Р Е Ш Е Н И Е №  16

 

гр.Тополовград, 05.02.2019 год.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на двадесет и четвърти януари  през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ

 

при участието на секретаря: А.А.

 

като разгледа докладваното от съдията АНД № 148  по описа на 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят твърди, че издаденото против него наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като описаното в акта не е нарушение на чл.10 ал.3 от Наредба № 6 за  изискванията за пощенска сигурност. Сочи се, че правната уредба на охраната и опазването на паричните средства и ценни пратки била в глава 3 от Наредба № 6 за изискванията за пощенска сигурност което съгласно чл.22 от Наредбата е извън компетенциите на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/. Сочи се, че съгласно параграф 1 от ДР на Наредбата в легалното определение за фактическа защита, тя е определена като комплекс от алтернативно изброени елементи, който може да включва персонала и физическа защита, физически бариери, сигнално-охранителна и известителна система, записващи технически средства за видеонаблюдение, охранително осветление, комуникационни средства и транспортни средства, т.е. системите са обединени като комплекс от алтернативно изброени елементи. Освен това се твърди, че като цяло в пощенската станция има налична метална каса застопорена неподвижно, в която да се съхраняват парите и ценностите, налично гише в стената с метална решетка, като по този начин се възпрепятства прекия контакт между служител и клиент. Налично комуникационно средство – стационарен телефон, който да се използва при възникнала опасност, който съгласно представените вътрешни правила се възприема за елемент от физическата защита от компетентни органи, в лицето на РУ – Тополовград. Твърди се, че са налични решетки на вратата и прозорците, като по този начин помещението е с ограничен вход за клиенти заключващ механизъм отвън и отвътре като по този начин се осигурява физическа защита на служителката през работно време и физическа защита на помещението извън работно време. Твърди се, че в тази съвкупност елементите на физическа защита осигуряват обезопасяване на помещението, ценните пратки и достъпа на клиенти до служителя.   

 Сочи се че съгласно чл.3 от Инструкцията за охрана и опазване на имуществото реда за организиране охраната за ценни пратки в системата на „Български пощи” ЕАД е издадена на основание параграф 2 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 6 и охраната на пощенските служби в „Български пощи” ЕАД, в които се извършват парични дейност се осъществява със система за физическа защита с различни комбинации от елементите, в зависимост от категорията на отделния обект. Обектът на пощенска станция в село Мрамор е трета категория, съгласно утвърден списък.    

Предвид на гореизложеното претендира съдът да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк.М. поддържа жалбата и моли уважаването й.

Административно-наказващият орган – КРС чрез своя представител в съдебно заседание оспорва жалбата, като твърди че издаденото НП е напълно законосъобразно и мотивирано и следва да се потвърди изцяло.

От събраните по делото доказателства съдът приема следното за установено от фактическа и правна страна:

На 14.06.2018 г. е била извършена проверка от служители на КРС, за която е съставен констативен протокол № П-АИ-031/14.06.2018 г. в присъствието на В.С.Г. ***. При проверката е установено, че в ПС – с.Мрамор, която е трета категория обект се осъществяват парични дейности и се приемат и предават ценни пратки, и се намира в сграда на бившата здравна служба, има решетки на входната врата и на прозореца, има гише с физическа защита, но гишето не се използва. Няма СОТ и паник бутон, няма видеонаблюдение, няма физическа охрана.

Установено е по делото, че процесната пощенска станция е трета категория обект, видно от приложения списък на пощенски станции ІІІ-та категория в ОПС – Хасково, РУ – Пловдив, „Български пощи”ЕАД. Видно от приложената заповед от 13.01.2013 г. на Гл.изп.директор на „Български пощи” обекти трета категория са пощенските станции или помещения в тях, където се извършват парични дейности, в които паричните средства са в наличност до 20 000 лева.

Жалбоподателят „Български пощи” ЕАД разполага с индивидуална лицензия за извършване на универсална пощенска услуга на територията на Р България.

С оглед установеното в констативния протокол, след проверката е бил съставен АУАН № П-275/07.09.2018 г., за това, че към 14.06.2018 г. „Български пощи” ЕАД не е оборудвало със система за физическа защита гише, в което се приемат ценни пратки и се извършват парични дейности, находящо се в помещение на ПС – 6562 на ул.”*******” № **, в село Мрамор, общ.Тополовград. Гишето има само физическа бариера, няма инсталиран паник бутон и/или други елементи от сигнално-охранителна известителна система. Гишето не е оборудвано с други елементи по смисъла на параграф 1 т.10 от Допълнителните разпоредба на Наредба № 6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенска сигурност., с което е нарушен чл.105в от Закона за пощенски услуги, във връзка с чл.10 ал.3 от Наредба № 6. Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта и от нарушителя, като екземпляр от него е връчен срещу разписка на упълномощен представител на дружеството. В тридневния законно установен срок е подадено писмено възражение от „Български пощи”ЕАД против АУАН, в което се твърди, че не е налице нарушение на чл.10 ал.3 от Наредбата за изискванията за пощенска сигурност. Въз основа на съставения акт е издадено НП № 180 от 29.10.2018 г. от Председателя на КРС, с което на „Български пощи”ЕАД – София на основание чл.53 ал.1, вр.чл.83 ал.1 от ЗАНН, във вр.чл.105в, във вр.чл.106 от Закона за пощенските услуги, във вр.чл.10 ал.3 от Наредба № 6 за изискванията за пощенска сигурност е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. НП е връчено с обратна разписка на 19.11.2018 г. На 28.11.2018 г. е входирана подадената жалба в КРС, като видно от самата жалба тя е с изходящ номер от 26.11.2018 г. Въпреки че по делото няма категорично доказателство относно 7-дневния срок, съдът приема, че той е спазен, тъй като жалбата е с изх.номер от 26.11.2018 г., т.е. този срок е спазен.

По делото са разпитани актосъставителя и свидетеля присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта. И двамата подробно посочват обстоятелствата, при които е извършена проверката, съответно какво е констатирано при нея и между техните показания не са констатирани противоречия.

По делото е разпитана  и св.В.С.Г., която свидетелства, че пощенска станция е отделна стая, гишето е в стената с прозорец и решетка и обособено с цел да бъдат обслужвани клиентите от там. Свидетелства също, че станцията има стационарен телефон.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са издадени в съответната форма и ред, както и гласните такива, които съдът кредитира, тъй като са логични, обективни и непротиворечиви.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице имащо правен интерес, в законния срок и са спазени всички изисквания за нейното редовно разглеждане.

Жалбата е неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли, а НП да се потвърди, като съображенията за това са следните:

На жалбоподателя е съставен АУАН и съответно НП за извършено нарушение по чл.105в от ЗПУ, във вр.чл.10 ал.3 от Наредба № 6 за изискванията за пощенска сигурност. В случая съдът намира, че извършването на процесното административно нарушение по този текст е безспорно установено и доказано и АНО законосъобразно и правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя. Действително съгласно чл.105в от ЗПУ за нарушение на този закон или издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание, нарушителите се наказват с глоба от 500 до 5000 лева , а съгласно чл.106 от ЗПУ за нарушение по чл.99-105в извършени от юридически лица и еднолични търговци се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби. Безспорно за нарушението по чл.10 ал.3 от Наредба № 6 не е предвидено друго наказание в ЗПУ, като посочената наредба е акт издаден въз основа на ЗПУ. Също така безспорно е установено, че тази наредба се прилага по отношение на жалбоподателя „Български пощи”ЕАД, тъй като тя намира приложение по отношение на всички пощенски оператори, извършващи пощенски услуги на територията на Р България, какъвто пощенски оператор е жалбоподателя, съгласно представената по делото индивидуална лицензия. Нарушението в случая само по себе си, както е описано в АУАН и НП касае нарушаване на задължението визирано в ал.3 на чл.10 от Наредба № 6, а именно пощенските служби по ал.1 задължително да се оборудват със система за физическа защита. Определението на понятието физическа защита е дадено в параграф 1 т.10 от Наредбата и там е записано „комплекс от елементи за охрана на пощенските служби по чл.10 ал.1, който може да включва персонал за физическа защита, физически бариери, сигнално-охранителни известителни системи, записващи технически средства за видеонаблюдение, охранително осветление, комуникационни средства и транспортни средства. Т.е. касае се за комплекс от охранителни мерки, а не само единични такива и в никакъв случай изброените елементи не са посочени алтернативно, както се сочи в жалбата. А напротив, съдът счита че следва да съществуват поне два и повече елементи от изброените по-горе за да се приеме, че е изградена някаква система и съответно е налице комплекс от охранителни мерки по отношение обаче не на пощенската служба като цяло, а на отделни нейни обекти. В случая на помещенията в които се намират определени от оператора специални гишета приемащи ценни пратки и извършващи парични дейности, т.е. обекта на административното нарушение визирано в чл.10 ал.3 са не само онези пощенски служби които са определени от оператора и в които са обособени и оборудвани специални гишета за приемане на ценни пратки и за извършване на парични дейности, съгласно чл.10 ал.1 от Наредбата, където изрично е записано – пощенските служби по ал.1. В случая безспорно се установява че процесната пощенска станция е точно такава и в нея има обособени и оборудвани специални гишета, въпреки че в констативния протокол се твърди, че това гише не се ползва. По делото са приложени доказателства, от които е видно, че пощенската станция е определена като такава трета категория в приложения списък. От приложените касови бонове се установява че в тази пощенска станция се извършват парични дейности и се приемат ценни пратки, а и този факт не се отрича и от самия жалбоподател. Безспорно  по делото се установи от показанията на актосъставителя и свидетеля, и от приложения констативен протокол - има гише с физическа защита, но нито един от другите елементи на системата за физическа защита не съществуват. Металните решетки на вратата и на прозорците съставляват физическа бариера по смисъла на параграф 1 от ДР на Наредба № 6 от 01.11.2011 г. и действително може да се приеме, че са един от елементите за охрана на пощенските служби. Не се установи по делото да е налице някакъв друг елемент от посочената по-горе цитирана разпоредба. Твърди се от жалбоподателя че другите елементи са металната каса и телефона. Действително от констативния протокол и свидетелките показания се установява, че в ПС на територията на общината има метална каса и тя също представлява физическа преграда по смисъла на Наредбата. А що се отнася до телефоните, същите могат да се приемат за комуникационни средства по смисъла на Наредбата, но с приложеното копие от фактурата не се доказва, че са налични съответни стационарни телефонни постове, тъй като фактурата касае телефонни кабини, които не могат да се приемат за комуникационни средства по смисъла на Наредбата.

С оглед на изложеното съдът счита, че в съответната пощенска станция е доказано наличието на един единствен елемент от системата за физическа защита, физическите бариери и той не е достатъчен да се приеме, че е изградена цяла система с оглед на изложените по-горе мотиви  за понятието система. Затова съдът приема, че визираното нарушение е извършено от жалбоподателя и правилно е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност.

Не се установиха да са извършени от АНО съществени процесуални нарушения при издаването и връчването на АУАН и НП, каквито се твърдят в жалбата.

Съдът не възприема изложените в жалбата доводи – възраженията на жалбоподателя, че КРС в случая няма контролни правомощия и извършената проверка е извън компетенцията на КРС предвид разпоредбите на чл.22 от Наредбата. Съгласно този текст, действително контролът по спазването и прилагането на изискванията за пощенска сигурност с изключение на глава 3 и глава 6 се осъществява от КРС по реда на закона за пощенските услуги, но в случая процесното нарушение не е такова по глава 3 на процесната наредба, а по чл.10 ал.3 от Наредбата, регламентирано в глава 4. Следователно контролът по спазването му следва да се осъществява от КРС по реда на ЗПУ.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът

 

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА НП № 180 от 29.10.2018 г. на Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията, с което на „Български пощи”ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, ж.к.Студентски град, ул.”Акад.Стефан Младенов” № 1 бл.31, представлявано от Гл.изп.директор Деян Дънешки, ЕИК 121396123, на основание чл.53 ал.1, във вр.чл.83 ал.1 от ЗАНН, във вр.чл.105в, вр.чл.106 от ЗПУ, във вр.чл.10 ал.3 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенска сигурност е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ямбол  в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: