Р Е Ш Е Н И Е №  28

 

гр.Тополовград, 22.02.2019 год.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на седми февруари  през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ

 

при участието на секретаря: А.Аладжова

 

като разгледа докладваното от съдията АНД № 127  по описа на 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят твърди, че издаденото против него наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като описаното в акта не е нарушение на чл.10 ал.3 от Наредба № 6 за  изискванията за пощенска сигурност.

Жалбоподателят твърди, че видно от констативен протокол № П-АИ-031/14.06.2018 г. приложен към АУАН е посочено, че ПС в с.Синапово изпълнява условията на чл.10 ал.1 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенска сигурност, като не са дадени предписания. Освен това жалбоподателят твърди, че в горецитираният констативен протокол е посочено, че е извършена проверка относно охрана и опазване на парични средства и ценни пратки, чиято правна уредба е в глава 3 от Наредба № 6 за изискванията за пощенска сигурност, която съгласно чл.22 от Наредбата е извън компетенцията на КРС. Съгласно чл.22 от тази наредба контрола по спазването и прилагането на изискванията за пощенска сигурност, с изключение на глава 3 и глава 6 се осъществява от КРС по реда на Закона за пощенските услуги. Твърди се, че съгласно чл.10 ал.3 на действащата наредба е посочено, че пощенските служби задължително се оборудват със система за физическа защита като съгласно легалното определение на понятието система за физическа защита дадено в допълнителна разпоредба параграф 1 по смисъла на тази наредба система за физическа защита е комплекс от елементи за охрана на пощенските служби по чл.10 ал.1 , който може да включва персонална физическа защита, физически бариери, сигнално-охранителни известителни системи, записващи технически средства за видеонаблюдение, охранително осветление, комуникационни средства и транспортни средства, т.е. системите са определени като комплект от алтернативно изброени елементи, в които се включва и физическата бариера, както е посочено в АУАН и НП, че в обекта има изградена физическа бариера. Твърди се, че АУАН и НП не са издадени въз основа на констатациите направени по време на проверката. В констативния протокол е посочено, че ПС  в с.Синапово има физическа защита, има физическа бариера, има решетки на входната врата и на прозореца, с което според жалбоподателя са покрити изискванията на чл.10 ал.3 на действащата наредба № 6 от 01.11.2011 г.

Според жалбоподателят неправилно Председателят на КРС е приел, че е налице нарушение на чл.10.3 и по този повод неправилно е приел, че в ПС на посочения адрес липсва система за физическа защита при констатирано наличие на физическа бариера и решетки на прозореца и вратата на обекта, което е посочено в протокола от проверката.Според жалбоподателя констатациите от проверката обективирани в констативния протокол и последващото НП са неправилни и не кореспондират с посочената правна норма на чл.10 ал.3 от Наредбата. Тази норма поставя изискване за наличие в пощенските служби задължителна система за физическа защита, а НП № 149 от 25.10.2018 г. на Председателя на КРС на „Български пощи „ЕАД е наложена  санкция, за това че към 14.06.2018 т. не е оборудвало със система за физическа защита гише, в което се извършват парични дейности. Такова задължение не е предвидено в чл.10 ал.3 от Наредбата. Съгласно легалното определение, дадено в параграф 1 от ДР на Наредбата, пощенска служба е сграда или помещение, т.е. наличието на система за физическа защита по чл.10 ал.3 на Наредбата е задължително за сградата на пощенския оператор, а не за всяко едно гише вътре поотделно, както е описано и вменено като неизпълнено задължение. 

Предвид на гореизложеното претендира съдът да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк.М. поддържа жалбата и моли уважаването й, като пледира, че служителите на КРС не са посетили пощенската станция в с.Синапово, а са разговаряли по телефона със служителя на пощенската станция – св.С.П. и няма как лица, които не са присъствали на проверката на място в обекта, където трябва да се установи наличието на нарушение, да изготвят АУАН при положение, че не са възприели лично и непосредствено описаната фактическа обстановка.

Административно-наказващият орган – КРС чрез своя представител в съдебно заседание оспорва жалбата, като твърди че издаденото НП е напълно законосъобразно и мотивирано и следва да се потвърди изцяло. Представя писмена защита.

От събраните по делото доказателства съдът приема следното за установено от фактическа и правна страна:

На 14.06.2018 г. е била извършена проверка от служители на КРС, за която е съставен констативен протокол № П-АИ-031/14.06.2018 г. в присъствието на В.С.Г. ***. В протокола е записано, че ПС в с.Синапово, която е трета категория обект се осъществяват парични дейности и се приемат и предават ценни пратки, и се намира в сграда на кметството  на етаж първи, има решетки на входната врата и на прозореца. Няма гише, няма СОТ и паник бутон, няма видеонаблюдение.

Установено е по делото, че процесната пощенска станция е трета категория обект, видно от приложения списък на пощенски станции ІІІ-та категория в ОПС – Хасково, РУ – Пловдив, „Български пощи”ЕАД. Видно от приложената заповед от 13.01.2013 г. на Гл.изп.директор на „Български пощи” обекти трета категория са пощенските станции или помещения в тях, където се извършват парични дейности, в които паричните средства са в наличност до 20 000 лева.

Жалбоподателят „Български пощи” ЕАД разполага с индивидуална лицензия за извършване на универсална пощенска услуга на територията на Р България.

В констативния протокол е записано, че проверката е извършена от св.А.И. и Д.К. – служители на КРС, в присъствието на В.С.Г. ***. Св.Г. е трябвало да окаже съдействие на проверяващите за техния обход в община Тополовград. Поредното село, в което е трябвало да бъде извършена проверка е било село Синапово. Като са пристигнали в с.Синапово пощата е била затворена, а служителката С.П. още не е била дошла на работа, тъй като не е било започнало работното време. Тогава единият от проверяващите – св.А.И. е решил да разговаря с нея по телефона, за да разбере каквото го интересува. Същият е провел разговор със служителката на пощенската станция – св.П.. Проверяващият я е попитал дали има решетки на прозорците, на гишето и на вратата, дали касата е захваната за стената. Проверяващите са били пред станцията, а не са се качили в нея, тъй като същата е била затворена. Св.Г. не е имала ключ за пощенската станция в с.Синапово. Проверяващите не са изчакали служителката от пощенската станция да я отвори и са си заминали.  Проверяващите не са направили проверка на място, а само са провели телефонен разговор със служителката от пощенската станция и са си заминали.

С оглед записаното в констативния протокол, след проверката е бил съставен АУАН № П-285/07.09.2018 г., за това, че към 14.06.2018 г. „Български пощи” ЕАД не е оборудвало със система за физическа защита помещение на пощенска станция 6567 на ул.”Шипка” № 2, в село Синапово, общ.Тополовград. Помещението има монтирани само метални решетки, няма инсталиран паник бутон и/или други елементи от сигнално-охранителна известителна система, липсва и персонал за физическа защита. Помещението не е оборудвано с други елементи по смисъла на параграф 1 т.10 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенска сигурност, с което е нарушен чл.105в от Закона за пощенски услуги, във връзка с чл.10 ал.3 от Наредба № 6. Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта и от нарушителя, като екземпляр от него е връчен срещу разписка на упълномощен представител на дружеството. В тридневния законно установен срок е подадено писмено възражение от „Български пощи”ЕАД против АУАН, в което се твърди, че не е налице нарушение на чл.10 ал.3 от Наредбата за изискванията за пощенска сигурност. Въз основа на съставения акт е издадено НП № 149 от 25.10.2018 г. на Председателя на КРС, с което на „Български пощи”ЕАД – София на основание чл.53 ал.1, вр.чл.83 ал.1 от ЗАНН, във вр.чл.105в, във вр.чл.106 от Закона за пощенските услуги, във вр.чл.10 ал.3 от Наредба № 6 за изискванията за пощенска сигурност е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. НП е връчено с обратна разписка на 01.11.2018 г. На 12.11.2018 г. е входирана подадената жалба в КРС, като видно от клеймо върху пощенски плик жалбата против него е подадена на 08.11.2018 г., т.е. в законоустановения 7-дневен срок.  

По делото са разпитани актосъставителя, свидетеля присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта, както и св.В.Г., която е присъствала по време на проверката и св.С.П. – служител в пощенската станция. Съдът не кредитира показанията на актосъставителя и св.Д.К. – служители на КРС, тъй като по делото категорично се установи от показанията на свидетелите В.Г. и С.П., че проверката не е била извършена на място, а по телефона.  От свидетелските показания на Г. и П. се установява, че длъжностните лица, заедно с нея не са посетили пощенската станция в село Синапово в деня на проверката. Св.Г. е била ползвана от длъжностните лица като пътеводител до самите пощенски станции, а служителят на ПС – П. е лицето, което има ключ за помещението и което при необходимост може да отвори ПС извън работно време. Съгласно показанията на двете свидетелки в деня на проверката проверяващите не са посетили ПС, а са разговаряли със свидетелката П. по телефона, като са поискали сведения за станцията и инвентара, без да са поискали или предложили тя да им отвори. В подкрепа на техните показания е и фактът, че в констативния протокол в графата проверяван липсва подпис.

 Така установената фактическа обстановка се доказва от показанията на свидетелките В.Г. и С.П., като съдът не кредитира показанията на служителите на КРС, тъй като същите са пристрастни и са дадени под страх от неблагоприятни последици като дисциплинарни наказания от техния работодател, тъй като не са извършили проверка на място.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице имащо правен интерес, в законния срок и са спазени всички изисквания за нейното редовно разглеждане.

Жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като съображенията за това са следните:

На жалбоподателя е съставен АУАН и съответно НП за извършено нарушение по чл.105в от ЗПУ, във вр.чл.10 ал.3 от Наредба № 6 за изискванията за пощенска сигурност. В случая съдът намира, че извършването на процесното административно нарушение не е доказано и не следва да бъде вменявано на жалбоподателя. По делото се доказа, че длъжностните лица не са посетили лично обекта на проверката, а именно помещението на пощенската станция в с.Синапово. От свидетелските показания на св.Г., която през цялото време е оказвала съдействие на проверяващите се установи, че длъжностните лица не са посетили пощенската станция в с.Синапово в деня на проверката. Съдът дава вяра на нейните показания, тъй като същите са обективни и безпристрастни и тя не е заинтересована по никакъв начин от изхода на делото. Служителят на пощенската станция – св.П. е лицето, което има ключ за помещението и което при необходимост може да отвори пощенската станция извън работно време.  Нейните показания, които съдът също намира за обективни и безпристрастни,   се потвърждават от свидетелските показания на св.Г.. В деня на проверката проверяващите не са посетили пощенската станция, а са разговаряли със св.П. по телефона, като са поискали сведения за пощенската станция и инвентара на станцията. Проверяващите не са искали или предложили тя да им отвори пощенската станция и да им покаже помещението. По този начин е налице съществено противоречие между отразеното в АУАН и пресъздадената от св.Г. и П. фактическа обстановка. Няма как лице, което не е присъствало на проверката на място в обекта, където трябва да установи наличието на нарушение да изготвя като актосъставител АУАН при положение, че не е възприел лично и непосредствено описаната от него фактическа обстановка. Недопустимо е чрез разпит на трето лице по телефона длъжностното лице да инициира отговорност от нарушителя. Не е допустимо в АУАН да се описват факти по чл.42 от ЗАНН при положение, че законодателят ясно е посочил, че в АУАН следва да се отбележат обстоятелствата, при които е установено нарушението. Това е така защото само с този акт валидно се ангажира отговорността на нарушителя за извършеното от него деяние и само това е документът, в който се очертават рамките на фактическата обстановка. В противен случай за нарушителят остават скрити елементи от начина на установяване на нарушението, срещу които той не може да се защити. Начинът по който нарушението е описано в АУАН изключва възможността в един по-късен момент неприсъствало на проверката лице да участва в ангажирането на отговорност за подобно деяние.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът

 

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ  НП № 149 от 25.10.2018 г. на Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията, с което на „Български пощи”ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, ж.к.Студентски град, ул.”Акад.Стефан Младенов” № 1 бл.31, представлявано от Гл.изп.директор Д.Д., ЕИК **********, на основание чл.53 ал.1, във вр.чл.83 ал.1 от ЗАНН, във вр.чл.105в, вр.чл.106 от ЗПУ, във вр.чл.10 ал.3 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенска сигурност е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ямбол  в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: