Р Е Ш Е Н И Е  № 60

 

гр.Тополовград, 07.11.2019 год.

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Тополовградският районен съд в публично заседание на девети октомври  през  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА

 

при секретаря: А.А.

 

като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 76 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

 Производството е образувано по искова молба на  „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ”ЕООД гр.Стара Загора, представлявано от Р.Т.Р., със седалище и адрес на управление ***, чрез адв.З.Д. *** против К.Й.В. ***.

Ищецът твърди, че с ответника се намират в договорни отношения, по силата на които „ВиК“ ЕООД гр.Стара Загора е открило партида на името на К.Й.В. с № 000032, във връзка с доставянето на питейна вода и отвеждането и пречистването на отпадъчни води. Ответникът е потребител на В и К услуги и като такъв му се продават тези услуги при публично известни общи условия, съгласно които е определен реда и срока, в който абонатите са длъжни да заплащат дължимите суми за предоставените им услуги. През периода от месец януари 2017 г. до месец декември 2017 г. „ВиК“ ЕООД гр.Стара Загора е доставило питейна вода на К.Й.В. и е отвеждало канална вода, за което са издадени квитанции както следва: по квитанция № 5001031813/01.02.2017 г. за сумата от 7,06 лева; квитанция № 5001035810/01.03.2017 г. за сумата от 7,06 лева; квитанция № 5001039220/01.04.2017 г. за сумата от 7,06 лева; квитанция № 5001043522/01.05.2017 г. за сумата от 5,88 лева; квитанция № 5001046831/01.06.2017 г. за сумата от 5,88 лева; квитанция № 5001053562/01.08.2017 г. за сумата от 38,81 лева; квитанция № 5001059417/01.09.2017 г. за сумата от 49,39 лева; квитанция № 5001061485/01.10.2017 г. за сумата от 70,56 лева; квитанция № 5001066525/01.11.2017 г. за сумата от 61,15 лева и квитанция № **********/01.12.2017 г. за сумата от 5,88 лева. Ответникът не е заплатил стойността на предоставената му услуга, като общата стойност по горепосочените квитанции е в размер на 258,73 лева.    

Съгласно чл.44 от Общите условия при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва и в тази връзка се твърди, че лихвата е в общ размер на 19,98 лева. Твърди се, че ответникът е търсен многократно от служители на дружеството за да бъдат заплатени услугите по доброволен начин, но без резултат.

Ищецът твърди, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и е образувано заповедно производство – ч.гр.д. № 405/2018 г., по което е издадена заповед за изпълнение срещу длъжникът К.Й.В., която е връчена по реда на чл.47 от ГПК. Поради което се предявява и настоящият иск в срока по чл.415, ал.2 от ГПК.

Поради което се претендира да бъде установено с решение на съда  на основание чл.422 във вр. с чл.415 от  ГПК, че ответника К.Й.В. дължи да заплати на ищцовото дружество сумите 258,73 лева, произтичащи от доставка на питейна вода и отведена канална вода за периода от месец януари 2017 г. до месец декември 2017 г., за който период са издадени квитанции и сумата  от 19,98 лева представляваща  лихва за забава общо за периода от 02.02.2017 г. до 06.07.2018 г. . Претендират се разноските от заповедното производство в размер на 205 лева, както и разноски от настоящото в размер на 385 лева – адвокатски хонорар и държавна такса.

         Ответникът е призован по реда на чл.47 от ГПК и с определение на съда на основание чл.47 ал.6 от ГПК му е назначен особен представител. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител и последния е взел становище по исковете, като твърди, че иска е недопустим и неоснователен, тъй като не е спазена процедурата по връчване на книжата по заповедното производство и срока за подаване на настоящия иск. А относно неговата основателност се  твърди, че не е настъпила предсрочната изискуемост и не е уведомен длъжника за това, както и са нарушени разпоредби от Европейското право – цитирани в отговора. В съдебно заседание назначеният особен представител поддържа изложеното в писмения отговор, но с оглед факта, че е извършено извънсъдебно плащане на претендираните суми от ответника, претендира за постановяване на справедливо решение, с оглед настъпилите след предявяване на исковата молба факти.

         От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:  

         Ответникът е собственик на водоснабден имот, находящ се в с.Устрем, общ.Тополовград, за който е открита партида 000032 и като такъв е потребител на ВиК услуги. Продажбата на тези услуги се осъществява от ВиК ЕООД – гр. Стара Загора при условията на публично известни общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Общите условия, приложени към делото, имат силата на договор между страните, без да е необходимо приемането им от потребителите. Съгласно тези общи условия и съгласно чл. 327 ал. 1 от ТЗ ежемесечно се фактурира консумираната вода при наличие на консумация или служебно се начисляват количества и с изтичането на 30-дневен срок след датата на фактуриране се дължи неизплатената сума по фактурите и мораторна лихва за забава в размер на законната лихва върху задължението за съответния период. Ответникът, видно от приложените квитанции е използвал доставената от ВиК ЕООД – Стара Загора питейна и отведена канална вода през периода месец януари 2017 г. до месец декември 2017 г., която е на стойност 258,73 лв. Приложен е лихвен лист за процесната партида, от който е видно, че лихвата за забава е в размер на 19,98 лв.

         Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред РС – Тополовград, по което е образувано ч.гр.д. № 405/2018 г. и е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на ответника по реда на чл.47 от ГПК. Поради което се предявява и настоящият иск в срока по чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.

         На 24.09.2019 г. е постъпила молба от ищцовото дружество с вх.№ 851 в която изрично е записано, че ответникът е заплатил извънсъдебно на ищцовото дружество всички претендирани и дължими суми, поради което последното претендира единствено и само разноските по заповедното и по настоящото исково производство.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

         Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК – „иск за съществуване на вземането”, във вр. с чл.415 ал.1, вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

 От материалите по ч.гр.д. № 405/2018 г. се установява, че с разпореждане № 495/22.11.2018 г. по повод на молбата на ищеца по чл.411 ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение. Издадена е заповед със същият номер и дата.

   Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47 от ГПК, като съдът на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Настоящата искова молба е подадена в законния едномесечен срок,  поради което съдът намира, че същата е допустима, след като са спазени всички законни изисквания за нейното редовно разглеждане и установения срок.

Съдът намира, че с оглед извършеното извънсъдебно плащане от страна на ответника на всички дължими и претендирани суми, и изявлението на ищцовото дружество, че не претендира тези суми направено в молба с вх.№ 851/24.09.2019 г. не следва да се уважава иска и да се присъждат съответно главницата и лихвата за забава.    

         При този изход на делото, въпреки че е извършено извънсъдебно плащане и признание на иска де факто от ответника, последният с поведението си е дал повод за завеждане на делото, поради което следва да се присъдят направените от ищеца разноски в общ размер по заповедното производство и по настоящото производство на 890 лв., съгласно приложения списък на разноските на основание чл.80 от ГПК.

          Водим от гореизложеното съдът

 

 

Р  Е   Ш   И :

 

         НЕ УВАЖАВА  предявения иск от ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Стара Загора, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Румен Тенев Райков, чрез процесуалния представител адв.З.Д.Д.  ПРОТИВ  К.Й.В. ***, ЕГН **********, поради извършено извънсъдебно плащане на претендираните суми.

ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца разноски по делото от настоящото производство и заповедното производство в общ размер на 890,00 лв. /осемстотин и деветдесет лева/.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: