Р Е Ш Е Н И Е № 27

 

гр.Тополовград, 13.02.2019 год.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на шести февруари  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.СЕМЕРДЖИЕВА

 

при участието на секретаря: К.П.

като разгледа докладваното от съдията АНД № 149 по описа на 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят твърди, че издаденото против него наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като описаното деяние в акта не е нарушение на чл.10 ал.3 от Наредбата за изискванията за пощенската сигурност. Сочи се, че правната уредба на охраната и опазването на паричните средства и ценни пратки била в Глава трета от Наредба № 6 за изискванията на пощенската сигурност, което съгласно чл.22 от Наредбата е извън компетенциите на КРС. Сочи се, че съгласно параграф 1, т.10 от ДР на Наредбата, в легалното определение на системата за физическа защита, тя е определена като комплекс от алтернативно изброени елементи, в който се включва и физическата бариера, и в обекта има такава. Освен това, твърди се, че като цяло в пощенската служба има решетки на входната врата и прозореца с което са покрити изискванията на чл.10 ал.3 на действащата наредба. Съгласно параграф 1, т.6 от ДР на Наредбата, пощенската служба е „сграда или помещение“, т.е. наличието на системата за физическа защита е задължителна за сградата на пощенския оператор, а не за всяко гише вътре в нея както е описано в АУАН и НП.

Предвид на гореизложеното претендира съда да отмени  обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован  чрез процесуалният си представител поддържа жалбата и моли за уважаването й.

Административно-наказващият орган – КРС чрез своя представител в съдебно заседание оспорва жалбата като твърди, че издаденото НП е напълно законосъобразно и мотивирано и следва да се потвърди. 

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: 

На 13.06.2018 г. е била извършена проверка от служители на Комисията за регулиране на съобщенията, за която е съставен констативен протокол  № П-АИ-030/13.06.2018 г. в присъствието на Н. К. Б., на която не е посочена длъжност, месторабота и никакви други индивидуализиращи белези за лицето. При проверката е констатирано, че в ПС – с.Светлина, която е трета категория обект се осъществяват парични дейности и се приемат и предават ценни пратки, като ПС се състои от две отделни помещения, като гишето се намира в едно от помещенията в което се извършват всички дейности и има монтирана физическа преграда – решетка, другата страна на гишето се намира във второто помещение, но то не се използва и е заключено. В използваното работно помещение няма СОТ, паник-бутон, видеонаблюдение, няма физическа охрана, има само решетки на прозореца и вратата.  Констативният протокол е подписан от комисията и присъствалия на проверката, но липсва подпис на проверяван.

Видно от приложения списък на пощенските станции трета категория парични дейности, в ОПС – Хасково, РУ – Пловдив, „Български пощи“ЕАД, процесната пощенска станция е трета категория обект. Видно от приложената заповед от 13.01.2012 г. на Главния изпълнителен директор на „Български пощи“ обекти трета категория са пощенските станции или помещения в тях, където се извършват парични дейности, в които паричните средства в наличност са до 20 000 лева. 

Жалбоподателят „Български пощи“ЕАД разполага с индивидуална лицензия за извършване на универсална пощенска услуга на територията на Р България.

С оглед установеното в констативния протокол след проверката е бил съставен АУАН № П-271 от 07.09.2018 г.  за това, че към 13.06.2018 г. „Български пощи“ ЕАД не е оборудвало със система за физическа защита гише, в което се извършват парични дейности, находящо се в помещение на пощенската станция с.Светлина. Изрично е записано, че гишето има само метални решетки, т.е. има само физическа бариера и не са налице други елементи за физическа защита, по смисъла на параграф 1, т.10 от ДР на Наредба № 6 от 01.11.2011 г., с което е нарушен чл.105в от Закона за пощенските услуги, във вр.чл.10 ал.3 от Наредба № 6. Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта и от нарушителя, като е връчен екземпляр от него срещу разписка на упълномощен представител на дружеството.

Въз основа на съставения акт е издадено НП № 179 от 29.10.2018 г. от Председателя на КРС, с което на „Български пощи“ЕАД – София на основание чл.53 ал.1 във вр.чл.83 ал.1 от ЗАНН, във вр.чл.105в, във вр.чл.106 от ЗПУ, във вр.чл.10 ал.3 от Наредба № 6/01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. НП е връчено с обратна разписка на 19.11.2018 г. На 28.11.2018 г. е входирана подадената жалба в КРС. Видно от самата жалба, тя е с изх.рег. номер от 26.11.2018 г.

По делото са разпитани актосъставителя и свидетеля присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на акта. И двамата подробно посочват обстоятелствата при които е извършена проверката, съответно какво е констатирано при нея и между техните показания не са налице противоречия.

В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя е приложил и съдът е приел копие от фактура за телефонни кабини и за фиксирани гласови услуги, правила за вътрешен ред и охрана на процесната ПС, както и договор сключен между БП и „БТК“ ЕАД и опис за наличието на огнеупорна каса в ПС. От последните се установява, че са заплащали някакви суми за фиксирани разговори в с.Светлина и че са приети утвърдени правила в които са описани адреса и категорията на обекта, основните задължения и изискванията свързани с вътрешния ред и охраната му.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са издадени в съответната форма и ред, както и от гласните такива които съдът кредитира, тъй като са логични, обективни и непротиворечиви.

          С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

          Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо правен интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за нейното редовно разглеждане. Въпреки, че жалбата е входирана след изтичане на законоустановения седем дневен срок, видно от самата нея тя е изпратена в установения от закона срок и не следва да се приема за просрочена, въпреки, че е получена в АНО след този срок.

          Жалбата е неоснователна и недоказана, и следва да се отхвърли, а издаденото НП да се потвърди. Съображенията за това са следните:

На жалбоподателя е съставен АУАН и съответно НП за извършено нарушение по чл.105в от Закона за пощенските услуги, във вр.чл.10 ал.3 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност.

В случаят съдът намира, че извършването на процесното административно нарушение по този текст е безспорно установено и доказано и АНО законосъобразно и правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя.

 Действително, съгласно чл.105в от ЗПУ за нарушение на този закон или издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание, нарушителите се наказват с глоба от 500 до 5000 лева, а съгласно чл.106 от ЗПУ за нарушения по чл.99 – 105в, извършени от юридически лица и еднолични търговци се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби. Безспорно за нарушението по чл.10 ал.3 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г. не е предвидено друго наказание в ЗПУ, като посочената наредба е акт, издаден въз основа на ЗПУ /последната е издадена на основание чл.14 ал.2 от ЗПУ, съгласно параграф 3 от ПЗР от Наредбата/. Също така безспорно е установено, че тази наредба се прилага по отношение на жалбоподателя – „Български пощи“ ЕАД, тъй като тя намира приложение по отношение на всички пощенски оператори, извършващи пощенски услуги на територията на РБ, какъвто пощенски оператор е жалбоподателя, съгласно представената по делото индивидуална лицензия.

Нарушението в случая само по себе си, както е описано в АУАН и НП касае нарушаване на задължението, визирано в ал.3 на чл.10 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г., а именно: пощенските служби по ал.1 задължително да се оборудват със система за физическа защита. Легално определение на понятието „система за физическа защита“ е дадено в § 1 т.10 от Наредбата и там е записано, че това е комплекс от елементи за охрана на пощенските служби по чл.10 ал.1, който може да включва: персонал за физическа защита, физически бариери, сигнално-охранителни известителни системи, записващи технически средства за видеонаблюдение, охранително осветление, комуникационни средства, транспортни средства. Т.е. касае се за комплекс от охранителни мерки, а не само за единични такива и в никакъв случай изброените елементи не са посочени алтернативно, както се сочи в жалбата, а напротив, съдът намира, че следва да съществуват кумулативно поне два и повече елементи от изброените по-горе, за да се приеме, че е изградена някаква система и съответно е налице комплекс от охранителни мерки по отношение обаче не на пощенската служба като цяло, а на отделни нейни обекти, в случая на помещенията, в които се намират определени от оператора специални гишета, приемащи ценни пратки и извършващи парични дейности. Т.е. субект на административното нарушение визирано в чл.10 ал.3 са само онези пощенски служби, които са определени от оператора и в които са обособени и оборудвани специални гишета за приемане на ценни пратки и за извършване на парични дейности съгласно чл.10 ал.1 от Наредбата, където изрично е записано „пощенските служби по ал.1“. В случая безспорно се установява, че процесната ПС е точно такава и в нея има обособено и оборудвано специално гише. По делото са приложени доказателства от които е видно, че тази ПС е определена като такава 3-та категория в приложения списък. От приложените касови бонове се установява, че в тази ПС се извършват парични дейности и се приемат ценни пратки, а и този факт не се отрича от самия жалбоподател.

Безспорно се установи по делото от показанията на актосъставителя и свидетеля и от приложения КП, че в тази ПС единствено са поставени метални решетки на гишето и на вратата и прозореца. Металните решетки на самото гише и съответно на вратата и прозореца съставляват физическа бариера по смисъла на § 1 от ДР на Наредба № 6/01.11.2011 г. и действително може да се приеме, че са един от елементите за охрана на Пощенските служби. Не се установи по делото да е налице някакъв друг елемент от посочените в горецитираната разпоредба. Твърди се от жалбоподателя, че другите елементи са металната каса и телефона. Действително от КП и от свидетелските показания се установява, че във всички ПС на територията на Община Тополовград има метална каса, но тя също представлява физическа преграда по смисъла на Наредбата. А що се отнася за телефоните същите могат да се приемат за комуникационни средства по смисъла на Наредбата, но няма данни фиксирания телефонен пост който съществува в ПС да е такъв, който да осъществява надеждна защита и по-специално такъв, свързан директно с Полицията или такъв задействащ СОТ, а по-скоро се касае за обикновен фиксиран телефонен пост от който могат да се провеждат разговори и евентуално в случай на опасност да се наберат телефоните на полицията или телефон 112. С оглед описаното естество на фиксирания телефонен пост, съдът счита, че той не може да се приеме  за комуникационно средство за защита по смисъла на Наредбата. Относно охранителното осветление, като понятие то съществува и е елемент от системата за физическа защита и въпреки, че фигурира в представените от жалбоподателя правила за вътрешния ред и охрана не се установи да има налично такова в процесната ПС, видно от показанията на актосъставителя и свидетеля. С оглед на изложеното съдът счита, че в съответната ПС е доказано наличието на един единствен елемент от системата за физическа защита – физическите бариери и той не е достатъчен за да се приеме, че е изградена цяла система с оглед на изложените по-горе мотиви за понятието „система“ в обстоятелствената част на настоящото решение. За това съдът приема, че визираното нарушение е извършено от жалбоподателя и правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Не се установиха да са извършени от АНО съществени порцесуални нарушения при издаването и връчването на АУАН и НП каквито се твърдят в жалбата. Макар, че съдът констатира известни пропуски при изготвянето на КП въз основа на който са издадени процесните АУАН и НП. В констативния протокол е записано името на Н.Б.която е присъствала на проверката наред с проверяващите инспектори без да е посочено какво е това лице, в какво качество присъства на проверката, тъй като не е отбелязано нито длъжността, нито местоработата, а лицето е подписано на протокола като „присъствал“. В същото време обаче липсва подпис на „проверяван“ и не е ясно дали в момента на проверката и при съставянето на констативния протокол от инспекторите е присъствало лице което представлява проверяваното Дружество или проверката е извършена в отсъствие на такова. Но тези пропуски не са съществени по смисъла на ЗАНН и единствено те не могат да обусловят незаконосъобразност на обжалваното НП и неговата отмяна.

С оглед на всичко гореизложено съдът счита, че следва да се потвърди обжалваното НП като законосъобразно и обосновано.

Съдът не възприема изложените в жалбата доводи - възражения на жалбоподателя, че КРС в случая няма контролни правомощия и извършената проверка е извън компетенциите на комисията, предвид разпоредбите на чл.22 от Наредбата. Съгласно този текст, действително контролът по спазването и прилагането на изискванията за пощенската сигурност, с изключение на глава трета и на глава шеста, се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията по реда на Закона за пощенските услуги, но в случая процесното нарушение  не е такова по глава трета на процесната наредба, а по чл.10 ал.3 от Наредбата и е регламентирано в глава четвърта. Следователно, контролът по спазването му следва да се осъществява именно от КРС по реда на ЗПУ.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА НП № 179 от 29.10.2018 год. на  Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „Б. п.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от  Гл.изпълнителен директор Д. Д., ЕИК ********, на основание чл.53 ал.1 във вр.чл.83 ал.1 от ЗАНН, във вр.чл.105в, във вр.чл.106 от ЗПУ, във вр.чл.10 ал.3 от Наредба № 6/01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност е  наложена имуществена санкция  в размер на 500 лева /петстотин лева/

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ямбол  в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: