Р Е Ш Е Н И Е № 44

 

гр.Тополовград, 08.05.2019 год.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на двадесет и втори април  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.СЕМЕРДЖИЕВА

 

при участието на секретаря: К.П.

 

като разгледа докладваното от съдията АНД № 24 по описа на 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.  

   

           Жалбоподателят твърди, че издаденото против него наказателно постановление е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалноправните и процесуалноправните норми. Твърди се, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН поради маловажност на случая и след  като наказващия орган е бил длъжен и не го е приложил, издаденото НП се явява незаконосъобразно само на това основание. Освен това, твърди се, че размера на глобата е завишен предвид тежкото имуществено и семейно положение на жалбоподателя.

 Поради което претендира да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно наказателното постановление или евентуално да бъде изменено постановлението като се намали размера на наложената глоба до минималния – 10 лева.

          ОД на МВР – Хасково не изпращат представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: 

Жалбоподателя И.В.А. е бил призован с призовка да се яви на 26.09.2018 г. в 10.00 часа в РУ на МВР – гр.Тополовград в служба КАТ. Призовката е получена лично от призования, видно от приложената разписка. На посочената дата и час А. не се е явил пред съответния орган, след като е бил редовно призован с призовка. Явил се е една седмица след посочената дата и съответно е дал писмено собственоръчно обяснение, приложено по делото с дата 02.10.2018 г., в което е посочил причините за неявяването си. Изготвена е докладна записка, приложена към делото до Началника на РУ – Тополовград в която се посочват фактическите обстоятелства, проверени и установени от полицейския служител П. във връзка със случая. На 02.10.2018 г., когато де-факто призованият се е явил в полицията, му е бил съставен АУАН № 103/бл.№ 169500/ за това, че след като е бил редовно призован от орган на МВР с призовка, не се е явил без уважителни причини, с което е нарушил чл.258, ал.1 от ЗМВР. Акта е подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя и съответно предявен и връчен с разписка. Въз основа на този акт е издадено НП № 103/22.10.2018 г. от Началник гр. „ОП“ при РУ – Тополовград към ОД на МВР Хасково с което на А. е наложена глоба в размер на 200 лева. НП е връчено срещу разписка, лично на 28.11.2018 г. На 03.12.2018 г., видно от пощенското клеймо върху приложения плик е изпратена жалба против издаденото НП, входирана в РУ на МВР Тополовград на 12.12.2018 г.

По делото са разпитани актосъставителя и свидетеля Г., присъствал при съставяне на акта. И двамата посочват нарушението за което е бил съставен акт, като описват обстоятелствата при които е извършено, както и обстоятелствата при които е предявен и връчен самия акт на нарушителя.  

          Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са издадени в съответната форма и ред, и от показанията на актосъставителя и свидетеля,  на които съдът дава вяра, тъй като са обективни и непротиворечиви и в пълно съответствие с приложените към делото писмени доказателства.

          С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

          Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо правен интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за нейното редовно разглеждане.

          Жалбата е неоснователна и не следва да се уважава.

          На жалбоподателя е съставен АУАН и съответно НП за извършено нарушение по чл.258, ал.1 от ЗМВР и съответно му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Съгласно чл.258, ал.1 от ЗМВР който без уважителни причини не се яви в местата по чл.69, ал.1, след като е редовно призован, се наказва с глоба до 300 лева.       Съдът счита с оглед събраните по делото доказателства, че вмененото на жалбоподателя административно нарушение е извършено от него, както от обективна, така и от субективна страна и съвсем законосъбразно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Извършването на нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени  и гласни доказателства. Установено е, че А. е бил редовно призован от полицейски орган да се яви в сградата на РУ – Тополовград на определена дата и час и той не се е явил на тази дата и час, като по никакъв начин, нито по преписката, нито в настоящото с.з. е доказал, че са били налице уважителни причини за неявяването му. Няма доказателства за такива, единствено твърдения собственоръчни на жалбоподателя, че е била повредена колата му и е нямал достатъчно средства за пътуването и явяването си. Тези причини освен, че не са доказани по никакъв начин, не могат да се приемат за уважителни и да оневинят жалбоподателя. След като последния е бил редовно призован от орган на властта, той е бил длъжен да се яви на посочената дата и час, освен ако не са налице някакви уважителни причини, които да бъдат доказани по несъмнен начин със съответни документи. Такива нито са посочени, нито са представени от жалбоподателя.

Не може да се приеме възражението на жалбоподателя, че случая е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Съдът счита, че в случая извършеното нарушение съвсем не е с ниска степен на обществена опасност, нито пък липсват или са незначителни вредните последици, нито се доказаха смекчаващи отговорността обстоятелства за да се приеме, че това нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответният вид. Всеки гражданин за да не бъде застрашен обществения ред и сигурност е длъжен да се явява пред органите на властта, включително и пред полицейските такива и не може да проявява своеволие и пълна безотговорност и липса на самосъзнание и дисциплина. Изрично в с.з. и актосъставителя и свидетеля, като полицейски служители запознати със случая посочват, че жалбоподателя по никакъв начин не е уведомил полицейските органи, че на тази дата не може да се яви поради някакви причини, нито с писмена молба, нито устно по телефон или по друг възможен начин с оглед съвременните комуникации. Това поведение показва липса на отговорност, самосъзнание и ниска правна култура на нарушителя. Ако действително е имал някаква сериозна причина за неявяването си жалбоподателя е имал възможност по някакъв начин да уведоми органа който го е призовал непосредствено преди или на самата дата, но това не е направено. Жалбоподателя е проявил пълна незаинтересованост и бездействие.

За това съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН и правилно наказващия орган не го е приложил.

Относно размера на наложеното наказание, в текста на чл.258, ал.1 от ЗМВР няма посочен минимум, а е посочен само максималният размер на наказанието – 300 лева. На жалбоподателя е наложено наказание над средния размер при балансиращи, смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът счита, че наказващия орган правилно е преценил високата степен на обществена опасност на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, липсата на критично отношение на дееца към постъпката, както и липсата на други смекчаващи отговорността обстоятелства и е наложил наказание над средния размер по текста. В жалбата си жалбоподателя е посочил, че е тежко семейното му, имуществено и материално положение, тъй като има три малолетни деца, жена му не работи, а и той няма постоянни доходи по трудов договор. Тези твърдения обаче по никакъв начин не са подкрепени със съответни доказателства, дори жалбоподателя проявява процесуално бездействие и не се явява в с.з. нито лично, нито неговия процесуален представител, без да посочват уважителни причини за това и към жалбата и в с.з. не са посочени и представени доказателства в подкрепа на твърденията посочени по-горе. За това съдът счита, че няма основание за изменение на обжалваното НП и намаляване размера на наложената глоба. Дори и да е тежко имущественото и семейно положение на жалбоподателя, както се твърди, това остава само голословно твърдение, неподкрепено с нужните доказателства и съдът не може да го вземе предвид.

С оглед на всичко гореизложено, съдът счита, че процесното НП е напълно законосъобразно, издадено в съответствие с материалноправните и процесуално правните норми и следва да се потвърди.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА НП № 103 от 22.10.2018 год. на Началника на гр. „ОП“ при РУ на МВР – Тополовград, с което на И.В.А. *** с ЕГН ********** е наложена „глоба“ в размер на 200,00 лева на основание  чл. 258, ал.1 от ЗМВР.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ямбол  в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: