Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 61

 

Гр. Тополовград, 07.11.2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

          Тополовградският районен съд в публично заседание на девети октомври  през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА

 

При секретаря  А.А.

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 210 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Ищецът твърди, че на 06.04.2019 г. със заповед № 001 е наложено на ответницата дисциплинарно наказание „Уволнение“ на основание чл.190 ал.1 т.2 във вр.чл.330 от КТ, поради неявяване на работа в три последователни дни и трудовото й правоотношение е прекратено от тази дата, на която е връчена и заповедта. С оглед на това, че е налице дисциплинарно уволнение и на това основание е прекратено трудовото правоотношение с ответницата, се твърди, че тя дължи на дружеството обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестие, съгласно чл.221 ал.2 от ТК.

          Поради което се претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на дружеството сумата от 560 лв., представляваща едномесечно брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски. В съдебно заседание иска се поддържа изцяло, като въпреки признанието на ответната страна, ищецът не претендира прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение при признание на иска на основание чл.237 от ГПК.

          Ответницата в срока по чл.131 от ГПК е подала писмен отговор, в който на основание чл.237 от ГПК прави пълно признание на иска, но претендира разноските по делото да бъдат възложени на ищцовото дружество, предвид разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК. В съдебно заседание  ответницата се явява лично, заедно с процесуалния си представител и поддържат изложеното в писмения отговор.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

          Ответницата  Д.Н.А. е работила  по трудов договор към ЕТ“Ж.-М.-Ж.С.“ гр.Т.,   като  продавач-консултант, при уговорено трудово възнаграждение в размер на 560 лв., видно от допълнителното споразумение към трудовия договор от 01.02.2019 г. На 03.04.2019 г. ответницата е подала молба до управителя на фирмата за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 03.04.2019 г., поради това, че започва друга работа, но не е получила съгласие от работодателя си. Със заповед № 001 от 06.04.2019 г., поради това, че ответницата не се явявала на работа в три последователни дни, видно от приложената към делото таблица за отчитане явяването на работа считано от 06.04.2019 г.,  на основание чл. 190 ал.1 т.2 от КТ и чл.330 ал.2 т.6 от КТ й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение. В заповедта е записано, че служителят дължи обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ в размер на 560 лв.

          В писмения отговор и в съдебно заседание по същество ответницата признава, че действително дължи претендираното обезщетение в посочения размер и не го е заплатила на работодателя си.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са документи съставени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните.

          С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

            С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.221 ал.2 от КТ за присъждане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, поради дисциплинарно уволнение.

          Съгласно този текст при прекратяване на трудовото правоотношение, поради дисциплинарно уволнение служителят или работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.

          По делото безспорно се установи, а и ответницата изцяло признава, че трудовото правоотношение е прекратено поради дисциплинарно уволнение и ответницата дължи на ищеца обезщетение в размера, който е посочен в исковата молба и който е установен и доказан от приложените писмени доказателства – 560 лв.

          Поради което иска следва да се уважи като основателен и доказан в претендирания размер, като сумата се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.   

          При този изход на делото следва да се присъдят направените по делото разноски от ищцовата страна, които са общо в размер на 270 лв. – внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Съдът не възприема възражението на ответната страна, че следва да се приложи разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК и разноските следват да се възложат върху ищеца, тъй като в случая не са налице и двете кумулативно посочени в този законов текст предпоставки. Действително ответницата признава иска, поради което е налице една от кумулативно посочените законови предпоставки. Но в случая съдът счита, че не е налице другата предпоставка, а именно ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото. В случая тази предпоставка не е налице, тъй като ответницата е дала повод за завеждане на делото, като въпреки че още на 06.04.2019 г. лично е получила и подписала без възражения заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и за прекратяване на трудовото й правоотношение и в тази заповед изрично е записано, че тя дължи процесното обезщетение, и дори е фиксиран размера му. От момента на получаване на тази заповед това обезщетение е станало изискуемо и ликвидно, и въпреки това в продължение на близо три месеца /които са изминали от връчване на заповедта до завеждане на иска/, ответницата не го е заплатила и не е направила постъпки за неговото заплащане пред работодателя. Едва след получаване на исковата молба признава иска. Затова съдът счита, че тя с поведението си е дала повод за завеждане на делото и не следва да се прилага разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК.   

          Водим от гореизложеното съдът

 

                                                Р Е Ш И :

 

          ОСЪЖДА Д.Н.А. с постоянен адрес:***, ЕГН **********  ДА ЗАПЛАТИ на  ЕТ“Ж.-М.– Ж.И.“, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК 126053880, представлявано от Ж.И.С. с ЕГН ********** сумата 560,00 лв. /петстотин и шестдесет лв./ представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение по чл.221 ал.2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 270 лв. /двеста и седемдесет лв./

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен  срок от съобщението му на страните.

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: