е получил цитираните от 01.02.2018 г. документи.

          Съгласно чл.62 ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма и той се смята за сключен от момента, в който бъде подписан от работодателя и работника или служителя. По делото е безспорно установено, че между страните няма сключен трудов  договор, тъй като представеният такъв не е подписан от страните по него. Въпреки това обаче по делото са налице писмени доказателства, в които се съдържат изявления и индиции за наличието на конкретни договорки, респективно за съществуването на трудово отношение между страните. В случай, че не е налице писмено обективирана воля за сключване на трудов договор, но има безспорни писмени доказателства, в които се съдържат индиции за наличието му, определено чрез неговите съществени елементи – място на работа, наименование на длъжността, характер на работа, както и определено трудово възнаграждение, може да се приеме, че работникът или служителят е извършвал дейност по трудов договор. Данните по делото сочат, че между страните не е бил сключен писмен договор за работата на ищцата, но тя безспорно е изпълнявана от нея през исковия период. В случая единствено допустими за установяване наличието на трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, макар и несключен в изискуемата от закона писмена форма са писмените доказателства, не и гласните такива. По делото са налице такива писмени доказателства, от които да се направи извода, че ищцата е изпълнявала дейността  и е съществувало де факто твърдяното от нея трудово правоотношение между страните. Такива писмени доказателства са : трудов договор /неподписан/,справка за приети уведомления на ТД на НАП,банковото извлечение от сметката на дружеството в което съществува безспорен запис за изплатени възнаграждения на ищцата по банков път от сметката на дружеството за месеците февруари и март 2018 г. и изрично в записа е записано работни заплати /РЗ/; както и съществуват записи на направени вноски на определени суми през различни месеци от 2018 г. от Д.П.К., включително и за захранване на сметката на дружеството, съгласно пълномощно 296/020316 цитирано в банковото извлечение. Също така приложените към делото документи-т.нар.“меморандум“ и предизвестие, подписани от управителя на дружеството, в които изрично са фиксирани термините :“трудово-правните отношения на Д.П.К.“…..“съвместна беседа с Д.П.К., назначена по трудов договор № …… на длъжност….“, а изрично в предизвестието е посочено до ищцата“ Ви отправям 30-дневно писмено предизвестие, че считано от … Вашето трудово правоотношение с фирма „***********“ се прекратява“. Освен това, към делото е приложен и протокол от общо събрание на дружеството от 08.10.2017 г. с нотариална заверка на подписите на съдружниците на това дружество, в който в т.2 при обсъждане на оперативното ръководство и контрола по изпълнение на дейността на дружеството, изрично е записано: „думата взе г-н Г.К.. Същият предложи по-нататък за оперативен уредник на къщата за гости да бъде поверена на г-жа Д.К.. Говорено е с нея и тя е съгласна. Приемането и предаването на имуществото ще се осъществи постепенно.“ Този текст в протокола на общото събрание макар и косвено доказва наличието на предварителни разговори и изразено съгласие за изпълняване на определена дейност от страна на К., макар и описана в протокола като оперативен уредник на къщата и това изказване на общото събрание е направено от един от съдружниците на дружеството – Г.К., разпитан и като свидетел в настоящото производство, който не отрича факта, че е разговаряно с ищцата. Същият посочва в съдебно заседание: „ Познавам Д.К. отдавна ….говорихме да поеме къщата. Аз и управителя на фирмата уговорихме конкретните условия на договора при счетоводителката Б..“ Фактът, че ищцата е изпълнявала съответната дейност в дружеството не се отрича и от другия съдружник – Н.К., също разпитан по делото. Освен това, друго писмено доказателство косвено установяващо упражняването на съответната дейност и извършването на определена работа от ищцата в ответното дружество е и представения от нея приемо-предавателен протокол от 08.11.2018 г., от който е видно, че последната е предала и единият от съдружниците – Н.К. е приел съответно ключове на къщата за гости в с.********* договор с МТЕЛ и СИМ карта, карта VISA на Банка ДСК и пин код, както и че е направен оглед, при който е установено, че всички вещи са налични и уредите и системите функционират и са в изправност. Това писмено доказателство е също индиция, че ищцата е извършвала и то материално-отговорна и отчетническа дейност в дружеството и като такава е предала след приключване на дейността на единия от съдружниците съответното имущество.

          С оглед на всички изброени по-горе писмени доказателства съдът счита, че в случая следва да се приеме, че макар че не е налице писмено обективирана воля и не е сключен трудов договор между страните, поради това че същият не е подписан от тях , де факто е съществувало и е било налично трудово правоотношение между ищцата и ответното дружество.

          Следва да се отбележи, че законът прави разлика между сключването на трудовия договор и началото на неговото изпълнение. Трудовият договор се смята за сключен от момента, в който бъде подписан от работодателя и работника, а началото на изпълнение на трудовия договор е постъпването на работа на работника или служителя. Удостоверяване на началото на изпълнение е от значение, тъй като от този момент за работника или служителя възникват важни права като признаване на времето за трудов стаж, отпуск, обезщетения, осигуряването на работника и най-вече правото на трудово възнаграждение. В случая правото на изплащане на трудово възнаграждение за ищцата възниква в момента, в който тя е започнала изпълнението на задълженията си в процесната къща за гости. Действително, съгласно чл.63 ал.4 от КТ изпълнението на задълженията по трудов договор започва с постъпването на работника, което се удостоверява писмено чрез акт за встъпване в длъжност или писмено отбелязване върху трудовия договор на датата на постъпването. В настоящият случай това не е направено и липсва такова писмено удостоверяване на началото на изпълнението, но са налице безспорни писмени доказателства, от които да се направи извода, че ищцата е предоставяла работната си сила, изпълнявайки възложените й функции от 01.02.2018 г., от който момент й е начислявано трудово възнаграждение, видно от приложеното банково извлечение и видно от експертното заключение по делото, макар че не е подписан трудов договор и макар че липсват ведомости за начислени възнаграждения и подписи върху тях. Изрично в банковото извлечение е записана конкретна сума, която е 2172,74 лв. Изрично е записано че сумата е за работни заплати за месец февруари и март 2018 г.  и фигурира името и сметката на ищцата. От заключението на вещото лице на стр.2, в констативно-съобразителната част е видно, че сумата на месец, която се равнява на нетната стойност на основното трудово възнаграждение от 1400 лв., след приспадане на задължителните осигурителни вноски и данък общ доход на заетото лице е 1086,37 лв.  Умножавайки тази сума за двата месеца – февруари и март по две се получава точно сумата 2172,74 лв., която е сумата преведена на ищцата за две работни заплати по банковото извлечение. Следователно, от тези доказани и установени факти и обстоятелства може да се направи извода, че работодателят е начислил и изплатил на ищцата две, т.е. за два месеца пълни работни заплати. В случай, че ищцата не е започнала работа от 01.02.2018 г. не би имала трудово възнаграждение за пълен работен месец и сумата която е следвало да й бъде начислена не би била такава. Затова съдът приема, че след като работодателят е начислил и изплатил, макар и със закъснение пълно трудово възнаграждение за месеците февруари и март 2018 г. на ищцата, то тя реално е постъпила на работа и е започнала да престира работната си сила именно от 01.02.2018 г. В тази връзка следва да се отбележи, че и в самия, макар и неподписан от страните трудов договор е записано в раздел VIII, че работникът се задължава да постъпи на работа на 01.02.2018 г. и в този смисъл не следва да се приема и възражението на ответната страна, подробно изложено в писмения отговор и писмената защита, че ищцата не е постъпила на работа в законоустановения в КТ срок и поради това трудовото правоотношение следва да се счита за невъзникнало.

          Действително страните могат да уговорят срок, в който след сключване на трудовия договор работникът ще постъпи на работа, като посочат точно датата на постъпване. Така уговорен този срок е задължителен за тях. Ако работникът не спази срока трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока – чл.63 ал.3 изр.последно от КТ. В случая обаче не може да се приеме, че ищцата не е спазила уговорения срок, с оглед на изложените по-горе факти и обстоятелства и поради това не може да се приеме, че на това основание трудовото правоотношение се смята за невъзникнало.  Още повече, че в случай, че ищцата не е постъпила на работа в уговорения срок, работодателят е този, който е бил длъжен със заповед да обяви трудовото правоотношение за невъзникнало, поради неявяването й на работа и съответно да изпрати ново уведомление, съгласно чл.7 т.1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. на  МТСП, касаеща уведомленията, с което да заличи подаденото преди това уведомление. 

          Следва да се отбележи и факта, че по делото е безспорно установено, че на 31.01.2018 г. трудовият договор, макар и неподписан от страните, който факт не се оспорва от самите тях е регистриран в ТД на НАП, като е подадено уведомление по реда на чл.1 ал.3 т.2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ. Уведомлението е подадено по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис от счетоводителя на дружеството, с което последният е имал сключен договор за счетоводна услуга.

          Но подаденото уведомление има само регистрационен ефект, с цел установяване на идентичност в заявените данни от трудовия договор и е следствие от сключен трудов договор и в никакъв случай не може да се приеме, че това уведомление валидизира и замества самия трудов договор между страните. Правопораждащият факт е сключването на трудовия договор, а не уведомлението до ТД на НАП за вече сключен такъв. Самият факт обаче, че е подадено такова уведомление първоначално за сключен трудов договор от работодателя, чрез счетоводителя му/ и това се потвърждава от приложеното по делото писмо на ТД на НАП и справка на регистрираните договори на ищцата, приложена към него/, косвено също сочи на извода, че между страните е възникнало и де факто е съществувало трудово правоотношение, че ищцата е престирала работната си сила и е изпълнявала съответна трудова дейност в ответното дружество, като последното не само не се е противопоставило и не е възразило, но е и предприело действия за регистрирането на такова правоотношение чрез подаване на уведомлението.

          С оглед на всичко изложено следва да се направи извода, че на база събраните писмени доказателства по делото по безспорен начин се установява, че ищцата макар и без сключен трудов договор с ответното дружество е изпълнявала през исковия период трудова дейност, престирала е работната си сила, постъпвайки на работа в уговорения срок и дружеството безспорно й дължи начисляване и заплащане на трудово възнаграждение за това, съгласно разпоредбата на чл.128 от КТ. Безспорно се установи по делото, че ответното дружество е изплатило само две от дължимите работни заплати, видно от банковото извлечение. Наведените по делото твърдения от ответната страна, че на ищцата са й заплащани на ръка от двамата съдружници суми в евро и в лева за заплати не са доказани по безспорен и категоричен начин с допустими по ГПК доказателства. Съгласно чл.128  от КТ работодателят е длъжен да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите, да плаща уговореното трудово възнаграждение и да издава при поискване от работника извлечение от ведомостите  за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения. Следователно, за установяването и доказването на обстоятелствата свързани с начисляването и изплащането или неизплащането на трудовите възнаграждения, законът изисква писмен акт, в случая – ведомост за заплати, която е и съответен официален документ по закона за счетоводството. Не е допустимо съгласно чл.164 ал.1 т.3 от ГПК тези обстоятелства да се установяват със свидетелски показания, както се е домогнал да направи ответника в настоящото производство. По делото не са представени писмени доказателства, от които да е видно, че на ищцата, освен двете трудови възнаграждения за месец февруари и март 2018 г. са й заплатени всички други полагащи й се месечни възнаграждения. Дори и да са давани на ръка, в брой някакви суми, те не са съответно осчетоводени съгласно изискванията на закона за счетоводството, като такива за трудови възнаграждения. Също така по делото е безспорно установено от показанията на св.Д. и от експертното заключение,че ответното дружество е изплащало трудовите възнаграждения на своите служители единствено и само по банков път, а не в брой.  В подкрепа на този факт са и фигуриращите в банковото извлечение неколкократни записи за изплатени заплати на други служители на дружеството-Д.Г. и М.С.

Относно размера на предявения иск, съдът приема, че той е основателен и доказан,  но не в претендирания от ищцата размер от 9800 лв. Първоначално тук следва да се отбележи, че исковият период действително е от 01.04.2018 г. до 31.10.2018 г. включително, както е посочено в обстоятелствената част на експертното заключение. Установи се, че освен заплатите за месец 02 и 03 2018 г. на ищцата не са изплащани други трудови възнаграждения, а до момента на прекратяване на трудовото правоотношение й се дължат такива. Съдът приема, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено считано от 01.11.2018 г. с оглед на това, че последната е отправила уведомление, приложено по делото, че на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ прекратява трудовото си правоотношение, което е получено от ответното дружество на 01.11.2018 г. Съгласно чл.335 ал.2 т.3 от КТ моментът на прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, както е в случая е от деня в който е получено писменото изявление за прекратяването, т.е. това е 01.11.2018 г. По делото действително е приложено и предизвестие от страна на работодателя, което е отправено до ищцата на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ и получено от нея с писмо от 08.10.2018 г., видно от приложения пощенски плик на латиница.  Това предизвестие е 30-дневно и изтича след като вече трудовото правоотношение е било прекратено от ищцата по реда на чл.327 ал.1 т.2 от КТ. Затова съдът приема, че края на исковия период е именно 31.10.2018 г. и това е посочено в исковата молба. С оглед на изложеното следва да се приеме за основателен и обективно съединеният иск от ищцата за обявяване момента на прекратяване на трудовото правоотношение, а именно 01.11.2018 г.

Като се има предвид визираният и безспорно установен по делото исков период, който де факто е 7 месеца – месец април – месец октомври включително 2018 г. на ищцата се дължат 7- месечни трудови възнаграждения. Но съдът не възприема заключението на вещото лице в неговата заключителна част, относно посочения размер от 9800 лв., тъй като то е в противоречие с обстоятелствената част на самото заключение и не е съобразено с изискванията на закона относно начисляване и изплащане на трудовите възнаграждения. В обстоятелствената част на заключението вещото лице ,в раздел IV е записало, че месечната сума за трудово възнаграждение е 1086,37 лв., която се равнява на нетната стойност на основното трудово възнаграждение от 1400 лв. след приспадане на задължителните осигурителни вноски и данък общ доход на заетото лице. Тази сума е и начислена, макар и в двукратния й размер за два месеца и изплатена, видно от банковото извлечение на работодателя. Именно тази сума от 1086,37 лв. е базисната, на която да се изчислят дължимите 7-месечни трудови възнаграждения на ищцата. Умножавайки сумата по 7 се получава сумата от 7604,59 лв. Именно в този размер следва да се уважи предявеният иск на ищцата, касаещ неизплатените трудови възнаграждения, а за разликата до 9800 лв. да се отхвърли. Сумата следва да се присъди със законната лихва от предявяване на иска.

Основателен и доказан е и искът по чл. 86 ЗЗД, тъй като се установи, че работодателят не е изпълнил едно свое парично задължение, изпаднал е в забава след като не е изплатил дължимото в уговорените срокове. Поради което дължи обезщетение на работника в размер на законната лихва от момента когато сумата е станала изискуема до предявяването на иска. Съгласно заключението на ВЛ лихвата за забава е в размер на 208,46 лв. и в този размер следва да се уважи иска. Безспорно е установен от разпита на вещото лице в съдебно заседание моментът, от който трудовото възнаграждение е станало изискуемо и от този момент работодателят е изпаднал в забава.  

          Следва да бъде уважен като основателен и доказан  и искът за присъждане на обезщетение за неползван отпуск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ, тъй като се установи, че ищцата не е ползвала полагащия й се размер платен годишен отпуск и при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят й дължи обезщетение за това съгласно горепосочения текст от КТ. Искът следва да се уважи в размера, посочен от вещото лице, като сумата  се присъди със законната лихва от момента когато искът е бил предявен, до окончателното й изплащане.

          При този изход на делото следва да се присъди държавна такса по сметка на ТРС съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК , в размер на 349,04 лв. върху уважените размери на исковете, разноски на ищцата в размер на 1198,00 лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, както и разноски по сметка на ТРС за възнаграждението на вещото лице – 42,32 лв.

          Съдът не възприема обстойно изложените  възражения на ответната страна в писмения отговор,в съдебно заседание и в писмената защита относно невъзникването на трудовото правоотношение и неговата недействителност. Наведените от ответника факти и обстоятелства и ангажираните доказателства в тази насока са неотносими към настоящия правен спор. Ответникът без да възразява и да отрича,че ищцата де факто е извършвала трудова дейност в дружеството,с място на работа къща за гости с.Сакарци, обстойно посочва и навежда доказателства относно това, че последната не е изпълнявала служебните си задължения, изразяващи се в неспазване на работно време, трудова дисциплина, навяват се индиции за липса и отнемане на фирмено имущество, но всички тези обстоятелства касаят въпроса свързан с дисциплинарна отговорност, която работодателят има право да ангажира при положение, че работникът не е изпълнявал трудовите си задължения и не е спазвал трудовата дисциплина, както и имуществена такава, в случай на липси и отнемане на имущество. В конкретният случай делото няма за предмет и няма такова искане за търсене на такива отговорности от ищцата. Още повече, че установените и доказани по делото факти и обстоятелства в хода на гражданското производство навеждат и на неизпълнение на множество задължения и от страна на работодателя, което също не е относимо към правния спор и е основание за съответна отговорност, която последният носи за неспазване на трудовото законодателство, за което съществуват други контролни органи и която отговорност се осъществява по реда на глава 19 от КТ. Безспорно е установено по делото, че работодателят не е спазил разпоредбите на КТ – чл.63 ал.2, във вр.ал.1 от КТ, която е императивна законова норма и предполага задължителни действия от страна на работодателя, преди допускането на работа на работника или служителя, като неизпълнението им е безспорно нарушение на трудовото законодателство. Също така неподписването на писмен трудов договор, когато е налице престиране на работна сила, съставлява бездействие, с което е нарушена нормата на чл.62 ал.1 от КТ във вр. с чл.61 ал.1, вр.чл.1 ал.2 от КТ и е основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството по чл.414 ал.3 от КТ. Също така не са изпълнени задълженията по чл.128 и 128б от КТ, тъй като се установи, че работодателят не е изготвял ведомости за заплати в установения от закона ред и не е създал и водил трудово досие на работника.  Всички тези обстоятелства обаче  не са относими към конкретния правен спор и не могат да послужат като основания, така както се навяват от процесуалния представител на ответното дружество, за отхвърляне на предявените искове от ищцата.

           

          Водим от гореизложеното съдът

 

                                                Р Е Ш И :

 

          ОСЪЖДА ООД“**********“, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Г.К. ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.К. ***, с ЕГН **********, сумите: 7604,59 лв. /седем хиляди шестстотин и четири лв. и 59 ст./, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.04.2018 до 31.10.2018 г. включително,   ведно със законната лихва, считано от 16.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; 208,46 лв. /двеста и осем лева и 46 стотинки/, представляваща лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение; 913,04 лв. /деветстотин и тринадесет лева и 04 ст./ представляваща обезщетение за неползван отпуск, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 1198,00 лв. /хиляда сто и деветдесет и осем лв./. Искът за разликата над 7604,59 лв. до претендирания размер от 9800 лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан. 

ОСЪЖДА ООД“*********“ – гр.********  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ТРС разноски по делото в размер на 42,32 лв. и  ДТ– 349,04 лв.

ПРИЕМА за установено по отношение на Д.П.К., че момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните е 01.11.2018 г.

 

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен  срок от съобщението му на страните.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: