Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 45

                                                                                             

Гр. Тополовград, 01.08.2019 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Тополовградският районен съд  в публично заседание на трети юли  през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА

 

При секретаря: К.П.

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 423 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е във фазата след допускане на делбата.

В първото по делото с.з. след допускане на делбата ищцата не желае да й бъде възложена веща, а претендира за изплащане на дела й в пари, а ответника е предоставил на съда да реши на кого да възложи лекия автомобил, като изрично посочва, че към момента той ползва този автомобил.  

         От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

         С решение № 11/26.02.2019 г. е допусната съдебна делба между ищцата и ответника по отношение на лек автомобил с рег.№ *******, марка „С. Л. 2.5 И”, рама № ****************, двигател № *********при квоти по ½ идеална част.

                Назначената от съда съдебно-техническа експертиза дава заключение, че процесният автомобил е реално неподеляем  и пазарната му стойност е 2259,35 лева. Въпреки, че ответника оспорва заключението на вещото лице като твърди, че стойността е твърде висока, съдът счита, че това писмено доказателство следва да се цени, тъй като заключението е мотивирано, подробно е описано в него механизма на изчисляване на пазарната стойност, като са приложени и копия на офертни обяви от специализирани сайтове за продажба на леки автомобили с подобни параметри. За това съдът приема, че пазарната стойност е правилно определена, още повече, че не е направено искане от ответната страна за назначаване на нова експертиза или допълнителна експертиза, нито са представени доказателства които да опровергаят заключението на вещото лице.

         С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, които съдът кредитира тъй като са изготвени по съответния ред, в съответната форма и не са оспорени от страните стигна до следните правни изводи:

         Съсобствеността във втората фаза на съдебната делба се ликвидира посредством един от следните способи: чрез възлагане по реда на чл.349 от ГПК; чрез теглене на жребий; чрез разпределение на имотите от съда по реда на чл.353 ГПК или чрез изнасяне на вещите на публична продан. При избор на най-подходящия способ, съдът е длъжен да съобрази конкретиката на казуса, поделяемостта или не на вещите, дали броя на реалните дялове съответства на броя на съделителите, като се съпостави стойността на вещите с дела на всеки съделител от делбената маса, както и други обстоятелства които биха имали значение за извършване на делбата посредством един от възможните способи, като основен принцип при извършване на делбата е всеки съделител да получи своя дял в натура, до колкото това е възможно.

         В конкретния случай по делото е безспорно установено, че се касае за неподеляема вещ – моторно превозно средство, при която всеки от съделителите не може да получи реално в дял последната. Установено е по делото, че лекия автомобил се ползва от ответника и той самия признава този факт.

         В случая, макар, че не  е направено изрично искане от страна на ответника за възлагане в негов дял на процесния автомобил, съдът счита, че той следва да се възложи именно на него след като е направил изявление в първото по делото след допускане на делбата заседание, че предоставя на съда да реши на кого да възложи автомобила и ищцата изрично посочва, че не желае да й бъде възложена веща.  Още повече, че след като се установи, че към настоящия момент ответника ползва процесния автомобил макар, че оспорва неговата пазарна стойност определена от вещото лице, то по-справедливо е той да получи своя дял в натура и да заплати за уравнение на дяловете на ищцата паричната равностойност на нейния дял. Видно от заключението на вещото лице, след като пазарната стойност на лекия автомобил е 2259,35 лева, то левовата равностойност на дела на съделителката – стойността на ½ идеална част се равнява на 1129,67 лева.

Съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при този изход на делото следва всеки един от съделителите да заплати по сметка на ТгРС държавна такса от 4% върху стойността на дела си, а именно - ищцата и ответника сумата от по  45,18 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.349 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ВЪЗЛАГА на И.М.Ш. *** с ЕГН ********** лек автомобил  с рег.№ ********, марка „С. Л. 2.5 И”, рама № *******, двигател № ******** с пазарна стойност 2259,35 лева.

         ОСЪЖДА И.М.Ш. ДА ЗАПЛАТИ на Т.П.Ш. *** с ЕГН ********** за уравнение на дяловете сумата от 1129,67 лева/хиляда сто двадесет и девет лева и 67 стотинки/, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на Решението.

         ОСЪЖДА И.М.Ш. на Т.П.Ш. ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на ТгРС държавна такса в размер от по 45,18 лева/четиридесет и пет лева и 18 стотинки/.

 

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: