МОТИВИ ПО ПРИСЪДА № 67/11.07.2019 г. по НОХД № 25/2019 г.

 

Обвинението против подсъдимия  Й.И.С. *** е за престъпление  чл.194 ал.1от НК за това,  че в края на 24.09.2019 г. в с.Д., общ.Тополовград, отнел чужда движима вещ – 1 бр.кон на стойност 900 лв., от владението на собственика му А.Г.Л. ***,  без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като С. е извършил деянието при  условията на повторност, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и случая не е маловажен.

          В  с.з. представителят на РП-Ямбол, ТО-Тополовград поддържа обвинението срещу подсъдимия, като пледира, че то е доказано по безспорен и несъмнен начин и се подкрепя от събрания доказателствен материал. Поради това моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за виновен по обвинението и му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца, което да изтърпи ефективно в затвор, при първоначален строг режим.

          По делото бе приет за съвместно разглеждане и предявения граждански иск от А.Г.Л. против подс.Й.И.С. за сумата от 900 лева/стойността на кобилата/, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на престъплението.

          Подсъдимия С. се явява лично в с.з.  не се признава за виновен и моли да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Св.А.Л. притежавал кобила, която отглеждал в градина в с.Доброселец, общ.Тополовград. На 24.09.2018 г., около 17:00 часа когато минавал покрай градината, кобилата била в двора. Около 19:00 часа св.Л. получил обаждане от мака си, че кобилата я няма, след което е започнал да я търси. От показанията на свидетел А. е видно, че същият ден привечер подс.С. е отишъл в градината на св.Л., извадил кола с въжето на което е била вързана кобилата, след което повел коня с ръка към дома си, прибирайки го в стопанска постройка /салма/. По-късно пред дома му спрял бус с двама мъже, неустановени по делото, като последните заедно с подс.С. качили коня на буса, след което двамата тръгнали с автомобила. В показанията си св.Д. посочва, че е видял подс.С. да влиза в градината на св.Л. и че се въртял около коня.

От заключението на вещото лице  е видно, че стойността на коня  към момента на кражбата е 900 лв.

          Видно от приложената по делото справка за съдимост се установява, че подс.С. е осъждан за умишлени престъпления от общ характер.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите, които съдът кредитира, тъй като са обективни, безпротиворечиви и  безпристрастни.

В подкрепа на така установената фактическа обстановка са и писмените доказателства по делото, които съдът кредитира, тъй като са документи, издадени в съответната форма и ред.

          На основата на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Безспорно по делото се установи, че подс. Й.С. е извършил престъплението, в което е обвинен. От обективна страна се установи, че на 24.09.2019 г. в с.Доброселец, общ.Тополовград, отнел чужда движима вещ – 1 бр.кон на стойност 900 лв., от владението на собственика му А.Г.Л. ***,  без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои.

          От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл – подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване.

          При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази със следното: видно от приложената справка за съдимост подс. С. е няколкократно осъждан, като от последната Присъда му е било наложено наказание „лишаване от свобода”, което го е изтърпял на 30.04.2018 г. Съдът като взе предвид, че подсъдимия не съдейства за разкриване на обективната истина по делото и не са налице многобройни и смекчаващи вината обстоятелства за прилагане на чл.55, ал.1 от НК за извършеното от подс.С. престъпление по чл.194 ал.1от НК, определи наказанието по чл.54 от НК, а именно четири месеца „лишаване от свобода”, което е предвидения в закона минимум. Съдът постанови наказанието да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален строг режим, в затвор, тъй като подс.С. е осъждан и не са налице основанията за прилагане на института на условното осъждане по чл.66 от НК.

Съдът счита, че така наложеното наказание ще съдейства за поправяне и превъзпитание на осъдения към спазване на законите и добрите нрави и ще въздейства предупредително върху него и другите членове на обществото.

По гражданският иск – гражданският иск предявен от пострадалия А.Л. срещу подс.С. за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението за основателен и доказан по размер. Подсъдимият с осъществяване на деянието си е причинил на пострадалия имуществени вреди, като е осъществил непозволено увреждане, щетите от което следва да се репарират в патримониума на пострадалия. На пострадалия са нанесени имуществени вреди в размер на 900 лева – стойността на откраднатата кобила. Настоящият състав на съда счита, че справедлив еквивалент за обезщетяване на тези имуществени вреди е сумата от 900 лева, която следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от деня на деянието – 24.09.2019 г. до окончателното й изплащане.

          С оглед изхода на делото съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Хасково направените разноски от досъдебното производство в размер на 184 лева и по сметка на ТгРС – бюджета на съдебната власт сумата от 30 лв. разноски от съдебното производство за възнаграждение на вещото лице и 50 лева за държавна такса върху уважената част от иска.  

          Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

31.07.2019 г.                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: