О П Р Е Д Е Л Е  Н  И  Е  № 32

 

Гр. Тополовград, 25.02.2019 г.

 

          ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА

 

При секретаря: А.А.

ПРОКУРОР: ХРИСТО ДЖОНДЖОРОВ

 

Като разгледа докладваното от съдията М.Семерджиева ЧНД № 14 по описа за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството по настоящото дело е образувано по молба на Ф.А.А. – ЕГН **********, чужденец с хуманитарен статут за реабилитация на осъждането му по Присъда № 96 от  17.10.2013 г., по НОХД № 116/2013 г. на РС – Тополовград, с което му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от три месеца, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от три години и глоба в размер на 100 лева.  В молбата се твърди, че са налице всички законови основания на чл. 86 ал. 1 и ал.3 от НК, за реабилитация, а по отношение на глобата е изтекъл срока по чл.82 ал.1 т.5 от НК във вр.чл.82 ал.4 от НК. Поради което се претендира да бъде заличено осъждането, постановено с горепосочения съдебен акт.

          Молбата се поддържа в с.з. изцяло от молителя и защитника му и се претендира нейното уважаване.

Представителят на Районна прокуратура - Ямбол счита, че молбата е основателна и молителят следва да бъде реабилитиран, но се твърди, че е налице реабилитация по право, поради което не следва да се допуска съдебна реабилитация, тъй като е настъпила такава по право. 

          От събраните по делото писмени доказателства съдът приема  за установено следното от фактическа и правна страна:

          Молителят Ф.А.А., видно от приложената справка за съдимост и НОХД № 116/2013 г. на ТгРС е осъждан, както следва:

 С Присъда № 96 от  17.10.2013 г., по НОХД № 116/2013 г. на РС – Тополовград, влязла в законна сила на 04.11.2013 г. са му наложени наказания “лишаване от свобода” за срок от три месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от три години и глоба в размер на 100 лева за извършено престъпление по чл.279 ал.1 от НК.

          Към молбата е приложено удостоверение с изх.№ 170201900001035 от 09.01.2019 г. на НАП ТД-Варна, офис Разград за наличието или липсата на задължения, от което е видно, че към 09.01.2019 г. молителят няма задължения.

          Служебна е изготвена справка за съдимост с дата на издаване 06.02.2019 г., от която е видно, че молителят няма влязла в сила друга присъда освен горепосочената.

          От извършената справка по Наредба № 14 от 2009 г. и предоставените пълни данни за лицето, с оглед разминаване в имената му по постановената присъда на ТгРС и справката за съдимост се установява, че молителят е с три имена, така както са посочени по-горе, чужденец с хуманитарен статут, с постоянен и настоящ адрес в Р България, издаден документ за самоличност – карта на чужденец с хуманитарен статут, няма правни ограничения и е женен.           

          Съдът кредитира приложените към делото писмени доказателства като обективни и непротиворечиви и като документи съставени по съответния ред и в съответната форма, не оспорени от страните.

          С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

          Производството е образувано на основание чл. 433 и сл. от НПК, във връзка с чл. 87 ал. 1 и 3 от НК.

          По отношение на наложеното наказание „лишаване от свобода”, чието изтърпяване е отложено с влязлата в сила присъда от 2013 г.  съдът счита, че молбата за реабилитация е недопустима и като такава следва да бъде оставена без уважение предвид факта, че по отношение на това наказание е настъпила реабилитация по право, тъй като съгласно разпоредбата на чл.86 ал.1 т.1 от НК реабилитацията по право настъпва, когато лицето е осъдено условно и в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи наложеното наказание. В случая, няма данни по делото молителя да е извършил друго престъпление в изпитателния срок и към 04.11.2016 г., когато е изтекъл изпитателния му срок, по отношение на това наказание е настъпила реабилитация по право и не е допустимо да се претендира съдебна реабилитация. Изрично в чл. 87 ал. 1 от НК е посочено, че всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда „вън от случаите по предходния член”, т.е. чл. 86. След като е настъпила реабилитация по чл. 86 от НК не е допустимо да се претендира съдебна такава по чл. 87 от НК.

          По отношение обаче на другото кумулативно наложено наказание с въпросната присъда, а именно наказанието „глоба” не е настъпила реабилитация по право, тъй като по делото няма данни кога точно глобата е платена за да се прецени дали е изтекла една година от плащането й, съгласно разпоредбата на чл.86 ал.1 т.3 от НК. Освен това, съдът не възприема изложените в молбата и в съдебно заседание по същество твърдения, че са налице предпоставките на чл.82 ал.1 т.5 във вр.чл.82 ал.4 от НК и е изтекла абсолютната давност по отношение на това наказание. Не може да се приеме по безспорен и категоричен начин по делото, че е изтекъл четири годишния срок от влизане в сила на присъдата за да се приложат горепосочените разпоредби, тъй като по делото са налице данни, че по отношение на наказанието „глоба” е издаден изпълнителен лист, който е изпратен през месец ноември 2013 г. на ЦУ на НАП за събиране по съответния ред, т.е. налице е индиция че за събирането на глобата е образувано изпълнително производство, въпреки че категорични данни в тази насока няма, предвид това че не е постъпил отговор на ЦУ на НАП на изпратеното запитване по имейл. Затова съдът приема, че не са налице достатъчно доказателства за да се направи извода, че е изтекъл срока по чл.82 ал.4, във вр.чл.82 ал.1 т.5 от НК и да се приеме, че е настъпила реабилитация по право. За това, по отношение на това наказание съдебната реабилитация е допустима. Съдът намира молбата за основателна в тази й част и като такава последната следва да бъде уважена.

          От събраните по делото доказателства и предвид разпоредбата на чл. 87 ал. 1 от НК се установява по безспорен начин, че в течение на три години от изтичане срока на определеното с присъдата наказание, молителят не е извършил друго престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода” и е имал добро поведение.  Не се установява да са причинени вреди, които следва да бъдат възстановени с оглед изискването на т. 2 на ал. 1 от чл. 87 от НК.  И съгласно разпоредбата на чл.87, ал.3 от НК се установи, че наложеното наказание „глоба” в размер на 100 лева е изпълнено, тъй като последната е платена, което категорично се установява от приложеното удостоверение за липса на задължения от ТД на НАП – Варна, офис Разград и предвид факта, че системата на НАП е централизирана. След като е представено удостоверение, от което се установява, че молителят няма задължения към държавата, то съдът приема, че по делото е безспорно установен и доказан факта, че глобата е платена, без значение кога, тъй като момента на плащане не е относим и от значение за приложение разпоредбата на чл.87 ал.3 от НК.

          Затова съдът счита, че са налице всички основания на чл. 87 ал. 3 от НК и исканата съдебна реабилитация следва да бъде допусната.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 436 от НПК, съдът

 

                             О П Р Е Д Е Л И

 

РЕАБИЛИТИРА  Ф.А.А. – роден на *** г. в Сирийска Арабска република, карта на чужденец с хуманитарен статут № ******** издадена на 16.11.2016 г. от МВР - София,  с постоянен адрес: ************ и настоящ адрес:***, женен, осъждан, с ЕГН ********** по Присъда № 96 от 17.10.2013 г. по НОХД № 116/2013 г. по описа на РС – Тополовград, влязла в законна сила на 04.11.2013 г., в частта по отношение на наложеното наказание “глоба” в размер на 100 лв.,  на основание чл. 87 ал. 1 и 3 от НК.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  като недопустима молбата на   относно допускане на реабилитация по Присъда № 96 от 17.10.2013 г., по НОХД № 116/20113 г. на РС – Тополовград, влязла в законна сила на 04.11.2013 г., в частта по отношение на наложеното наказание “лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване на основание чл.66 от НК е отложено за срок от три години.

 

Определението подлежи на обжалване или протестиране пред Ямболския окръжен съд в 7-дневен срок от днес.

 

След влизане на определението в сила, препис от същото да се изпрати на Централно бюро съдимост при Министерство на правосъдието – София  за отбелязване на реабилитацията.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: