Р Е Ш Е Н И Е № 35

 

гр.Тополовград, 14.03.2019 год.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на шести март  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.СЕМЕРДЖИЕВА

 

при участието на секретаря: К.П.

 

като разгледа докладваното от съдията АНД № 17 по описа на 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.  

   

           Жалбоподателят твърди, че издаденото против него наказателно постановление е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалноправните и процесуалноправните норми. Твърди се, че постановлението е немотивирано и фактическата обстановка не отговаря на истината и не е ясно дали НП е съставено на датата посочена в него.

 Поради което претендира да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно наказателното постановление.

          ОД на МВР – Хасково не изпращат представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: 

На 17.08.2015 г. е издадено разпореждане на полицейски орган с рег.№ 358р-6891/24.08.2015 г. на основание чл.64 от ЗМВР с което е разпоредено на жалбоподателя М.С.Т. да не допуска свободната и безнадзорна паша за животните за което се грижи, както и да не допуска влизането им в чужди земеделски имоти, унищожаване и повреждане на земеделска продукция и да не ги оставя без надзор в обхвата на пътя с което се създава предпоставка за ПТП. Разпореждането е връчено срещу разписка и подпис лично на Т.. На 02.03.2018 г., видно от приложените докладни записки и снети собственоръчни обяснения в РУ на МВР Тополовград е получен сигнал от М. Т. В., че три броя крави са навлезли в нива негова собственост в местността „Д. г.“ в землището на с.Ч. засята с пшеница. След получаване на сигнала, на място са били изпратени служители на полицията Н.И.П. и Д.И.П., първия актосъставител разпитан в качеството на такъв в настоящото производство, а втория е свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта. Двамата полицейски служители са установили, че действително в процесната нива са се намирали три броя крави, на които са записали ушните марки, като за извършената проверка е съставен констативен протокол от 02.03.2018 г. На проверката е присъствал и подалия сигнала В., който е посочил, че е собственик на процесната нива. Констативния протокол е подписан от извършилия проверката, присъствалите на проверката двама свидетели и проверения М. В.. След което е разпоредена последваща проверка за установяване собственика на животните с оглед записаните в констативния протокол ушни марки. За това е изпратено писмо до ОДБХ – Хасково, на което е отговорено писмено, че трите броя крави с въпросните ушни марки са собственост на М.С.Т.. След което на Т. е съставен АУАН № 49 /бл.№ 166166/ от 11.05.2018 г. за това, че не е изпълнил писмено полицейско разпореждане с рег.№ 358р-6891/24.08.2015 г. с което е нарушил разпоредбата на чл.257, ал.1 от ЗМВР. Акта е подписан от актосъставителя, свидетеля присъствал при установяване на нарушението и е връчен на нарушителя срещу разписка на същата дата. Акта не е подписан от нарушителя, като е записано, че последния отказва и отказа да подпише акта е удостоверен с подписа на един свидетел. Въз основа на този акт е издадено НП № 49/14.08.2018 г. от Началника на РУ – Тополовград, с което на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл.257, ал.2 от ЗМВР. НП е връчено срещу разписка на 23.01.2019 г. На 30.01.2019 г. е входирана жалба в РУ на МВР Тополовград.

По делото са разпитани актосъставителя и свидетеля П., присъствал и при установяване на нарушението и при съставянето на акта. И двамата посочват нарушението за което е бил съставен акт, като описват обстоятелствата при които е извършено.  

В жалбата е направено искане от жалбоподателя да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при довеждане от него, които да докажат твърденията му, но в хода на съдебното дирене, такива свидетели от страна на жалбоподателя не бяха доведени.

          Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са издадени в съответната форма и ред, и от показанията на актосъставителя и свидетеля,  на които съдът дава вяра, тъй като са обективни и непротиворечиви и в пълно съответствие с приложените към делото писмени доказателства.

          С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

          Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо правен интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за нейното редовно разглеждане.

          Жалбата е неоснователна и не следва да се уважава.

          На жалбоподателя е съставен АУАН и съответно НП за извършено нарушение по чл. 257, ал.1 от ЗМВР и съответно му е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева по чл.257, ал.2, от ЗМВР. Съгласно чл.257, ал.1 от ЗМВР - който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв, а съгласно ал.2 - За маловажни нарушения органите на МВР налагат глоба 50 лв. В случая наказващия орган е наложил наказание по ал.2, като приема, че нарушението е маловажно.

