Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№ 37/24.4.2019 г.

Гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Ямболският административен съд,  първи касационен състав, в публично заседание на осемнадесети април  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                              Председател: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

                                       Членове: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                                        ВАНЯ С.

 

 

при секретаря Стефка Панайотова и с участието на прокурора Георги Георгиев, разгледа докладваното от председателя КАНД № 47 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е образувано по касационна жалба, подадена от  „Български пощи“ ЕАД против Решение № 17/05.02.2019 г.   по АНД № 150/2018 г. на Районен съд - Тополовград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 173 от 29.10.2018 г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на основание чл. 53, ал. 1 вр. чл.83, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 105в, вр. чл. 106 от Закона за пощенските услуги, във вр. с чл. 10, ал. 2 от Наредба № 6/01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност, на дружеството - касатор е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.     Твърди се, че решението е постановено  в нарушение на материалния закон -  касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1  от НПК.   Излагат се доводи, че описаното в наказателното постановление не съставлява нарушение по чл. 10, ал. 2 от Наредбата, както и че от съставения Констативен протокол се установява, че ПС – с. Светлина изпълнява условията по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, поради което проверяващите не са дали никакви предписания.  Навеждат се доводи и за липса на компетентност на КРС, както и че при издаването на наказателното постановление не е посочена датата на нарушението, а само датата на проверката, което съставлява нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение, както и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касацията,  редовно   призовани, не изпращат процесуални представители. Същите не вземат и писмени становища по жалбата.

Участващият по делото представител на ЯОП намира, че подадената жалба е неоснователна и пледира за оставяне в сила на оспореното решение  като законосъобразно и правилно.

Настоящият съдебен състав, извършвайки касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да обжалва и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, тя  се преценява и като ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Предмет на  съдебен контрол е   Решение № 17/05.02.2019 г.   по АНД № 150/2018 г. на Районен съд - Тополовград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 173 от 29.10.2018 г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на основание чл. 53, ал. 1 вр. чл.83, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 105в, вр. чл. 106 от Закона за пощенските услуги, във вр. с чл. 10, ал. 2 от Наредба № 6/01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност, на дружеството - касатор е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. 

За да постанови съдебния си акт, първоинстанционния съд е събрал всички необходими доказателства,   правилно е установил фактическата обстановка и въз основа на последната е направил напълно законосъобразният и обоснован извод за законосъобразност на обжалваното пред него наказателно постановление. Изложените съображения напълно се споделят и от настоящата съдебна инстанция, поради което е ненужно те да бъдат повтаряни.

Предвид разпоредбата на чл. 281, ал. 1 от АПК, при извършване на касационната проверка, касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. В тази връзка следва да се  посочи, че настоящият съд не споделя основният довод в жалбата за допуснато нарушение на материалния закон от решаващия съд при постановяване на обжалваното решение. Дружеството – касатор, видно от наказателното постановление, е санкционирано за неизпълнение на свое задължение, регламентирано в подзаконов нормативен акт, поради което напълно законосъобразно е ангажирана отговорността му на основание чл. 105в от ЗПУ.

Обоснован е и извода на Районен съд – Тополовград, че е налице нарушение по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 6/2011 г., съобразно който достъпът до гишетата за приемане на ценни пратки и за извършване на парични дейности задължително се наблюдава със записващи технически средства за видеонаблюдение, като записите се съхраняват 30 дни. Между страните по делото не се спори, че Пощенска станция – с. Светлина   е такава от трета категория, както и че в нея се извършват парични дейности. При това положение правилен е изводът на Районен съд – Тополовград, че след като „Български пощи“ ЕАД е определило процесното гише на тази пощенска станция като такова по чл. 10 от Наредба № 6/2011 г., т.е. за извършване на парични дейности и след като се установява, че такива дейности се извършват там, то за дружеството е било налице задължението по чл. 10, ал. 2 от ЗПУ.

Неоснователно е възражението за допуснато повторение в разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 6/2011 г. След прочита на двете алинеи се установява, че те касаят две отделни задължения – това по ал. 2 предвижда задължение за осигуряване на видеонаблюдение със записващи технически средства, а второто – това по ал. 3 предвижда задължение за оборудване със система за физическа защита. Действително,  § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 6/2011 г. сочи записващите технически средства за видеонаблюдение като един от елементите от охраната на пощенските служби по чл. 10, ал. 1, но в случая нарушението, за което е наложена санкцията е такова по чл. 10, ал. 2 от Наредбата, която изисква видеонаблюдение на самото гише, на което се приемат ценни пратки и се извършват парични преводи.

Що се касае до възражението за допуснато нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изразяващо се в липса на датата на нарушението в съставения АУАН и в издадено НП, съдът намира  същото за неоснователно.  Както в съставеният акт, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление изрично е посочено, че към 13.06.2018 г.  „Български пощи“ ЕАД не е наблюдавало със записващо техническо средство за видеонаблюдение достъпа до гише, в което се приемат ценни пратки и се извършват парични дейности, находящо се в помещение на Пощенска станция 6547, ул. „Георги Димитров“ № 21 в с. Светлина. Нарушението е извършено чрез  бездействие, което е констатирано на 13.06.2018 г. и представлява продължено административно нарушение, което се осъществява продължително във времето, т.е. налице е състояние на нарушение, което продължава до момента, в който задължението бъде изпълнено.  Пореди това съдът не споделя становището на касатора, че е изтекъл срокът по чл. 34 от ЗАНН.

С оглед изложеното съдът намира, че решението на Районен съд – Тополовград е напълно законосъобразно и като такова, следва да бъде оставено в сила.

Води от горното, Я А С, първи касационен състав

 

 

 

 

Р     Е     Ш     И    :

 

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА   Решение № 17/05.02.2019 г., постановено по АНД № 150/2018 г. на   Районен съд – Тополовград,   

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  /п/не се чете         ЧЛЕНОВЕ: /п/не се чете

                                                            /п/не се чете