Р Е Ш Е Н И Е  № 44

 

гр.Тополовград, 02.07.2019 год.

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Тополовградският районен съд в публично заседание на двадесет и шести юни  през  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА

 

при секретаря: А.А.

като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 422 по описа за 2018 г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по повод предявената искова молба от на  „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД – гр.София, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощник К.К.А. – юрисконсулт ПРОТИВ М.Д.Т.  с ЕГН **********,***, с която се претендира да бъде установено с решение на съда съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу длъжника М.Д.Т. в размер на 9730,75 лв. /девет хиляди седемстотин и тридесет лева и 30 стотинки/ – представляваща неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по заповедното производство до окончателното изплащане на сумата.

Ищцовото дружество се отказва да търси и това е изрично заявено в исковата молба, претендираните с подаденото заявление по заповедното производство лихви за забава в размер на 16,15 лева и такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева.

Ищецът поддържа исковата си молба и претендира съдът да постанови решение, с което да се приеме за установено, че ответницата  дължи претендираната сума.

Претендират се в подадената молба-становище по съществото на делото направените разноски от настоящото производство и от производството по ч.гр.д. № 317/2018 г. на ТгРС, съгласно приложен списък.

         Ответницата не се явява в с.з., но тъй като заповедта е връчена по реда на чл.47 от ГПК й е назначен особен представител – адв.Б., който е подал отговор в срока по чл.131 от ГПК, като в открито съдебно заседание се явява и поддържа становището си за основателност на предявения иск.   

         От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:   

         На 15.11.2017 г. между ищеца и ответницата е сключен договор за потребителски кредит при определени параметри, съгласно който на Т. е бил предоставен кредит, който е следвало да бъде изплатен по погасителен план на 36 месечни вноски. Т. е платила две пълни вноски, след което е изпаднала в забава и съгласно уговореното в чл.12.3 от Общите условия към договора на 22.05.2018 г. договорът за кредит е прекратен автоматично и до ответника е изпратено писмо-уведомление от 23.05.2018 г., с което кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

         По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че общото задължение по сключения договор между страните и по споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги възлиза на 10308,60 лв. Т. е платила две вноски през месец януари и февруари 2018 г. в размер по 286,35 лв. и 15 лв. е внесла в началото на месец март 2018 г. Вещото лице посочва, че когато от общото задължение се извадят платените суми, се получава точно претендираната сума от 9730,75 лв. и това е размера на непогасените задължения от ответницата

         На 30.08.2018 г. е подадено заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 317/2018 г. по описа на ТгРС и по това заявление е издадено разпореждане и заповед за изпълнение под №№ 366 от 30.08.2018 г. Със заповедта ответницата е разпоредено да заплати сумата 9776,90 лв., от която 9730,75 лв. – главница по договора, 30,00 лв. такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, 16,15 лв. лихва за забава и разноски по заповедното производство в размер на 195,54 лв. ДТ и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. С настоящият иск се претендира само една от сумите, а именно главницата от 9730,75 лв.

         Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните, както и от заключението на вещото лице, на което съдът дава вяра, тъй като е обективно и мотивирано.

         С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

         Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК – „иск за съществуване на вземането”.

 От материалите по ч.гр.д. № 317/2018 г. е видно, че предявеният иск е допустим, тъй подаден в законния едномесечен срок и са спазени всички законни изисквания за неговото редовно разглеждане.

Съдът намира, че искът е основателен и доказан както по основание, така и по размер.

         От събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се установява, че между ищцовото дружество и ответницата е възникнало валидно сключено договорно правоотношение по договор за кредит, който договор е породил съответна валидна правно-облигационна връзка.  

         По силата на това валидно сключено договорно правоотношение  ответницата дължи претендираната сума, посочена в исковата молба.   

         За да бъде признато от съда и установено със сила на присъдено нещо вземането на банката по сключения договор за кредит е необходимо да се установи кумулативно наличие на следните положителни предпоставки: наличие на валидно сключено договорно правоотношение между страните; доказан размер на предоставения от банката кредит; възникване на предсрочна изискуемост по кредита и спазена законова процедура за издаване на заповед за изпълнение  срещу длъжника преди изтичане на давностния срок. В случая съдът намира, че всички тези положителни предпоставки са налице и те са доказани от ищеца по безспорен и категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства, включително и от заключението на вещото лице направено по искане на ответната страна, с цел установяване действителния размер на вземането.   

         Поради което съдът следва да признае съществуването на това вземане по сключен договор за кредит.

         При този изход на делото следва да се присъдят направените от ищеца разноски по настоящото дело съгласно приложения списък, с изключения на претендирания депозит за вещо лице от 50 лв., тъй като този депозит е внесен от ответницата, а не от ищцовото дружество и по производството по ч.гр.д. № 317/2018 г. на ТгРС, по което са присъдени ДТ 195,54 лв. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, а не 150 лв. както се претендира в списъка на разноските.  

          Водим от гореизложеното съдът

 

                                         Р  Е   Ш   И :

 

         УВАЖАВА  предявения иск от ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД – гр.София, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощник К.К.А. – юрисконсулт ПРОТИВ М.Д.Т.  с ЕГН **********,*** КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответницата дължи на ищеца изпълнение на парични задължения, както следва: сумата от 9730,75 лв. /девет хиляди седемстотин и тридесет лева и 30 стотинки/ – представляваща неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по заповедното производство – 30.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ответницата да заплати на ищеца  разноски по настоящото производство в общ размер 1826,77 лв. /хиляда осемстотин двадесет и шест лв. и 77 ст./ и разноски от заповедното производство в общ размер 295,54 лв. /двеста деветдесет и пет лв. и 54 ст./

         Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: