Р Е Ш Е Н И Е  № 51

 

гр.Тополовград, 07.08.2019 год.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Тополовградският районен съд в публично заседание на тридесет и първи юли  през  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА

 

при секретаря: К.П.

като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 124  по описа за 2019 г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявената искова молба от „В. и к.” ЕООД – гр. Стара Загора  против  Ж.А.К. *** за сумата 821,63 лв.,   представляваща главница произтичаща от доставка на питейна вода и отведена канална вода за периода от 19.10.2017 г. до 07.12.2018 г. по квитанция издадена въз основа на протокол за констатирано нарушение и квитанция издадена въз основа на отчетени количества предоставени ВиК услуги, ведно  със  законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и лихва за забава в размер на 19,34 лева за период от 25.10.2018 г. до 13.03.2019 г. Претендират се и направените разноски по заповедното производство и по исковото такова. Процесуалния представител на ищцовото дружество поддържа исковете в с.з. и претендира за тяхното уважаване.

         Ответникът не е подал писмен отговор в установения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК, но в съдебно заседание се явява лично, като оспорва иска изцяло и твърди, че той не е отговорен и не следва да заплаща такава голяма сума, тъй като не е извършил посоченото нарушение.

         От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:  

         На 18.10.2018 г. в с.Устрем, общ.Тополовград е извършена проверка от комисия от трима представители на „В и К” ЕООД  Стара Загора в присъствието на Г. С. К. – съпруга на ответника за която е съставен констативен протокол № 0000004786. Проверката е извършена в имота на ответника в с.Устрем с цел да се провери състоянието на водомерния възел и начина на ползване на питейната вода в имота му. При тази проверка се установило, че е извършено незаконно присъединяване, изразяващо се в това, че  в ляво от входната врата има чешма и зад нея на мястото на водомера има монтирана тръбичка по която изтича вода която не се отчита и не се заплаща, като е установено, че връзката е незаконна. Затова е съставен протокол за констатирано нарушение № 0000000461/ 19.10.2018 г., като в него е записано, че са причинени вреди на дружеството и съответно е изчислено за една година назад литрите в секунда, кубическите метри умножени по цената на 1 куб.м.питейна вода, прибавено е и 20% ДДС, при което се получава сумата 1157,18лв. Протоколът е подписан от съставителя му, присъствалия свидетел, като в графата „нарушител” е записано името на ответника, фигурира негов подпис с отбелязване, че не е съгласен „чешмата имаше тапа“. Въз основа на този протокол е издадена квитанция от 25.10.2018 г. за процесната сума от 1157,18 лева.  Също така е издадена квитанция от 15.12.2018 г. за 7,06 лева издадена въз основа на отчетени количества ползвани „ВиК“ услуги за периода след констатираното нарушение от 06.11.2018 г. до 07.12.2018 г. Ответникът е признал задължението, като е подписал за това споразумителен протокол от 17.12.2018 г., с което е поел задължение за разсроченото му изплащане. При подписване на споразумението е внесъл 30 % от задължението или 350 лева от която сума 342,61 лева главница и 7,39 лева лихва. По делото е приложен и лихвен лист за начислената лихва за забава.

         Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред РС – Тополовград, по което е образувано ч.гр.д. № 94/2019 г. и е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът е подал възражение в срок. Поради което се предявява и настоящият иск в срока по чл.415 ал.1 от ГПК.

         По делото са разпитани двама свидетели служители на „ВиК“ гр.Стара Загора, които установяват подробно обстоятелствата при които е извършена самата проверка в имота на ответника, при които са съставени съответните протоколи и начина по който е изчислено дължимото обезщетение за една година назад.

         Назначена е и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от която се установява, че действително ответника има открита партида, неплатени задължени задължения по квитанции издадени от ищцовото дружество, като вещото лице изрично посочва и какъв е размера на задължението.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните, както и от свидетелските показания на които съдът дава вяра, тъй като са обективни, логични, непротиворечиви в съответствие със събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира и експертното заключение, което е напълно мотивирано и в съответствие с другите събрани по делото доказателства.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

         Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК – „иск за съществуване на вземането”, във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК.

 От материалите по ч.гр.д. № 94/2019 г. се установява, че с разпореждане № 126/19.03.2019 г. по повод на молбата на ищеца по чл.411 ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение и е издадена заповед със същият номер и дата.

  В законния двуседмичен срок от ответника е постъпило писмено възражение, като съдът на основание чл.415 ал.1 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Настоящата искова молба е подадена в законния едномесечен срок,   поради което съдът намира, че същата е допустима, след като са спазени всички законни изисквания за нейното редовно разглеждане и установения срок.

Съдът намира, че искът е основателен и доказан както по основание, така и по размер.  

За да бъде уважен предявеният иск по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да установи при условия на пълно и главно доказване, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга, доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода,  изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената услуга за процесния период в твърдяното количество или наличие на предпоставките за служебно начисляване по тарифа на потребените ВиК услуги за процесния период /неизправност на измервателното устройство, респ. липса на водомер/ с цена възлизаща на претендираната стойност.

По делото безспорно е установено между страните и това обстоятелство не е оспорено, че ищеца има качеството на ВиК оператор по смисъла на чл.198 ал.1 от ЗВ и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на Община Тополовград. Не се спори и че ответника К. е собственик на процесния имот в с.Устрем, който имот е водоснабден и като собственик на водоснабден имот същия се явява потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи и параграф 1, ал.1, т.2, буква „а“ от ДР на ЗРВиКУ. С оглед на което следва да се приеме, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, като за възникването му не е необходими сключване на индивидуален договор.

          Безспорно е установено по делото и че ответникът е причинил вреди на ищцовото дружество, тъй като в процесният имот, който ползва като потребител на ВиК услуга – вода, която не се отчита и съответно не се заплаща, а в същото време се ползва инфраструктурата на ищцовото дружество при липса на водомер, който да отчита ползваната вода. Установено е, че в процесният имот водомера е демонтиран и при проверка се установява, че е монтирана тръбичка на мястото на водомера и изтича чиста вода, която не се отчита и не се заплаща, т.е. направена е незаконна връзка и се ползва вода без същата да се заплаща, което естествено причинява вреда на дружеството. Това е безспорно установено от съставения протокол за констатирано нарушение, който не е оспорен по законния ред от ответника, съставен е от компетентни лица и по съответния ред. Твърдението на ответника, че чешмата е имала тапа не се доказва от събраните по делото доказателства, напротив, опровергава се от показанията на свидетелката Милена Стоянова в съдебно заседание, която изрично посочва, че на чешмата е имало течаща вода, тъй като тя лично е пуснала крана и е имало вода. Следователно, след като е нанесена вреда и тя е безспорно установена, следва да бъде обезщетена  от ответника, тъй като е установено, че имотът се ползва от него и той има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗВ. В случая с оглед на констатираното нарушение липса на водомер, което е безспорно установено, ищцовото дружество е  извършило служебно начисляване по Тарифа на потребените ВиК услуги за процесния период при наличие на визираните в разпоредбата на чл.37 ал.1 във вр. с чл.35 ал.6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи предпоставки. Съгласно горепосочените текстове при установяване на незаконно присъединяване изразходваните количества вода се определят по реда на чл.35 ал.6 от същата Наредба по пропускателната способност на водопроводната инсталация, непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s за едногодишен период, освен ако се докаже, че периода е по-малък. В случая ищцовото дружество е представило безспорни доказателства за методиката и начина на изчисляване служебно на потребените ВиК услуги от ответника. По никакъв начин не е доказано, че периодът е по-малък от едногодишния такъв предвиден в текста. Затова и размера на вземането съдът намира за правилно установено и доказано по надлежния ред. Още повече, че по делото е приложен споразумителен протокол, подписан от страните по делото в който изрично е записано: „двете страни по настоящото споразумение безусловно се съгласяват и приемат, че към 17.12.2018 г , К. дължи на „ВиК“ сумата от 1163,61 леда, която е изискуема от датата на подписване на споразумението“ и е постигнато споразумение задължението да бъде разсрочено. Следователно ответника подписвайки такъв споразумителен протокол де-факто е признал и безусловно е приел, че дължи процесната сума. От този протокол е видно, че К. при подписването му е заплатил 30% от общо дължимата сума в размер на 350 лева, която сума е извадена от общото задължение, видно от заключението на вещото лице. Размера на претендираното вземане от ищцовото дружество е установен и доказан, както от представените по делото протоколи и квитанции, така и от заключението на вещото лице, което е пълно и мотивирано.

         С оглед на гореизложеното, съдът счита, че следва да се уважи главния иск, както и обуславящия такъв за начислената лихва за забава, чийто размер също е безспорно установен и доказан.

Възраженията на ответника, че той не е подписвал споразумителен протокол и сумата от 350 лева е била платена от негов познат- служител на ВиК, на име К. по никакъв начин не се доказаха от него. Не е поискана нито графологична експертиза за изследване на подписа, нито е бил доведен искания свидетел, каквото искане е направил ответника в едно от съдебните заседания. Неговите възражения при това положение се явяват голословни и неподкрепени с доказателства, поради което не могат да бъдат взети в предвид.

         При този изход на делото следва да се присъдят направените от ищеца разноски в хода на настоящото съдебно производство които са в размер на 437,50 лева включващи: държавна такса, адвокатски хонорар и внесен депозит за вещо лице, както и разноските от заповедното производство, които са в размер на 387,50 лева включващи адвокатско възнаграждение и държавна такса.

          Водим от гореизложеното съдът

 

 

Р  Е   Ш   И :

 

         УВАЖАВА  предявените искове от ищеца „В.и к.” ЕООД- гр. Стара Загора, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р. Т. Р., чрез процесуалния представител адв.А.С. *** ПРОТИВ  Ж.А.К. ***, ЕГН **********, КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца изпълнение на парично задължение в размер на сумите: 821, 63 лв. /осемстотин двадесет и един лева и 63 стотинки/, произтичащи от доставка на питейна вода и отведена канална вода за периода 19.10.2017 до 07.12.2018 г., както следва: по квитанция № **********/25.10.2018 г. за 1157,18 лева, издадена въз основа на протокол за констатирано нарушение № 0000000461/19.10.2018 г. и квитанция № **********/15.12.2018 г. издадена въз основа на отчетени количества предоставени „ВиК“ услуги за периода от 06.11.2018 г. до 07.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 19.03.2019 г.  до окончателното изплащане на сумата; 19,34 лв./деветнадесет лева и 34 стотинки/ - лихва за забавено плащане за периода от 25.10.2018 г. до 13.03.2019 г. претендирана на основание чл.40, ал.1 от Наредба № 4/2004 г.

ОСЪЖДА Ж.А.К. да заплати на „ВиК“ ЕООД Стара Загора разноски по делото от настоящото съдебно производство в размер на 437,50 лева /четиристотин тридесет и седем лева и 50 стотинки/, както и разноските от заповедното производство в размер на 387,50 лева /триста осемдесет и седем лева и  50 стотинки/.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: