Р Е Ш Е Н И Е

 

                          30.09.2019 година             гр.Ямбол

 

В  И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,    І-ви въззивен граждански състав

На       24    септември    2019 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАН И.

                                                                                   2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

 

секретар Ив. Златева

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

въззивно гражданско дело №  97  по описа на 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:          

         

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на "Интервал - Инвест" ООД с ЕИК 202030364, представлявано от адв.С.Л. *** против Решение №6/28.01.2019 г. постановено по гр.д.№394/2018 г. по описа на ТРС.

В посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:

ОСЪЖДА ООД “ИНТЕРВАЛ ИНВЕСТ“, ЕИК 202030364 със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Силвия Г. Караманлиева ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.К. ***, с ЕГН **********, сумите: 7604,59 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.04.2018 до 31.10.2018 г. включително,   ведно със законната лихва, считано от 16.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; 208,46 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение; 913,04 лв., представляваща обезщетение за неползван отпуск, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 1198,00 лв. Искът за разликата над 7604,59 лв. до претендирания размер от 9800 лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан. 

ОСЪЖДА ООД“ИНТЕРВАЛ ИНВЕСТ“ – гр.Тополовград  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ТРС разноски по делото в размер на 42,32 лв. и  ДТ– 349,04 лв.

ПРИЕМА за установено по отношение на Д.П.К., че момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните е 01.11.2018 г.

С въззивната жалба решението на ТРС се атакува с твърдения за недопустимост и неправилност. Твърденията за недопустимост на атакуваното решение се обосновават с липса на правен интерес и надлежна легитимация за водене на иска за Д.П.К., тъй като нямала сключен трудов договор с жалбоподателя, поради което се иска обезсилване на решението. На следващо място и в случай, че въззивния съд приеме решението за допустимо, са заявени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на същото, поради допуснати от първостепенния съд нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. В жалбата са изложени подробни съображения по същество на направените оплаквания. Основно жалбоподателя твърди за допуснати нарушения от първостепенния съд при анализа на събраните по делото доказателства, довели според него до погрешни правни изводи. Иска се отмяна на решението на ТРС и постановяване на ново, с което предявените в производството искове да бъдат отхвърлени изцяло. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата Д.П.К. не е упражнила процесуалното си право на писмен отговор и не е взела становище по въззивната жалба.

В о.с.з. въззивника "Интервал - Инвест" ООД се представлява от пълномощника адв.С.Л. ***, който поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения и моли за уважаването й. Поддържа и претенцията за присъждане на разноски за двете инстанции, съобразно списък по чл.80 ГПК.

В о.с.з. въззиваемата Д.П.К.   не се явява, но се представлява от пълномощника адв.С. от ЯАК, която оспорва въззивната жалба. Моли за потвърждаване на решението на ЯРС. Претенцията за присъждане на разноски за въззивната инстанция не е заявена.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Установено е по делото, че ищцата Д.К. е полагала труд като „ръководител звено“ в ответното дружество с място на работа „Къща за гости с.Сакарци“, без да има сключен трудов договор. От показанията на св. Б.Д., работила в ответното дружество по силата на договор за счетоводни услуги, се установява, че тя е изготвила бланков договор (приложен по делото), с дата 31.01.2018 г., в който са посочени всички данни на работодателя и на ищцата, посочено е, че е сключен на основание чл.68 от КТ за срок до 02.02.2019 г., както и са посочени: място на полагане на труда; задълженията /които не са конкретно описани, но е записано, че са утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика представляваща неразделна част от договора, без такава да е представена по делото/; работното време; размера на основното месечно възнаграждение – 1400 лева; общоустановените задължения на работодателя и на работника /раздел II и III/; размера на платения годишен отпуск и срока на предизвестие. Пак в описания договор е записано, че работника следва да се яви на работа на 01.02.2018 г. Не е спорно по делото, че описания договор не е подписан от страните по него. Не е спорно и че на работника не са връчвани, описаните в раздел IX от договора документи (оригинал от договора, копие от уведомление и длъжностна характеристика).

           По делото е приложено писмо на ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково и справка за актуално състояние на всички трудови договори на ищцата, от които се установява, че на 31.01.2018 г. има регистриран трудов договор между страните, със същата дата на сключване, който договор е регистриран по електронен път с КЕП на Б.Г.Д.. В писмото на НАП е записано, че трудовият договор към момента на изготвяне на справката – 15.01.2019 г. не е прекратен. От справката е видно, че този договор е със срок 01.02.2019 г. и посочена основна заплата 1400 лв.

           По делото е приложено извлечение за периода 01.02.2018 г. – 30.10.2018 г. за операциите по банкова сметка *** - ответното дружество, в което от 04.04.2018 г. е налице запис за извършена финансова операция - преведена работна заплата за месеците 02 и 03.2018 г. на Д.П.К., в размер на сумата е 2172,74 лв. Други записи за преведени заплати на ищцата липсват в банковото извлечение. Пак в банковото извлечение са налице неколкократни записи за преведени работни заплати за лицата Деян Здравков Георгиев и Милена Атанасова Стоянова. Името на ищцата в банковото извлечение фигурира и за направени от нея няколкократно вноски по сметката, съгласно цитирано в банковото извлечение пълномощно.

Към исковата молба е приложен документ, озаглавен меморандум, в съдържанието на който е посочено, че на 08.10.2018 г. е проведена на основание чл.130, ал.4 от КТ беседа между управителя на ответното дружеството и ищцата, касаеща икономическото и финансово състояние на фирмата и засягащи трудовоправните отношения на Д.К.. Документа наречен “Меморандум“ е подписан от управителя на ответното дружество. Представено е и предизвестие до ищцата за прекратяване на ТПО, подписано от управителя и без данни да е достигнало до ищцата.

           Към исковата молба е приложено уведомление от ищцата до ответното дружество, с дата 31.10.2018 г., в което е посочено, че ищцата счита трудовото правоотношение за прекратено от 02.11.2018 г., на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. В уведомлението е посочила, че не й е изплатено ТВ за м.04-м.10.2018 г., вкл. в общ размер на 9800 лв., поискано е на основание чл.128а, ал.3 от КТ да бъде издадена заповед за прекратяване на ТПО и на основание чл.350 от КТ да бъде оформена трудовата книжка. В уведомлението ищцата претендира да й бъде посочено време, място и час за предаване документите и ключовете на автомобила и на търговския обект в с.Сакарци и за съставяне на съответен протокол. Уведомлението е изпратено с обратна разписка и получено на 01.11.2018 г. от Н.К. - упълномощено лице на дружеството.

По делото е представен протокол от общо събрание на ответното дружество, състояло се на 08.10.2017 г., с нотариална заверка на съдържанието и подписите на съдружниците. От протокола е видно, че е обсъждана дейността на дружеството като цяло и е избран нов управител – Силвия Караманлиева. От съдържанието на точка 2 от протокола е видно, че е обсъждано името на ищцата във връзка с това къщата за гости да й бъде поверена, за което тя се съгласила.

Представен е и приемо-предавателен протокол с дата 08.11.2018 г., от който е видно че ищцата е предала на Н.К. в качеството му на съдружник документи и ключове на лек автомобил, и ключове на сградата - къща за гости в с.Сакарци, договор с МТЕЛ, СИМ карта, карта на ДСК с пин код.

Пред първостепенния съд са събрани и гласни доказателства - разпитани седем свидетели, между които двамата съдружници – Георги и Н.К., счетоводителя на дружеството – св.Бойчева и свидетелите Вълков, Йорданов, Узунова и Георгиев.

Св.Б.Д., работила като счетоводител към ответното дружество от м.01.2018 г. и понастоящем, свидетелства, че тя изготвяла счетоводните документи на ответното дружество, в т.ч. платежни нареждания, ведомости за заплати. Тя изпращала и уведомленията до НАП за сключените ТД. За опериране с банковата сметка на дружество пълномощно имала ищцата, която носела документите в банката и нареждала преводите на суми. Сочи още, че ведомостите за заплатите изготвяла и съхранявала тя, но работниците не се подписвали, тъй като заплащането било безкасово, като в банковите извлечения се отразявали поименно работниците с техните банкови сметки и размера на преведените суми. Свидетелства и че тя е изготвила бланковия трудов договор (приложен по делото), с дата 31.01.2018 г. и съответно го регистрирала в НАП. Свидетелства, че в нейния офис управителката на дружеството и ищцата уговорили сключването на ТД, работното време, брутна заплата от 1400 лв. месечно, както и че ТД е срочен - за 1 година.         

Съдружниците в дружеството - Георги К. и Н.К. свидетелстват относно дейността на дружеството, относно разговорите, които са провеждани и взаимоотношенията им с ищцата, като и двамата съдружници посочват, че ищцата не е изпълнявала добросъвестно задълженията си, като не е спазвала дисциплината и работното време на обекта. Съдружникът Георги К. твърди, че лично той на ръка и в брой е давал на ищцата суми в евро, които били предназначени за заплата. Свидетелите Вълков, Йорданов и Узунова в показанията си установяват факти, касаещи работното време на заведението, в което се твърди, че е работила ищцата – къщата за гости, че то не е било спазвано и къщата е била затворена за клиенти, както и поддържането на хигиената и чистотата в нея. Св.Георгиев, бивш служител в ответното дружество и колега на ищцата, свидетелства за отношенията им по време на работа, начина и времето на изплащане на трудовите възнаграждения, както и посочва факта, че той е бил свидетел на една от срещите на ищцата със съдружника Мартинетти и е превеждал по време на разговора, тъй като последният не владеел български език.   

           По делото е назначена и изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице посочва, че общото задължение на ответника към ищцата по негови изчисления е в размер на 10921,50 лв., в т.ч.: неизплатени заплати – 9800 лв., лихва за забава върху тях до датата на предявяване на иска – 208,46 лв. и обезщетение за неползван 15 дни отпуск за 2018 г. – 913,04 лв. При изслушване в съдебно заседание вещото лице посочва, че не са му представени подписани трудов договор и ведомости за заплати, нито трудово досие на ищцата, нито форма 76 за присъствието й на работното място. Единствено счетоводителката на дружеството му предоставила уведомление до НАП и бланков трудов договор без подписи на страните, както и счетоводни документи – банково извлечение от 02.04.2018 г. от което е видно, че са изплатени две работни заплати на ищцата.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.

При преценка по същество - атакуваното решение се прецени за правилно. Изложените в тази връзка от ТРС мотиви относно основателността на предявените искове са правилни и се споделят от въззивната инстанция, която на осн. чл.272 ГПК препраща към тях.

Предявените в производството искове са с правно чл.128 и чл.224 от КТ и чл.86 ЗЗД. Исковете са допустими, а преценени по същество - основателни.

С депозираната пред ЯРС искова молба ищцата  е претендирала да бъде осъден ответника да й заплати дължими суми за неплатено трудово възнаграждение и обезщетение по прекратено ТПО.

Съгласно чл.128 КТ работодателят е длъжен да заплаща на работника уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените срокове. Съгласно разпоредбата на чл.269 и чл.270 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща в пари, в предприятието, където се извършва работата, лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки, като изплащането става авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго.

Въззивния съд намира, че предявения иск за неплатено ТВ е основателен и следва да бъде уважен така, както правилно е преценил и първостепенния съд.

Възражението на ответника, сега въззивник, за неоснователност на  иска за Д.П.К., тъй като нямала сключен трудов договор, се прецени от въззивния съд за неоснователно.

В практиката си ВКС еднозначно приема, че действително съгласно чл.62, ал.1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма и това е форма за  валидност. Необлеченият в тази форма трудов договор обаче не е правно нищо. Ако работникът е бил добросъвестен, дори изискването за форма на трудовия договор да не е спазено, отношенията между страните се уреждат както при действителен трудов договор и трудово възнаграждение се дължи, доколкото е доказано (по несъмнен начин) количеството на положения труд, а при липса на достатъчно данни за размера на уговореното трудово възнаграждение, той се определя от съда при условията на чл. 162 ГПК. В случай, че не е налице писмено обективирана воля за сключване на трудов договор, но има писмени доказателства, в които се съдържат изявления или индиции за наличието му, определено чрез неговите съществени елементи: място на работа, наименование на длъжността и характер на работата, както и определено трудово възнаграждение, може да се приеме, че работникът или служителят е извършвал дейност по трудов договор. (в т.см. Решение №467/31.01.2014 г. на ВКС по гр.д.№2392/2013 г., IV г.о.; Решение №251/25.05.2011 г. на ВКС по гр.д.№255/2009 г., IV г.о.; Решение №907/02.05.2011 г. на ВКС по гр.д.№3725/2008 г., I г.о.).

В конкретния случай, от фактическа страна по делото е установено, че ищцата е започнала работа като „ръководител звено“ в ответното дружество с място на работа „Къща за гости с.Сакарци“ от 01.02.2018 г. с брутна месечна заплата 1400 лв. Отношенията не са оформени писмено, обаче от свидетелските показания по делото не остава съмнение, че именно от тази дата ищцата е започнала да престира труд и че е била добросъвестна - тя е осъществявала трудови функции, каквито би имала като „ръководител звено“ по действителен трудов договор. Работодателят е приел изпълнението без възражения, съответно дължи заплащане на трудово възнаграждение. В представените писмени доказателства също се съдържат данни, че ищцата е назначена във фирмата на ответника на длъжност „ръководител звено“, установяват началната дата на назначаването й, както и размера на договореното възнаграждение. При това положение, законосъобразно първоинстанционния съд е приел за доказано наличието на трудово правоотношение между страните, откъдето следва и извод за основателност на претенцията за заплащане на положения от ищцата труд.

Както се посочи по-горе по смисъла на чл.128 от КТ задължението за заплащане на трудово възнаграждение тежи върху работодателя. В конкретния случай от заключението на назначената и изслушана пред първостепенния съд експертиза, която не е оспорена от страните, се установява, че претендираните от ищцата суми за трудово възнаграждение за процесния период от 7 месеца възлизат на брутна сума от 9800 лв. и нетна сума от 7604,59 лв., до който размер е уважен предявения в производството на това основание иск.

По същия начин стои въпроса и относно иска по чл.224 КТ за претендираното обезщетение за неползван отпуск. И този иск следва да бъде уважен като основателен и доказан, тъй като не се установи по делото ищцата да е ползвала полагащия й се размер платен годишен отпуск, поради което и при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят й дължи обезщетение за това. Искът следва да се уважи в размер на 913,04 лв., посочен от вещото лице, като сумата се присъди със законната лихва от момента, когато искът е бил предявен, до окончателното изплащане.

Предвид изложеното, предявените искове са основателни и доказани и правилно са били уважени от ТРС. Основателността на главните искове обуславя основателност и на претенцията за мораторна лихва - акцесорна по своя характер, както правилно е преценил районния съд. При това ТРС е постановил законосъобразно и обосновано решение, което не страда от пороците, визирани във въззивната жалба и като такова следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба, като неоснователна, да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото въззиваемата има право да й бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция, каквито въззивния съд не присъжда поради липса на искане в тази насока и на доказателства за сторени разноски.

Водим от изложеното, ЯОС

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №6/28.01.2019 г., постановено по гр.д.№394/2018 г. по описа на ТРС.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.