Р Е Ш Е Н И Е № 89

 

гр.Тополовград, 26.11.2019 год.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на тринадесети ноември  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.СЕМЕРДЖИЕВА

 

при участието на секретаря: А.А.

 

като разгледа докладваното от съдията АНД № 74 по описа на 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.      

           Жалбоподателят твърди, че  издаденото против него НП е незаконосъобразно и неправилно, тъй като липсва точна и правилна законова квалификация на нарушенията, налице са и процесуални нарушения при описание на допуснатото нарушение, тъй като съставът на чл.174 ал.3 от ЗДвП съдържа две хипотези на изпълнителното деяние. Твърди се също, че е нарушена и разпоредбата на чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН. Поради което претендира да бъде отменено изцяло процесното НП.

          В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

          ОД на МВР – Хасково не изпращат представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: 

На 02.07.2018 г. при специализирана полицейска операция е била извършена проверка на жалбоподателя в Тополовград, на ул.“Мусала“, в качеството му на водач на л.а. „Мерцедес“ собственост на О.Д. При проверката водачът не е представил на полицейските служители СУМПС и след  справка с ОДЧ се установило, че водачът е с временно отнето СУМПС по чл.171, т.1 б“б“ от ЗДвП от ОД на МВР – гр.Бургас; което е видно и от представената справка за нарушител/водач, в която са посочени ПАМ наложени на водача. На водача е предложено да бъде изпробван  за алкохол с техническо средство, като той е приел, извършена е проверка, но не е установено наличие на алкохол в кръвта, видно от показанията на актосъставителя и свидетеля, дадени в съдебно заседание. След което, поради наличие на външни признаци и счетена необходимост от полицейските служители, след уведомяване на съответния служител от сектор“Пътна полиция“ към РУ – Тополовград и пристигането му на място /актосъставителят Д./ е било предложено на водача да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с тест. Тъй като съхранението на съответните тестове е в сградата на полицията, съответно водача е бил отведен за извършване на въпросната проверка от контролните органи, но той е отказал извършването на такава проверка, видно от показанията на актосъставителя и свидетелите, и видно от представения талон за изследване с № 0027955. В талона е посочено, че лицето отказва да му бъде извършена проверка с тест, съответно не е избрал и един от двата начина на изследване – медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване и е отказал връчването на талона за изследване, което е удостоверено с подписа на свидетеля Х.С., разпитан и в съдебно заседание.

Съответно на водача е съставен АУАН Бл.№ 166190 от 02.07.2018 г., който акт е подписан от актосъставителя, двама свидетели и нарушителя, без възражения, предявен и връчен срещу разписка. В АУАН е записано, че са нарушени разпоредбите на чл.150а и чл.174 ал.2 от ЗДвП. Издадена е и заповед за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП, като е прекратена регистрацията на превозното средство и са отнети регистрационните табели и свидетелството за регистрация. Въз основа на този акт е издадено НП № 18-0358-000123 от 17.08.2018 г., с което на жалбоподателя на основание чл.174, ал.3,предл.2-ро от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 24 месеца и по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева..

НП е връчено на бащата на жалбоподателя с разписка, срещу подпис на 05.09.2018 г. На 05.08.2019 г. жалбата е входирана в ОД на МВР – Хасково, РУ – Тополовград.

По преписката е представен талон за изследване с № 0027955, в който е записано, че лицето отказва да му бъде извършена проверка с тест и съответно отказва да подпише и получи талона за изследване, който отказ е удостоверен с подпис на един свидетел.

По делото е представена и справка за нарушител/водач, от която е видно, че жалбоподателят има издадени множество актове, наказателни постановления, наложени ПАМ, фишове и съответно постановена присъда от РС – Свиленград. От справката е видно, че с НП № 18-0769-001913 от 23.05.2018 г. на ОД на МВР – Бургас на жалбоподателя му е наложено също наказание по чл.174 ал.3 предл.2-ро от ЗДвП и във връзка със съставеният му АУАН му е отнето  със ЗППАМ СУМПС на 16.04.2018 г.

          По делото са разпитани актосъставителят и свидетелите С. и Г. ***, които са присъствали при установяване на нарушението и при съставянето на акта, и тримата подробно обясняват конкретния случай и обстоятелствата, при които  са извършени нарушенията, като между техните показания няма никакви различия и противоречия.

          Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са издадени в съответната форма и ред, и от показанията на актосъставителя и свидетелите,  на които съдът дава вяра, тъй като са обективни и непротиворечиви.

          С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

          Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо правен интерес, в законно установения срок с оглед посочените мотиви на Административен съд – Ямбол по ЧКНД № 147/2019 г. и са спазени всички изисквания за нейното редовно разглеждане.

           Същата е неоснователна и недоказана и не следва да се уважава, а обжалваното НП като законосъобразно и правилно следва да се потвърди, поради следните съображения:

           С обжалваното НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за две извършени административни нарушения, а именно: за това, че отказва  да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписание за медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на такава употреба, за което му е наложено наказание по чл.174 ал.3, предл.2-ро от ЗДвП, както и за това, че управлява МПС след като му е било временно отнето СУМПС по реда на чл.171 т.1 от ЗДвП, за което му е наложено наказание по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП.

          Съдът счита, че и двете нарушения, описани в АУАН и НП са установени и доказани по безспорен и категоричен начин, и извършени от жалбоподателя, за което правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

          Съгласно чл.2  от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози / изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г./ - наричана по-долу за краткост Наредбата – /1/При извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве. /2/ Неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. В случая безспорно е установено, че проверяваното лице не е изпълнило задължението си по ал.1, въпреки дадените указания и разпореждания от контролните органи на място, при спирането на водача и в сградата на полицията за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с тест, то е отказало въобще извършването на такава проверка и това е видно, както от талона за изследване, приложен по делото, така и от показанията на актосъставителя и свидетелите в съдебно заседание. Съгласно чл.3, ал.1 и чл.3а, т.1 от Наредбата употребата на наркотични вещества или техни аналози се проверява с тест, а когато лицето откаже извършването на проверка с тест, тогава се установява употребата с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Видно от представения талон проверяваното лице въобще е отказало извършването на проверка както с тест, така и с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Дори е отказал да подпише и получи изготвения талон за изследване, който отказ е удостоверен с подписа на един свидетел – св.С., който е разпитан в съдебно заседание и потвърждава обстоятелствата, посочени в талона за изследване. Следователно, по делото е установено по безспорен начин, че жалбоподателят е отказал, респективно препятствал извършването на проверка чрез който и да е от нормативно предвидените способи за това, поради което правилно е бил санкциониран. Талонът за изследване е изготвен от контролните органи съобразно нормативните изисквания, с оглед разпоредбите на чл.6 ал.5 от Наредбата, тъй като отразява всички обстоятелства по чл.3а и с оглед разпоредбата на чл.6 ал.8, тъй като отказът на лицето да попълни, подпише или да получи талона за изследване е установен с подписа на един свидетел.

Между приложения документ и събраните гласни доказателства – показанията на актосъставителя и свидетелите не са налице никакви противоречия и изложените в документа факти и обстоятелства напълно се потвърждават от свидетелските показания. За това съда приема, че по делото е безспорно доказано, че жалбоподателя е извършил визираното нарушение и правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност по чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП, като му е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. Съгласно горепосочения текст за процесното нарушение наказанията са строго фиксирани и не зависят от преценката на АНО. Във всички случаи на безспорно доказано такова нарушение се налага конкретно фиксираната в законовия текст глоба 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. В случая АНО е посочил размера на наказанието лишаване от правоуправление в месеци – 24 месеца, което обаче се равнява на визираните в законовия текст 2 години и съда счита, че това не може да се приеме за някакво нарушение на процесуалните правила. Наказанието е напълно справедливо в съответствие с волята на законодателя и с оглед изключителната тежест и обществената опасност на този вид административни нарушения. За това съда счита, че в тази част НП е напълно законосъобразно и справедливо и следва да се потвърди.

Съдът не приема възражението на жалбоподателя в жалбата, че оспореното НП не е конкретизирано и че са допуснати процесуални нарушения при описание на нарушението. Напротив, последното съдържа всички фактически и правни основания за издаването му, спазен е принципа за съразмерност и справедливост и по никакъв начин съда не установи наличието на някакви нарушения на материалния закон и на административно-процесуалните правила, които да обуславят незаконосъобразност на акта на АНО, за да подлежи той на отмяна. Напротив, установи се, че последния е напълно законосъобразен и мотивиран и като такъв следва да се потвърди.

Безспорно установено и доказано е и другото нарушение, визирано в АУАН и НП, а именно, че жалбоподателят е управлявал МПС, след като му е било временно отнето СУМПС. Това е безспорно установено, както от приложената справка за водач/нарушител, така и от показанията на разпитаните полицейски служители. Наложеният размер на глобата за това нарушение, което също е правилно квалифицирано е също справедлив и съобразен с тежестта и обстоятелствата, при които е извършено.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА НП № 18-0358-000123 от 17.08.2018 год. на Началника на РУ на МВР – Тополовград, с което на Г.О.Д. ***, *********и настоящ адрес:***, с ЕГН ********** са наложени на основание чл. 177, ал. 1, т.2 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева /сто лева/ и на основание чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв./две хиляди лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ямбол  в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: