Р Е Ш Е Н И Е

 

  38/24.4.2019 г.                    гр. Ямбол

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

        Ямболският административен съд, І касационен състав, в публично заседание на осемнадесети април 2019г. в следния състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

                     ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                                            2.В.С.

 

при секретар:  Ст.  Панайотова                   и с участието

на прокурора:  Г. ГЕОРГИЕВ

Като разгледа докладваното от съдия В. Драганов  КАНД   № 38  по описа за 2019 година

 За да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

          Касационно анд № 38/2019г. е образувано по жалба на "Български пощи" ЕАД, ЕИК 121396123,  със седалище и адрес на управление *** представлявано от главния изпълнителен директор Деян Дънешки, против  Решение № 2/25.01.2019г. по анд № 137/2018г. по описа на Районен съд Тополовград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 159 от 19.07.2018 г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията/КРС/, с което на основание чл.106 от Закона за пощенските услуги/ЗПУ/ на "Български пощи" ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 105в от ЗПУ, във вр. чл. 10, ал. 2 от Наредба № 6/01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност.

      В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно  като постановено в нарушение процесуалните правила и  на материалния закон. Касаторът сочи, че така постановено, съдебното решение противоречало на закона, тъй като посоченото деяние в наказателното постановление не било нарушение на чл.10, ал.2 от Наредба №6/ 01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност. Сочи се, че правната уредба относно охраната и опазването на паричните средства и ценни пратки била в Глава Трета от Наредба №6 за изискванията за пощенската сигурност, което съгласно чл.22 от Наредбата било извън компетенциите на Комисията за регулиране на съобщенията. Твърди се, че съгласно чл.22 от Наредба №6/01.11.2011г., контролът по спазването и прилагането на изискванията за пощенската сигурност, с изключение на глава трета и на глава шеста, се осъществявал от Комисията за регулиране на съобщенията по реда на ЗПУ. Излагат се подробни съображения, въз доводи въз основа на които се твърди, че пощенска станция 6564 с. Радовец, общ. Тополовград, обл.Хасково,  ул. „Ал. Стамболийски“ № 2, бил трета категория, съгласно утвърден списък. Сочи се, че съгласно чл.8, т.2 от Инструкция за охрана и опазване на имуществото и реда за организиране охраната при транспортиране на ценни пратки и товари в системата на „Български пощи“ ЕАД, която била издадена на основание §2 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба №6 от 01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност, обектите трета категория се оборудват със система за защита, като видеонаблюдение не било предвидено като елемент на защита. В обекта били изградени елементи на защита, съгласно Инструкцията, които не били обект на издаденото наказателно постановление. Прави се искане оспореното решение да бъде отменено, като се постанови ново решение по същество, с което наказателното постановление да бъде отменено с присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

         В съдебно заседание касаторът „Български пощи" ЕАД, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

         Ответникът по касацията -КРС не изпраща процесуален представител и не взема становище по   подадената  касационна жалба.

        Участващия по делото прокурор от ЯОП счита, че жалбата е неоснователна. Сочи, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В АУАН и в НП е посочено времето на извършване на административното нарушение, като не са изтекли сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН. Касае се за нарушение по чл.10, ал.2 от Наредба № 6 на задължение за осигуряване на видео наблюдение на достъпа до гише на пощенската служба, което гише е определено за осъществяване на парични дейности. Въпросното нарушение е различно от нарушението по чл.10, ал. 3 на въпросната наредба. Нарушението по чл.10, ал.2 от Наредба № 6 е в Глава 4, като контрола се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията. Имуществената санкция е определена в нейния законов минимум, поради което предлага да  бъде потвърдено решението на  ТРС.

 

 

         Настоящият съдебен състав извършвайки касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи следното:

        Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като  НЕОСНОВАТЕЛНА  по следните съображения:

         Предмет на осъществявания съдебен контрол е Решение № 2/25.01.2019г. по анд № 137/2018г. по описа на Районен съд Тополовград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 159 от 25.10.2018 г. на Председателя на КРС, с което на основание чл.106 от Закона за пощенските услуги на "Български пощи" ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 105в от ЗПУ, във вр. чл. 10, ал. 2 от Наредба № 6/01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност.

         За да постанови своя съдебен акт ТРС е  приел за установено от фактическа страна, че на 14.06.2018 г. е била извършена проверка от служители на Комисията за регулиране на съобщенията в пощенска станция/ПС/ с. Радовец, за която е съставен констативен протокол № П-АИ-0034/14.06.2018 г. При проверката е констатирано, че в ПС – Радовец се осъществяват парични дейности и се приемат и предават ценни пратки, като дейността се извършва в сградата на БТК, в една стая на втория етаж.

 При проверката е констатирано, че няма монтирани външни решетки на входната врата на цялата сграда, но има такива на входната врата на помещението за ПС, има решетки на прозорците, има СОТ и паник-бутон,

но няма физическа охрана. При повторната проверка на 03.07.2018г. се установило, че в тази ПС няма видеонаблюдение.

          С оглед констатираното  бил съставен АУАН № П-279/07.09.2018г.

 за това, че към 03.07.2018. "Български пощи" ЕАД  не е  наблюдавало със записващо техническо устройство за видеонаблюдение достъпа до 2 броя гишета  в пощенска станция 6564 с. Радовец, общ. Тополовград, обл.Хасково,  ул. „Ал. Стамболийски“ № 2, в които се приемат ценни пратки и се извършват парични дейности, с което е нарушен чл. 105в от Закона за пощенските услуги, във вр. чл. 10, ал. 2 от Наредба № 6/01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност, въз основа на който  на 25.10.2018 г., при идентично  фактическо и юридическо описание на нарушението, е издадено обжалваното НП.

          При така установена фактическа обстановка ТРС е приел, че НП е законосъобразно от процесуално правна страна, като издадено  от компетентен орган, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН,  при спазване формата и редът на издаването му и съдържащо всички реквизити, изискуеми от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, включително и  точно и ясно фактическо и юридическо описание на нарушението. От материално правна страна първоинстанционния съд е приел за безспорно установено, че с бездействието си касатора в настоящото производство е извършил вмененото му нарушение.

          Решението е правилно.

          Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, съображенията, за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция.

         С оглед разпоредбата на чл. 218, ал.1 от АПК при осъществяване на касационната проверка, касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. В тази връзка следва да се посочи, че ЯАС не споделя основния довод в жалбата за допуснато нарушение на материалния закон от страна на ТРС при постановяване на оспореното решение.  Видно е, че касаторът е санкциониран за неизпълнение на свое задължение регламентирано в подзаконов нормативен акт, поради което напълно законосъобразно е ангажирана отговорността му на посоченото в наказателното постановление основание.

         Правилно районният съд е приел, че  за нарушението по чл.10, ал.2 от Наредба №6 от 01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност  не е предвидено друго наказание в ЗПУ, като посочената наредба е издадена на основание чл.14, ал.2 от ЗПУ. Безспорно е,  че  процесната наредба се прилага по отношение на "Български пощи" ЕАД, тъй като тя намира приложение по отношение на всички пощенски оператори, извършващи пощенски услуги на територията на Република България, съгласно чл.1, ал.2 от Наредбата, какъвто пощенски оператор е и процесното дружество, съгласно представените по делото индивидуални лицензии за извършване на универсална пощенска услуга на територията на Р България. Обоснован е и изводът на районния съд, че нарушението само по себе си се състои в нарушаване на задължението, визирано в ал.2 на чл.10 от Наредбата, а именно достъпът до определените специални гишета на пощенските служби, приемащи ценни пратки и извършващи парични дейности, да се наблюдава задължително със записващи технически средства за видеонаблюдение, като е регламентирано още и записите да се съхраняват 30 дни. Съгласно представения списък на пощенските станции II-ра категория парични дейности в ОПС Хасково, РУ Пловдив "Български пощи" ЕАД, процесната пощенска станция 6564 с. Радовец, общ. Тополовград, обл.Хасково,  ул. „Ал. Стамболийски“ № 2, е включена в него, като определената й категория е втора. Съгласно Заповед №РД-08-9/13.01.2012 г. на Главен Изпълнителен Директор на "Български пощи" ЕАД обектите втора категория са тези, в които се извършват парични дейности, и в които паричните средства в наличност са от 20 000 до 120 000 лв. В тази връзка, правилен е изводът на районния съд, че след като „Български пощи“ ЕАД е определил процесните гишета на тази пощенска служба като такива по ал.1 на чл.10 от Наредбата, а именно извършващи парични дейности и дейности по приемане на ценни пратки, и след като се установява, че такива дейности се осъществяват там, то за дружеството е било налице задължението, регламентирано в чл.10, ал.2 от Наредбата, а именно задължително да се наблюдава достъпа до тези гишета със записващи технически средства за видеонаблюдение, като изготвените записи  се съхраняват 30 дни. За изпълнението на това задължение липсват доказателства по делото.

          По изложените съображения, ЯАС намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважавана.

Решението на  Тополовградския районен съд е валидно, като постановено от законен състав, допустимо и  в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.  

 

          Предвид изложеното  и  на осн. чл.221, ал. 2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ЯАС, първи касационен състав,

 

                                      Р Е Ш И:

 

 

          ОСТАВЯ  В  СИЛА Решение № 2/25.01.2019г., постановено по анд № 137/2018г. на  Тополовградския районен съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  /п/не се чете

 

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:1.  /п/не се чете                                                           

 

                                                                                           2.   /п/не се чете