Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№ 32/9.4.2019 г.

Гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Ямболският административен съд,  първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и първи март  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                                Председател: Д. СТАМАТОВА

                                                          Членове:  В. ДРАГАНОВ

                                                                         В. СТОЯНОВА

 

 

при секретаря Ст. Панайотова и с участието на прокурора Р. Лефтерова, разгледа докладваното от председателя КАНД № 25 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е образувано по касационна жалба, подадена от  „О.р.  Х.“ ООД против Решение № 104/11.01.2019 г.   по АНД № 116/2018 г. на Районен съд - Тополовград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 26-000579 от 31.08.2018 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Хасково, с което на дружеството в качеството на работодател, на основание  чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева (хиляда и петстотин лева) за извършено нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ. Твърди се, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон -  касационни отменителни основания по чл. 349, ал. 1, т. 1 и  т. 2   от НПК. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и отмяна на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът,  редовно   призован, чрез     процесуалния си представител -  адв. К.,  поддържа жалбата на изложените в същата основания. Сочи, че това което служители на ответника са установили, по никакъв начин не може да попадне в характеристиката на едно трудово правоотношение, тъй като по делото са разпитани свидетели, от чието показания е видно, че става въпрос за  откъслечен процес, който не е свързан нито с работно време, нито с уговорено трудово възнаграждение, нито с регламентирани почивки и нито една от тези характеристики не може да бъде причислена към характеристика на трудово правоотношение. Твърди, че правилно дружеството  е сключило договор за изработка и начина на полагане на труда в този случай отговаря изцяло на характеристиката на такъв тип договор.

Ответната страна – Дирекция "Инспекция по труда" - Хасково, редовно   призована,  не изпраща процесуален представител. Същата  не взема и писмено становище по жалбата.

Участващият по делото представител на ЯОП намира, че подадената жалба е неоснователна и пледира за оставяне в сила на оспореното решение  като законосъобразно и правилно.

Настоящият съдебен състав, извършвайки касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да обжалва и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, тя  се преценява и като ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Предмет на  съдебен контрол е  Решение № 104/11.01.2019 г.   по АНД № 116/2018 г. на Районен съд - Тополовград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 26-000579 от 31.08.2018 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Хасково, с което на дружеството - касатор – „О.р.Х.“ ООД, в качеството на работодател, на основание  чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева (хиляда и петстотин лева) за извършено нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ.

За да постанови своя съдебен акт ТРС е приел за установено от фактическа страна, че на 26.06.2018 г. служителите на Дирекция "Инспекция по труда" – Хасково  са извършили проверка на  територията на „О.р.  Х.“ ООД, намиращ се в края на с. Хлябово, където  са заварили на място свид. Донка Стоянова Димитрова и още две лица. Проверяващите им предоставили декларации по образец и тримата доброволно и собственоръчно са попълнили съдържанието на декларацията, като са декларирали, че работят от 5 дни като общи работници, с работно време от 08:00 часа до 17:30 часа, с обедна почивка и с уговорка за заплащане по 20 лева на ден. Декларациите са били подписани лично от работниците в присъствието на проверяващите и  представител на дружеството.

Проверяващите поискали с призовка документация във връзка с проверката и на 02.07.2018 г. такава  била представена в ДИТ – Хасково, като от същата се установявало, че работещите, които са били заварени в разсадника са били без сключен трудов договор преди постъпване на работа. Впоследствие,  на 09.08.2018 г.  бил съставен  АУАН № 26-000579 на „О.р.  Х.“ ООД, в качеството му на работодател за това, че е нарушил разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ, като не е сключил трудов договор с лицето Донка Стоянова Димитрова преди постъпването й на работа. Описаното нарушение е установено при проверка по работни места в описания обект на 26.06.2018 г. около 08:30 часа и при проверка по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково на 02.07.2018 г., като  при поискване с призовка  от страна на работодателя не е бил представен сключен трудов договор с лицето. Впоследствие е било издадено  и обжалваното НП № 26-000579 от 31.08.2018 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Хасково.

При така изяснена фактическа обстановка  Районен съд - Тополовград е  приел, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно от процесуалноправна страна,   тъй като при издаването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила, а именно на нормите на чл. 42, т. 4 и 5 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН – в  НП е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, посочени са датата и мястото, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, а също така и законните разпоредби, които са нарушени.   Решаващият  съд е преценил също, че наказателното постановление е издадено в съответствие и с материалния закон. Приел е, че от събраните по делото доказателства се установява  по  несъмнен и безспорен начин, че касаторът в настоящото производство е  осъществил състава на чл. 61, ал. 1 от КТ, според който трудовия договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпване на работа, а в случая    Донка Стоянова Димитрова е била на работа на процесната дата, като между него и дружеството не е имало сключен трудов договор. Съдът е счел, че  в случая се касае за трудовоправни отношения, а не за гражданско-правни такива, тъй като лицето е заварено да работи в обекта и е декларирало писмено, че работи на определено работно място, с определена длъжност и работно време.

Решението е неправилно.

Видно от декларацията попълнена от Донка Стоянова Димитрова по време на проверката, същата е посочила, че работи от пет дни в овощния разсадник за извършване на определена  работа срещу възнаграждение от 20 лева на ден,  като е посочено работно време от 08:00 до 17:30 часа. В декларацията на Димитрова  е  зачеркната   графата за липса на сключен трудов договор, обстоятелство което не е спорно по делото, но в графата за наличие на сключен граждански договор е зачеркнато „да“. По делото е приет като доказателство Договор за изработка № 2 от 20.06.2018г. сключен между касатора и Донка Димитрова, по силата на който последната е приела  да извърши услугата „обработка разсадник“ за срок от 10 дни срещу възнаграждение от 216,22 лева, платимо след подписване на констативен протокол за предаване на извършената работа. Такъв констативен протокол също е представен по преписката. Параметрите посочени в процесния договор за изработка се покриват напълно с отразеното в  попълнената  декларация, като следва да се посочи, че копие от договора е представено на контролните органи преди съставяне на АУАН, за което  обстоятелство, управителя на дружеството е изготвил възражение при съставянето му. Наличието на договор за изработка не е посочено в издаденото Наказателно постановление № 26-000579 от 31.08.2018 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Хасково, не е обсъждано и в мотивите на оспореното решение на ТРС, който се е задоволил пестеливо да посочи, че се касае за трудови правоотношения, а не за гражданскоправни такива. Изводите на  първоинстанционния съд в тази насока са необосновани.

Предоставянето на работна сила е една от формите за използване на човешки труд и представлява отдаване на работната сила от физическото лице, което я притежава, на избран от него работодател (физическо или юридическо лице), който да я ползва за определен или неопределен период от време. Това съдържание на предоставянето на работната сила отличава трудовото правоотношение от другите правоотношения, предимно граждански (облигационни), при които също има полагане на труд, но техен предмет е крайният резултат на този труд - напр. изработена вещ, предоставяне на определена услуга и т.н.

В конкретния случай, освен посочените писмени доказателства, са налице и гласни такива, които сочат, че в случая не е имало трайност и постоянство в изпълнението на работата – обработка на лехи с лавандула на територията на разсадника, не е имало задължение за спазване на трудова дисциплина, липсва конкретно договорено работно време, почивки и отпуски.  Тези гласни доказателства, преценени заедно с останалите приети по делото дават основание да се направи обоснован извод за липсата в административната преписка на ясни и категорични доказателства,  че се касае за предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, на определено място на работа, при определено работно време, т.е. не са налице  типичните елементи на трудовото правоотношение.

С оглед изложеното съдът намира, че подадената касационна жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена.

Решението на първоинстанционния съд  следва да бъде отменено, като се постанови ново такова по същество, с което  наказателното постановление бъде отменено, доколкото фактическата обстановка по делото е изяснена и доказателствата не сочат по  безспорен и категоричен начин за наличието на законовите предпоставки за сключване на трудов договор.  Поради това се налага извода, че касаторът не  е осъществил състава на нарушението по чл. 61, ал. 1 от КТ, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност  на основание  чл. 414, ал. 3 от КТ.

Предвид изложеното  и  на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Ямболският административен съд, първи касационен състав,

 

 

 

 

Р     Е     Ш     И    :

 

 

 

 

ОТМЕНЯ  Решение № 104/11.01.2019 г., постановено по АНД № 116/2018 г. на   Районен съд – Тополовград,  вместо което постановява:

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 26-000579 от 31.08.2018 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Хасково, с което на   „О.р.  Х.“ ООД, ЕИК 131338143, със седалище и адрес на управление ***, в качеството на работодател е наложена имуществена санкция на основание  чл. 414, ал. 3 от КТ в размер на 1500 лева (хиляда и петстотин лева) за извършено нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  /п/не се чете                 ЧЛЕНОВЕ: /п/не се чете

                                                                     /п/не се чете