          Съдът счита с оглед събраните по делото доказателства, че вмененото на жалбоподателя административно нарушение е извършено от него, както от обективна, така и от субективна страна и съвсем законосъбразно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Извършването на нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени  и гласни доказателства. Безспорно е по делото, че на жалбоподателя е било връчено полицейско разпореждане, което той не е изпълнил. Доказано е, че той е допуснал навлизането на три броя крави негова собственост в чужд земеделски имот, който е бил засят с пшеница, която е била унищожена и повредена. Изрично в разпореждането от 2015 г. е записано това, че Т. не следва да допуска навлизането на животните му в чужди земеделски имоти и да предизвиква унищожаване или повреждане на земеделска продукция. От констативния протокол за извършена проверка, от собственоръчните обяснения на В. и от докладните записки и писмата приложени към преписката се установява безспорно, че в чуждия имот засят с пшеница са навлезли именно животни, собственост на Т. и той като собственик е допуснал това. Факта, че е животновъдния обект в който се твърди, че се отглеждат животните е ограден с електропастир, което се установява единствено от показанията на актосъставителя П. съвсем не оневинява извършителя и не доказва, че същия не е допуснал и няма вина за нарушаване на полицейското разпореждане.

          Немогат да се възприемат възраженията на жалбоподателя, че по никакъв начин не е доказано нарушението, собствеността върху земеделския имот, нанесените щети и констатирането им. Също така неоснователно е и възражението, че следва да се приложи специалния закон ЗОСИ, а не ЗМВР и органа който следва да ангажира отговорността е К. на О., а не Началника на полицията. В случая извършеното административно нарушение се изразява в неизпълнение на полицейско разпореждане, издадено по реда на ЗМВР и отговорността за това неизпълнение се ангажира именно по силата на ЗМВР, а не съгласно ЗОСИ. Освен това, с оглед на изложеното по-горе, съдът счита, че от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства е доказано по безспорен и категоричен начин извършеното нарушение както от обективна, така и от субективна страна. Описано е точно нарушението, броя на животните които са навлезли в чуждия имот чиято собственост е установена, макар и чрез  косвени доказателства, а не с преки такива като нотариален акт, договори и други. Установено е чия собственост са тези животни и макар, че не се касае за цялото стадо, а за отделни бройки, това не означава че няма извършено нарушение. Дори и да се приеме за достоверно твърдението, че животните са заградени с електропастир, самия факт, че те са навлезли в чуждия имот и са преминали електрическото ограждение и са заварени от полицейските служители в чуждия имот, извън това ограждение, а не в близост до него доказва, че собственика им е допуснал нарушението неосъществявайки достатъчно добър и постоянен контрол при пашата на животните, макар че е създал някаква организация за това той е длъжен да контролира изпълнението й. Още повече, че по делото не се доказаха по никакъв начин и жалбоподателя не е представил исканите доказателства за доказване на твърдението си, че има животновъден обект, регистриран по съответния ред, ограден с електропастир и както се твърди в жалбата, че има ангажиран човек, понякога повече от един който да се наблюдава и да се грижи за тях при паша. Тези твърдения на жалбоподателя не се установиха по безспорен и категоричен начин по делото. За това съдът приема, че жалбоподателя като собственик на животните не осъществявайки достатъчен контрол върху тяхното отглеждане и паша е допуснал осъществяването на административното нарушение и виновно неизпълнение на връченото полицейско разпореждане.

          Съдът не констатира допуснати материалноправни и процесуални нарушения от АНО, при издаването и връчването на АУАН и НП, спазени са и всички срокове по ЗАНН. Дори АНО е определил размера на наказанието по по-благоприятния законов текст по смисъла на ал.2, като е приел, че е налице маловажно нарушение, въпреки с оглед събраните по делото доказателства, съдът не възприема тезата, че се касае за маловажно нарушение, тъй като степента на обществена опасност на извършеното нарушение е висока и вредните  последици съвсем не са липсващи или незначителни, а не са налице и никакви смекчаващи отговорността обстоятелства в сравнение с обикновените случаи на такова нарушение и отговорността би следвало да е по ал.1 на чл.257 от ЗМВР. Изрично актосъставителя в с.з. посочва, че той е присъствал и на други такива случаи - извършени нарушения от Т. и последния случай е от 22.02.2019 г., но те не са относими към конкретния казус.

С оглед на всичко гореизложено, съдът счита, че процесното НП е напълно законосъобразно и следва да се потвърди.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА НП № 49 от 14.08.2018 год. на Н. на РУ на МВР – Тополовград, с което на  М.С.Т. ***,  с ЕГН ********** е наложена „глоба“ в размер на 50,00 лева на основание  чл. 257, ал.2 от ЗМВР.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ямбол  в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: