МОТИВИ по ПРИСЪДА по НОХД-БП № 34/2019 г. на ТгРС

 

 

Наказателното производство от общ характер е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура – Ямбол по обвинение в престъпление по чл. 279 ал. 1 от НК против подс. Д.Ф.Ш. гражданин на Р.Румъния, живущ ***.

Обвинението се поддържа в съдебно заседание от представителя на РП – Ямбол, с предложение на подсъдимия да се наложи наказание „лишаване от свобода” в размер към минималния, за срок от три месеца, което да бъде отложено за  изпитателен срок от три години, както и  наказание „глоба” в размер към минималния, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.  

Подсъдимия – редовно призован, не се явява в съдебно заседание, вместо него се явява служебно назначеният му защитник – адв.С. ***.

Служебно назначеният му защитник – адв.С. *** пледира, че подзащитният му е осъществил деянието, за което е привлечен като обвиняем, а относно наказанието пледира да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно, че същия е с чисто съдебно минало, съдействал е при задържането си за разкриване на обективната истина по делото, гражданин е на Европейския съюз, посочил е адрес в Р.Румъния и не възразява да бъде наложено наказанието, което предлага представителят на прокуратурата.

          От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

          Подсъдимия Д.Ш. е гражданин на Р.Румъния. През месец април 2019 г. подс.Ш. се намирал в Р.Турция и по време на престоя си там е загубил документите си за самоличност. Тъй като процедурата в РВ.Турция за снабдяване с нови документи била бавна, същия решил да се установи в Р.България, която е държава – членка на ЕС и от там да се прибере в Р.Румъния. За целта решил да премине нелегално границата. Намерил лице, което го откарало с автомобил в близост до Турско-Българската граница, до с.Бинар кою. От там тръгнал пеш, вървял около три километра, след което достигнал до р.Тунджа и я прекосил в района на граничен репер № 7, в землището на с.Присадец, общ.Тополовград. След това преодолял граничната ограда, като се покатерил на същата и преминал на територията на Р.България. Продължил пеш, като достигнал до дере, до намиращ се в близост язовир до с.Присадец, където бил заловен от  граничните полицаи. Последните проходили следите по обратния път и установили, че подсъдимия е влязъл в района на граничен репер № 7.

          От изготвената справка за съдимост е видно, че лицето не е осъждано.

          Така изложената фактическа обстановка се доказва от събрания по делото доказателствен материал – от обясненията на подсъдимия дадени на досъдебното производство, както и от свидетелските показания на св.В., които са обективни и безпротиворечиви и съдът им дава вяра, както и от приложените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло.

          С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл. 279 ал.1 от НК, тъй като по делото по безспорен начин е установено, че е  преминал границата между Република Турция и Република България без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за целта места. Налице е съставомерно деяние по посочения текст от НК. От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично-пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Р България изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорично съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля. Поради изложеното от обективна страна с деянието си подсъдимия е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл. 279 ал. 1 от НК, без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане в страната”. Деянието е довършено предвид на това, че подсъдимия е успял да премине държавната граница. От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е последиците и ги е целял. Предприемайки пътуването си, подсъдимия е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в България или в друга държава от Европейския съюз, както и с установения пропускателен граничен контрол  при преминаване на държавната граница. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти. Следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието и за неговите обществено опасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и е искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел да достигне до България, за да не излежи остатъка от присъдата си в Р Турция.

          Затова съдът го призна за виновен по повдигнатото му обвинение.

          При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на самото деяние, която е сравнително висока и от друга страна наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно пълните признания на подсъдимия, факта, че същия способства за разкриване на обективната истина,  чистото му съдебно минало към момента на извършване на деянието, мотивите и подбудите за извършване на деянието, както и незначителността на вредните последици, и му определи наказание „лишаване от свобода”  в минималния размер, предвиден в НК – три месеца, при превес на горепосочените смекчаващи отговорността обстоятелства. Тъй като, видно от справката за съдимост, подсъдимия  не е осъждан към момента на извършване на деянието, и съдът намира, че за поправянето му не е необходимо същия да изтърпи така наложеното наказание, и целите на наказанието биха могли да се постигнат по този начин, се приложи  чл.66 ал. 1 от НК, като  отложи изтърпяването на наказанието за  изпитателен срок от три години. Съдът наложи кумулативно и наказание „глоба” в размер на 100 лв.

          Съдът намира, че така наложените наказания биха въздействали предупредително и възпитателно и биха се постигнали целите на чл. 36 от НК.

Причините и условията, способствали за осъществяване на деянието, се съзират в ниската правна култура на подсъдимия и в желанието му да избегне наказателно преследване в друга държава.

          Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

30.04.2019 г.                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: