Р Е Ш Е Н И Е № 13

 

гр.Тополовград, 31.01.2019 год.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.СЕМЕРДЖИЕВА

 

при участието на секретаря: К.П.

 

като разгледа докладваното от съдията АНД № 134 по описа на 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят твърди, че издаденото против него наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като описаното деяние в акта не е нарушение на чл.10 ал.2 от Наредбата за изискванията за пощенската сигурност. Сочи се, че правната уредба на охраната и опазването на паричните средства и ценни пратки била в Глава трета от Наредба № 6 за изискванията на пощенската сигурност, което съгласно чл.22 от Наредбата е извън компетенциите на КРС. Твърди се също, че съгласно чл.3 от Инструкцията за охрана и опазване на имуществото и реда за организиране охраната при транспортиране на ценни пратки и товари в системата на „Български пощи“ЕАД, която е издадена на основание параграф 2 на ПЗР на Наредба № 6 от 01.11.2011 г., охраната на пощенските служби, в които се извършват парични дейности се осъществява със система на физическа защита в различни комбинации от елементите й, в зависимост от категорията на отделния обект и тъй като в с.Орлов дол, общ.Тополовград обектът е трета категория, съгласно утвърден списък, съгласно чл.8 т.2 от Инструкцията видеонаблюдение не е предвидено като елемент на защита.

Предвид на гореизложеното претендира съда да отмени  обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован чрез процесуалният си представител поддържа жалбата и моли за уважаването й.

Административно-наказващият орган – КРС редовно призован, изпраща представител в съдебно заседание, оспорва жалбата и претендира за потвърждаване на издаденото НП.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: 

На 13.06.2018 г. е била извършена проверка от служители на Комисията за регулиране на съобщенията, за която е съставен констативен протокол  № П-АИ-030/13.06.2018 г. в присъствието на  Н. К. Б.. При проверката е констатирано, че в ПС – с.Орлов дол се осъществяват парични дейности и се приемат и предават ценни пратки, като дейността се извършва в няколко помещения в отделна сграда, собственост на БП. Записано е, че обекта е трета категория, на входните врати на всяка стая има решетки, има решетки и на гишето, но няма метална решетка на прозореците, няма СОТ и паник-бутон, няма видеонаблюдение и няма физическа охрана. Констативният протокол е подписан от комисията, присъствалия на проверката, като липсва подпис на проверяван.

Видно от приложения списък на пощенските станции трета категория парични дейности, в ОПС – Хасково, РУ – Пловдив, „Български пощи“ЕАД, процесната пощенска станция е трета категория обект. Видно от приложената заповед от 13.01.2012 г. на Главния изпълнителен директор на „Български пощи“ обекти трета категория са пощенските станции или помещения в тях, където се извършват парични дейности, в които паричните средства в наличност са до 20 000 лв.  

Жалбоподателят „Български пощи“ЕАД разполага с индивидуална лицензия за извършване на универсална пощенска услуга на територията на Р. България.

С оглед установеното при проверката е бил съставен АУАН № П-268 от 07.09.2018 г.  за това, че към 13.06.2018 г. в ПС – с.Орлов дол липсва наблюдение със записващо техническо устройство за видеонаблюдение на достъпа до гише в което се приемат ценни пратки и се извършват парични дейности находящо се в помещение на ПС – с.Орлов дол, общ.Тополовград, с което е нарушен чл.105в от Закона за пощенските услуги, във вр.чл.10 ал.2 от Наредба № 6. Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта и от нарушителя, като е връчен екземпляр от него срещу разписка на упълномощен представител на дружеството.  

Въз основа на съставения акт е издадено НП № 156 от 25.10.2018 г. от Председателя на КРС, с което на „Български пощи“ЕАД – София на основание чл.53 ал.1 във вр.чл.83 ал.1 от ЗАНН, във вр.чл.105в, във вр.чл.106 от ЗПУ, във вр.чл.10 ал.2 от Наредба № 6/01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. НП е връчено с обратна разписка на 01.11.2018 г. На 12.11.2018 г. е входирана подадената жалба в КРС, като на жалбата е поставен изх.рег.номер от 08.11.2018 г.

По делото са разпитани актосъставителя и свидетеля,  присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на акта, които посочват обстойно обстоятелствата, при които е установено нарушението и при които е съставен акта.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са издадени в съответната форма и ред, и от свидетелските показания, на които съдът дава вяра, тъй като са обективни и непротиворечиви и в съответствие с писмените доказателства по делото.

          С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

          Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо правен интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за нейното редовно разглеждане. Въпреки, че жалбата е входирана след изтичане на законоустановения седем дневен срок, съдът счита, че тя е допустима като такава подадена в срок, тъй като от приложените писмени доказателства е видно, че същата е изпратена в законоустановения седем дневен срок и следва да се приеме, че не се явява просрочена.

          Жалбата е неоснователна и недоказана и не следва да се уважава. Съображенията за това са следните:

На жалбоподателя е съставен АУАН и съответно НП за извършено нарушение по чл.105в от Закона за пощенските услуги, във вр.чл.10 ал.2 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г.  за изискванията за пощенската сигурност.

Съдът намира за доказано извършването на процесното административно нарушение по този текст и не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, опорочаващи административно-наказателното производство. АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи, съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН, предявени са на нарушителя и са спазени всички срокове по чл.34 от ЗАНН

Съгласно чл.105в от ЗПУ за нарушение на този закон или издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание, нарушителите се наказват с глоба от 500 до 5000 лева, а съгласно чл.106 от ЗПУ за нарушения по чл.99 – 105в, извършени от юридически лица и еднолични търговци се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби. Безспорно за нарушението по чл.10 ал.2 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г. не е предвидено друго наказание в ЗПУ, като посочената наредба е акт, издаден въз основа на ЗПУ /последната е издадена на основание чл.14 ал.2 от ЗПУ, съгласно параграф 3 от ПЗР от Наредбата/. Също така безспорно е установено, че тази наредба се прилага по отношение на жалбоподателя – „Български пощи“ ЕАД, тъй като тя намира приложение по отношение на всички пощенски оператори, извършващи пощенски услуги на територията на РБ, какъвто пощенски оператор е жалбоподателя, съгласно представената по делото индивидуална лицензия.

Нарушението само по себе си се състои в нарушаване на задължението, визирано в ал.2 на чл.10 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г., а именно: достъпът до определените специални гишета на пощенските служби, приемащи ценни пратки и извършващи парични дейности да се наблюдава задължително със записващи технически средства за видеонаблюдение и записите да се съхраняват 30 дни. Безспорно е установено по делото, че процесното гише, находящо се в помещение на пощенската станция в с.Орлов дол, общ.Тополовград, описано в констативния протокол, АУАН и НП е определено от пощенския оператор като специално такова, съгласно чл.10 ал.1 от Наредба № 6 за извършване на дейности, свързани с парични средства и ценни пратки. Това се доказва от приложените по делото Заповед на Гл.изп.директор на „Български пощи“ ЕАД от 13.01.2012 г. и представения списък на пощенските станции – трета категория парични дейности в ОПС – Хасково, в който процесната пощенска станция е записана под № 96, като е определена трета категория обект и съгласно заповедта това са пощенски станции или помещения в тях, където се извършват парични дейности, в които паричните средства в наличност са до 20 000 лв. Това, че такива парични дейности се осъществяват в процесният обект се доказва от приложените към делото системни бонове, свидетелстващи за извършването на парични преводи. А и самият жалбоподател не оспорва  този факт. След като жалбоподателят е определил процесното гише, като такова по ал.1 на чл.10 от Наредбата и след като се установи, че се извършват парични дейности и дейности по приемане на ценни пратки, то за жалбоподателят е било налице задължението, регламентирано в чл.10 ал.2 от Наредбата, а именно: да се наблюдава достъпът до това гише със записващи технически устройства за видеонаблюдение. Безспорно се установи, че това задължение не е изпълнено. Затова съдът приема, че административното нарушение е безспорно установено и доказано. Предвидената санкция за това доказано административно нарушение е в чл.106, вр.чл.105в от ЗПУ, както правилно е посочил АНО, съгласно които е наложил и имуществената санкция на жалбоподателя. Правилно и законосъобразно е дадена правната квалификация на извършеното от жалбоподателя и е определен размера на наказанието в законовите рамки, а именно в минималния му възможен размер.

Съдът не възприема изложените в жалбата доводи, че описаното в акта деяние не е нарушение на чл.10 ал.2 от Наредбата, като твърди, че е допуснато повторение на изискването за оборудване със записващи технически средства за видеонаблюдение в ал.2 и в общото изискване за оборудване със система за физическа защита в ал.3 на чл.10, като се позовава на параграф 1 т.10, в който е дадено определение за система за физическа защита и твърди, че тази система е комплекс от алтернативно изброени елементи, в които се включва и видеонаблюдението. Също така, твърди се, че съгласно чл.8 т.2 от Инструкцията за охрана и опазване на имуществото в системата на „Български пощи“ ЕАД, издадена на основание на процесната наредба, обектите трета категория, какъвто е процесният се оборудват със система за защита, но видеонаблюдение не е предвидено като елемент на защита. Всички тези твърдения не кореспондират със събраните по делото доказателства, нито с текстовете на процесната наредба.  

Не може да се приеме, че е допуснато повторение на изискването за оборудване със средства за видеонаблюдение в ал.2 и 3 на чл.10 от Наредбата. Императивно предвиденото в чл.10 ал.2 от Наредбата задължение за видеонаблюдение на достъпа до гишетата на пощенските служби, определени за осъществяване на парични дейности и дейности по приемане на ценни пратки е нещо различно и незасягащо системата за физическа защита, която е уредена самостоятелно в чл.10 ал.3 от Наредбата. Това са две различни задължения, които са съвсем логично разграничени във въпросната наредба в две отделни алинеи. В случая, административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не е ангажирана за нарушение на чл.10 ал.3 от Наредбата, а за такова по чл.10 ал.2 и съдът счита, че това са две отделни, самостоятелни, различни по своето естество административни нарушения, макар че санкционната норма и за двете е една и съща, регламентирана в чл.106 във вр.чл.105в от ЗПУ.

Цитираният в жалбата чл.8 т.2 от Инструкцията  касае единствено и само изискванията при организиране изграждането на системите за физическа защита, които са относими към нарушението по чл.10 ал.3 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г., но не и към нарушението по чл.10 ал.2, каквото е процесното в случая. Затова и съдът в случая не коментира посоченото в жалбата тълкуване на самия жалбоподател, относно понятието за  система за физическа защита, дефинирано в параграф 1 т.10 на Наредба № 6 от 01.11.2011 г. В случая е визирано нарушение касаещо видеонаблюдението, а не системата за  физическа защита.

Не може да се възприеме и другото възражение на жалбоподателя, че КРС в случая няма контролни правомощия и извършената проверка е извън компетенциите на комисията, предвид разпоредбите на чл.22 от Наредбата. Съгласно този текст, действително контролът по спазването и прилагането на изискванията за пощенската сигурност, с изключение на глава трета и на глава шеста, се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията по реда на Закона за пощенските услуги, но в случая процесното нарушение  не е такова по глава трета на процесната наредба, а по чл.10 ал.2 от Наредбата и е регламентирано в глава четвърта. Следователно, контролът по спазването му следва да се осъществява именно от КРС по реда на ЗПУ.

С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното НП е напълно законосъобразно и обосновано, и  като такова следва да се потвърди изцяло.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА НП № 156 от 25.10.2018 год. на  Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „Български пощи“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от  Гл.изпълнителен директор Д. Д., ЕИК *******, на основание чл.53 ал.1 във вр.чл.83 ал.1 от ЗАНН, във вр.чл.105в, във вр.чл.106 от ЗПУ, във вр.чл.10 ал.2 от Наредба № 6/01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност е  наложена имуществена санкция  в размер на 500 лева /петстотин лева/

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ямбол  в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: