Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 21

 

06.02.2019 г.                                   гр. ТОПОЛОВГРАД

 

 

         ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на   двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА

 

СЕКРЕТАР:  К.П.

 

Като разгледа докладваното от съдията АНД № 141 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Жалбоподателят  К.Х.В. твърди, че издаденото против него НП № 18-0358-000171/16.10.2018 г., на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ – Тополовград е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, тъй като не е налице виновно извършено деяние за което да бъде наказан. В жалбата се твърди, че жалбоподателят се е движил със сравнително ниска скорост, която е съобразил с пътната обстановка, с характера на терена, с видимостта, но животното, което се явява безпризорно е изскочило пред автомобила му и не е било възможно да се избегне удара, въпреки че той е направил всичко възможно и въпреки това не е успял да избегне удара и дори е съдействал за установяване на обективната истина. Поради което претендира да бъде отменено като незаконосъобразно обжалваното НП.

         Жалбоподателят се явява в с.з. и  представя доказателства в подкрепа на  жалбата си. Защитникът на жалбоподателя поддържа изцяло жалбата и претендира по същество за нейното уважаване.

         Административнонаказващият орган – ОД на МВР – Хасково не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

         От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

          На 21.09.2018 г., около 20:10 часа на път ІІ-76, около 31-я км., в посока от с.Българска поляна към с.Хлябово, жалбоподателя е управлявал товарен автомобил „Мерцедес Вито“. При управлението внезапно са изскочили на пътното платно няколко домашни животни /крави и телета/, като едно от тях е било блъснато от управлявания от жалбоподателя автомобил, от който удар са настъпили множество щети по автомобила и смърт на животното. Установено е, че животното е било собственост на К.С.В. от гр.Стара Загора, който в близост до мястото на инцидента е отглеждал животни – крави и телета, които не са били в огражденията въпреки съществуването на ел.пастир на мястото, а са се движили безпризорно в близост и на пътното платно. Веднага след удара са били уведомени служителите на полицията, които са дошли на място на инцидента. Видно от приложената към делото преписка във връзка с издаден АУАН и НП на К.С.В. е снето собственоръчно обяснение от В.Г.Д. от което се установява, че той е работил в обора на Коста Великов където е гледал кравите му. Това лице посочва в обяснението си, че В. е имал заградено място до главния път с ел.пастир, където е имал пуснати около 30-35 телета. Във въпросния ден, той е отишъл на мястото на инцидента и е видял удареното теле и шофьора на микробуса, който е бил на място и е казал на собственика. Тогава собственика му е казал да остане на място, а той е трябвало да отиде до обора понеже кравите е трябвало „да се заведат в заграждението, където се държат нощем“. От преписката е видно, че на К.С.В. е съставен АУАН и НП за това, че като собственик на стадо крави не е взел мерки те да бъдат непрекъснато направлявани и да не остават без надзор в обхвата на пътя и да не създават пречки и опасности за движението и с това е причинил ПТП с движещия се по пътното платно товарен автомобил, управляван от В.. На собственика на животните е наложена глоба на основание чл.184, ал.5 от ЗДвП и НП е влязло в законна сила на 05.12.2018 г. Към преписката е приложен и снимков материал.

         Същевременно на 21.09.2018 г. и на жалбоподателя е съставен АУАН № 169311 за това, че е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП управлявайки личния си автомобил не е контролирал последния и е блъснал преминаващото през пътното платно домашно животно собственост на К.С.В. от което е последвало ПТП с материални щети и смърт на животното. Акта е подписан от актосъставителя, един свидетел и нарушителя и връчен по съответния ред.

Въз основа на издадения АУАН е съставено НП № 18-0358-000171/16.10.2018 г., с което на жалбоподателят В. на основание чл.185 от ЗДвП за виновно нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. НП е връчено срещу разписка на 19.11.2018 г. Постъпилата жалба против това НП е подадена директно до съда на 23.11.2018 г.

 

         От приложения по делото протокол за ПТП е видна конкретната схема на извършеното ПТП и са описани подробно обстоятелствата, при които то е извършено. 

         По делото са разпитани актосъставителят и свидетелят, присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на акта. И двамата установяват всички обстоятелства, при които е установено визираното нарушение.  Разпитан е като свидетел и случайно минаващ на мястото на инцидента водач на МПС – св.К., който посочва, че няма никакви отношения със страните и случайно е пътувал в посоката където е станал инцидента. Този свидетел посочва, че е свидетел-очевидец на самия сблъсък между товарния автомобил и животното и е бил на мястото още преди да дойдат полицейските служители и други хора. В показанията си този свидетел изрично посочва „от ляво на мен изскочи внезапно едно животно, което беше теле, изскочи пред автомобила и водача го удари…., имаше друго теле след него, което премина през пътното платно…., животното излезе непосредствено пред автомобила, все едно беше изплашено. Бягаше и изскочи пред автомобила внезапно“ ….“бягаше, не се движеше бавно“…..“човека се обади на 112, беше разтревожен“….“участъкът е прав и има видимост“.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са документи, съставени по съответния ред и форма, и от показанията на актосъставителя и свидетелите, на които съдът дава вяра, тъй като са обективни, непротиворечиви и в съответствие с писмените доказателства по делото.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения 7-дневен срок, от лице, имащо правен интерес и са спазени всички изисквания за нейното редовно разглеждане.

 Същата е основателна и следва да се уважи.

На жалбоподателят е издадено НП, с което е ангажирана административно-наказателната му отговорност за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, поради неизпълнение на задължението му да контролира управляваното от него МПС в резултат на което е причинил ПТП с материални щети и смърт на домашно животно.

В случая, съдът намира, че не е налице виновно извършено нарушение от водача,         за което да бъде ангажирана неговата административно-наказателна отговорност. По никакъв начин по делото не се доказа от събраните доказателства, че водачът не е контролирал управляваното от него МПС и е причинил процесното ПТП. Съгласно  разпоредбите на ЗАНН административно-наказващият орган е длъжен да докаже наличието на виновно извършено нарушение, както от субективна, така и обективна страна. В случая, административно-наказващият орган не е представил доказателства в какво се изразява самото изпълнително деяние и по какъв начин водача не е контролирал управляваното от него МПС. Няма данни въобще по делото водача на автомобила да е изгубил управлението му поради някакви причини.  Актосъставителя и свидетеля по акта в с.з. посочват,   че той не е  шофирал със съобразена с условията и пътните знаци скорост. Но това въобще не е доказано. Това с каква скорост е шофирал и дали водача е съобразил скоростта си с атмосферните условия, с терена, с видимостта и всички други условия са обективни елементи свързани с нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а не с нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП за каквото нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Още повече, че по никакъв начин не е доказано дори и това с каква скорост е управлявал водача и дали тя е била несъобразена, макар че това от обективна страна като факт е неотносимо към настоящия правен спор. В настоящия случай от свидетелските показания се установява, че причиненото ПТП е станало на прав участък, с добра видимост, при нормални пътни условия и нормални атмосферни такива и по никакъв начин водача не е изгубил управлението на автомобила. Напротив, установява се и от приложената преписка и от показанията на свидетеля К., който е напълно обективен и безпристрастен свидетел, че въпросното животно е изскочило внезапно на пътното платно като е бягало сякаш е било изплашено и след него е имало и друго животно. Следователно водача не е имал фактическата възможност да избегне удара. Освен това установи се, че на собственика на удареното животно също е ангажирана административно-наказателната отговорност за това, че не е взел необходимите мерки и е оставил без надзор в обхвата на пътя собствените си животни с което е причинил опасност за движението и съответното ПТП. Дори издаденото  НП против собственика на животното е влязло в законна сила, което е категорично доказателство за безспорно установена вина от негова страна.

В случая не може да се приеме, че препятствието пред автомобила на жалбоподателя е било предвидимо. Установява се от събраните по делото доказателства, че животното е изскочило в последният момент пред автомобила и въпреки че водачът е направил всичко зависещо от него, за да избегне удара, последният е бил неизбежен. Следва да се отчете и факта, че животното се е появило на пътното платно около 20:00 часа, безпризорно, без пастир, а в един такъв час от тъмната част на денонощието е почти необичайно появяването на едно такова животно – теле. Всъщност по делото се установи, че неправилно е записано в АУАН и НП, че животното е крава. Всички доказателства сочат, че е било теле.

Съдът счита, че с оглед на обстоятелствата, които са установени по делото, не може да се приеме, че жалбоподателят е могъл да предвиди настъпването на обществено-опасните последици и поради това извършеното от него деяние не може да се приеме за виновно, а е случайно такова по смисъла на чл.15 предл.2-ро от НК. Затова дори и само на това основание не може да се ангажира административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

 С оглед на изложеното визираното нарушение не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна. Напротив, по делото се събраха доказателства, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК и за такова неможе да се ангажира отговорността на жалбоподателя. За това обжалваното НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното съдът

 

                                      Р    Е    Ш   И :

 

ОТМЕНЯ  като незаконосъобразно НП № 18-0358-000171/16.10.2018 г. на Началник група към ОД на МВР Хасково – РУ Тополовград, с което на К.Х.В. ***,  с ЕГН **********  на основание чл. 185 от ЗДвП, във вр.чл.20 ал.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 20 лв. /двадесет лева/.   

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: